Преразглеждането на „Зов за Завръщане” от Лен Уайсмън не пътува до Марс – мъдър избор след бъркотията, която „Джон Картър” остави там. Това не е единственото отклонение от разказа на Филип К. Дик - „Ние Можем да си Спомним Всичко за Вас” или оригиналния филм от 1990, който затвърди кариерата на Арнолд Шварценегер.
Спомените от тези версии нямат значение, което е добре, защото историята се върти около ненадеждността на паметта и замяната й с друга памет. Тук все пак има достатъчно неща, които да ощипят спомените ви – футуристичният филм ноар, разбърканите лоялности и проститутката с три гърди са сред тях. Но варианта на Уайсман представя темата по различен начин и то доста добър при това.
В това въплъщение, светът е разделен на две нации, разположени на противоположните краища на планетата. Обединената Федерация на Британия е благоденстващата част, процъфтяваща върху гърбовете на работниците от Колонията, както наричаме Австралия.
Работниците пътуват за работа със Спускането – свръхзвуково метро, минаващо през центъра на Земята. Борбата на работническата класа е ръководена от бунтовниците последователи на Матиас (Бил Най) срещу армията от андроиди на Канцлер Кохааген (Брайън Кранстън).
Един човек от пролетариата е Дъглас Куейд (Колин Фарел) – работник от конвейера за производство на войници андроиди. Дъглас има жена на име Лори (Кейт Бекинсейл) и е преследван от повтарящ се кошмар. Това го довежда до среща с Rekall – променяща-съзнанието агенция, която прави фантазиите реалност. Сесията им приключва внезапно и кърваво, когато самоличността на таен агент, която Дъглас решава да проучи се оказва неговата истинска същност.
Напълно объркан, Дъглас открива, че всичко за него е една лъжа, имплантирана в мозъка му. Лори не е негова жена, а наемен убиец, изпратен да го заличи, ако той се завърне към реалността. Жената от сънищата му е Мелина (Джесика Бийл) – последователка на Матиас, която е свързана с Дъглас или Хаузър, както тя го познава. Участта на съпротивата разчита на това Дъглас да събере пъзела от спомените на истинската му памет, което не е лесна задача, след като е преследван постоянно.
След приказливо начало, което поставя на преден план дилемата, „Зов за Завръщане” се превръща в поредица от вълнуващи сцени – от преследване над градския пейзаж наподобяващ „Блейд Рънър” до престрелка в метрото при нулева гравитация. Уайсман е изострил погледа си за напрежение и бедствени сцени с поредицата „Подземен Свят”, и внася още една печеливша карта с жена си – Кейт Бекинсейл. Със своето цупене тип Пош Спайс и фетишистко боравене с оръжия, Бекинсейл е очарователна за гледане.
Дикцията на Фарел е забележителен подобрение от тази на Шварценегер, както и цялостното изобразяване на инстинкта на убиец и мрачните му предчувствия. Той е човек, който потрепва отново и отново, и с който можеш да споделяш объркването си от случващото се наоколо.
„Зов за Завръщане” определено трябва да създаде нови спомени за феновете на научната фантастика.
Стив Пърсъл – Tampa Bay Times Превод – Стефан Димов