„Филмите на Захари Жандов „Тревога” и ”Септемврийци” най-добре характеризират първоначалния етап на художествено отреагирване на едно събитие, когато почти липсва временна и психологическа дистанция... Режисьорът е един много чувствителен уред за регистрация на събитията, но недиференциран от тях, част от произхождащото, момент от общото движение.... Киното на Захари Жандов е преди всичко повествователно.
Жанрът му най-точно би могъл да се определи като кинороман, семейна хроника, която неусетно и естествено се превръща в хроника на „неспокойното време”. Жандов е почувствал и предал първозданния хаос на големите исторически движения.”