Хенри Пърсел (1659–1695) е един от най-знаменитите композитори в английската история. Въпреки многобройните опити да се създаде по-подробен портрет на личността му, тя и до ден-днешен си остава загадка.
За англичаните той е почти митологична фигура. Пърсел получава висше благоволение да бъде погребан до органа в Уестминстърското абатство, а на плочата му пише, че в смъртта си той е отишъл на единственото място, което с хармонията си „може да превъзхожда създадената от него”. Поети му посвещават стихове, композитори като Беджамин Бритън се вдъхновяват от творбите му. Дори в съвременното кино можем да открием влиянието на Пърсел – Уенди Карлос например аранжира „Музика за погребението на кралица Мери” за началните надписи на Портокал с часовников механизъм от Стенли Кубрик.
"Англия, моя Англия" на Тони Палмър се заема със задачата да представи на зрителя реалистичен и точен портрет на Хенри Пърсел. Чрез участието си в пиеса група актьори от 60-те години на 20-и век се отправят на пътешествие през 60-те години на 17-и век в Англия – забележителния период, в който е живял и творил композиторът.
***
Британският киноас Тони Палмър ще получи Специалната награда на 26-ия София Филм Фест
С неговото гостуване ще ознаменуваме 30-годишно партньорство между Дома на киното, СФФ и Британски съвет в България
Тони Палмър е един от водещите кинорежисьори на музикални документални и исторически игрални филми. Добър познат на българската публика, той бе удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2010 година.
При предишното си гостуване у нас през 2017 година, когато в рамките на София Филм Фест представи своя филм „Ленард Коен: Bird on a Wire” в неговата нова, възстановена версия, той сподели за фестивала: „Осъзнах, че това е най-добре организираният филмов фестивал в цяла Европа и съм впечатлен от обхвата на филмите в селекцията“.
Тони Пламър е носител на повече от четиридесет международни награди, сред които 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми“. Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия.
Филмографията му наброява около 100 заглавия – от ранните му творби за „Бийтълс”, „Крийм”, Джими Хендрикс и Франк Запа, до известните му портрети на Вагнер, Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас. Сред най-известните му филми са „Benjamin Britten & his Festival“ (1967), „Аll My Loving“ (1968), „Мария Калас“ (1987, носител на златен медал за най-добър документален филм на Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк и отличен с БАФТА), „Вагнер“ (1983, най-добър игрален филм на кинофестивалите в Ню Йорк и Лондон, както и носител на наградата „Еми“, определен от „Лос Анджелис таймс“ за „един от най-красивите филми на всички времена“, с участието на Ричард Бъртън, Лорънс Оливие и Ванеса Редгрейв), „Time There Was“ (1979, спечелил държавната награда на Италия и БАФТА), „Testimony“ (1987, носител на наградите на Фелини, на критиката на фестивала в Сао Паоло, както и на БАФТА).
През 2022 година публиката ще има възможност да види на голям екран дигитално мастерирания „Англия, моя Англия“, пресъздаващ живота на един от гениалните английски композитори – Хенри Пърсел. Филмът, който бе сниман частично в България през 1995, разказва за театрална постановка, в която група актьори от 60-те години на ХХ-и век се отправят на пътешествие през 60-те години на XVII-и век в Англия – забележителния период, в който е живял и творил композиторът.
Началото на партньорството между Дома на киното и Британски съвет ни връща 30 години назад към 1992. Паметни за поколения киномани ще са двата Рок Филм Феста от 1993 и 1993, първата пълна ретроспектива на Монти Пайтън през 1996, британските акценти в София Филм Фест и гостуванията на плеяда творци от острова, сред които Тони Палмър, Тери Джоунс, Майкъл Пейлин, Тери Гилиъм, Дейвид Макензи, барабанистът на Джими Хендрикс Експириънс – Мич Мичъл, легендарният китарист Бърт Йенш и много други.
