Малък инженерен взвод от сръбската армия чака сключването на Дейтънското споразумение за примирие в планините на Босна, недалеч от разрушена местна фабрика. Всеки един от войниците има мрачни спомени от изминалите военни години и се опитва да се справи с тях по своему – някои се отдават на саморазрушителни страсти, други се радват, че са оцелели, трети са изпаднали в ступор от изживените ужаси, четвърти обръщат всичко в цинични шеги, а пети все още имат кръв по ръцете си и заграбена плячка в джобовете си.
Взводът се натъква на мъж в мазето на разрушената фабрика – той седи зад маса, върху която лежи препълнен с фасове пепелник, и сякаш чака точно тях. Войниците бързо заключават, че мъжът не е на себе си, особено след като той казва, че е Куция Даба, злият демиург, който мечтае да покори видимия свят и душите на всички хора. Той обяснява, че е зазидан в мазето от своите религиозни поклонници, които знаят, че не бива да го убиват, защото който убие Създателя, ще разруши целия свят.
В началото всички се присмиват на историята му или изпитват съжаление към него, още повече, когато разбират, че Дада е бил пациент в болница за душевноболни, където е бил лекуван с всички възможни лекарства. Но полека-лека най-лабилните от взвода започват да вярват на думите на Куция…
