Суша измъчва селските райони на Анадола в началото на 60-те години. В тези райони е обичайно децата да се грижат за животните, като излизат с тях на паша по високите хълмове, откъдето се разкриват гледки към равнината. От там те наблюдават селата и ако видят комин да запуши посред бял ден, знаят, че това е знак, че се готви храна или за сватба, или за погребение. Това е така, защото обичайно комините пушат само два пъти на ден: веднъж сутрин и веднъж вечер. Следователно пушекът по обяд говори за необичайно събитие. Всеки ден,след като се направи оглед, едно или две деца се изпращат в селото, за да видят каква храна могат да просят, вземат назаем или откраднат и да я върнат,за да я споделят с останалите.
Мустафа е едно такова дете. Той е чирак на добре познатия Ашик. Младият Мустафа копнее да стане Ашик, като неговия господар, но това не е лесна задача. По традиция статутът на Ашик изисква вроден талант, ум и старание. Мотивацията на Мустафа идва и от желанието му да пише песни за Гюлбаяз-момиче, по-голямо от него, което той обича и чието сърце иска да спечели.
Идва момент обаче, в който Мустафа се уморява от строгата дисциплина на господаря си и бяга, за да прекара време с приятелите си на паша с животните. Той е най-ентусиазиран да слязат в местата, където комините пушат по обед. Но и в двете села, които посещава, предстоят големи изненади. Едната е сватба, другата – погребение .И двете ще го накарат да страда.
