Загадъчен мъж пристига в града, влачейки изцапан с кал ковчег. Това е Джанго (Франко Неро). След като спасява Мария (Лоредана Нушиак) от сигурна смърт, той се оказва въвлечен във войната на мексикански революционери с група садистични расисти, предвождани от фанатичния майор Джаксън (Едуардо Фахардо). Изправен пред съкрушително превъзходство, Джанго измисля план: да си отмъсти, като настрои враговете си един срещу друг. "Джанго", чиято запомняща се начална песен се изпълнява от Роки Робъртс, прави Франко Неро международна звезда и заедно с трилогията на Серджо Леоне за „Мъжа без име” превръща спагети уестърна в жанр със световна популярност.
През 1987 Неро се връща към ролята на Джанго в "Django 2: Il Grande Ritorno" ("Django Strikes Again") – единственото официално продължение, написано от Серджо Корбучи. Франко Неро „гастролира” и в "Джанго без окови" (2012) на Куентин Тарантино, своеобразен поклон към класиката на Корбучи.
