Цветанка Гошева е родена през 1926 г. в семейство на богати търговци. Когато е на 6 години, умира братчето ù и тя става „момчето” в семейството, което се готви да поеме семейния бизнес. След 9 септември 1944 г. всичко драстично се променя за нея и семейството ù. Бащата на Цветанка е пратен в затвора без присъда, а всичко, което семейството някога е притежавало, постепенно се конфискува от новата власт. Впоследствие баща ù е обявен за партиен враг и семейството е изселено от София. Като дъщеря на осъден за противодържавна дейност, тя автоматично губи шансове да учи, да работи и да живее като всички останали. Независимо от това е приета в Медицинска академия в София. Домакинството, децата, отдадеността на науката, тежките дежурства като анестезиолог в болницата са нейният живот през следващите 40 години. По ирония на съдбата последният ù работен ден е 10 ноември 1989 г. – денят, в който идва демокрацията, денят на големите надежди. В последвалите години на пълен хаос Цветанка работи по научни проекти, грижи се за внуците си, бори се с остаряването и самотата и се опитва да отстоява принципите си, както винаги досега.
Родена в заможно семейство, като дете Цветанка мечтае да стане актриса, но историята на България през XX век радикално променя съдбата ù. XX век е уникален за България с резките преходи между три епохи – монархия, комунизъм и демокрация. Епохите се сменят, а заедно с тях се променят страната и хората, които живеят в нея. Цветанка е историята на моята баба – свидетел на тези три епохи. Нейният живот е показателен за живота на съвременниците, обществото и страната ни.
