Неуспелият литератор Марчело, който, придружен от зачисления му фоторепортер, работи за жълт вестник, се потапя изцяло в "сладкия живот" на светски, кинаджийски, интелектуалски Рим.
Сред мнозината, срещнати в брожението покрай "Виа Венето" - улицата на бомонда, са и Стайнер, писателят, който преживява криза и накрая се самоубива; капризната американска кинозвезда Силвия; тайфата аристократи, които въвличат Марчело в разюздана веселба. На сутринта след нощната оргия, изтощени и замаяни, участниците в нея откриват телесата на морско чудовище, изхвърлено на брега...
"Сладък живот" описва Вечния град като Вавилон отпреди Христа – колкото очарователен, толкова и отблъскващ. След църковния и политически скандал, който предизвиква, филмът се превръща в култово заглавие. Лансира на международно ниво думата paparazzo, "папарак". И превръща чувственото окъпване на Анита Екберг във Фонтана ди Треви в една от иконичните сцени на световното кино.
Награди и номинации: Кан '60 - „Златна палма“ „Оскар“ '61 за костюми в черно-бял филм 3 номинации за „Оскар“ - за режисура, оригинален сценарий и сценография за черно-бял филм Номинация за БАФТА за най-добър филм