Когато излиза през 2005, „Син Сити“ се радва на страхотен касов успех. Филмът е новаторски и е заснет изцяло на зелен екран, давайки живот на черно-белите графични романи на Милър. Филмът изобилства от силни жени, герои и злодеи и кинолюбителите веднага пожелават продължение.
Робърт Родригес и Франк Милър са единодушни, че ако правят продължение, то трябва да е визуално още по-смело в сравнение с първия филм.
Като режисьор, популяризирал 3D формата в киното с „Деца шпиони 3D: Край на играта”, Родригес е убеден, че света в Син Сити ще придобие съвсем различен вид с използването на тази техника. Макар някои 3D филми да пренасищат аудиторията, Родригес вярва, че със Син Сити ще се случи точно обратното: „Винаги съм смятал, че именно Син Сити трябва да бъде филмиран на 3D и то заради качествата на графичния роман”. Според Родригес, характерната черно-бяла естетика ще усили преживяването: „на 3D имаш чувството, че си в графичен роман.”
Някои от историите представят събития, предхождащи тези в първия филм. Герои, убити в първия филм, като Марв, Голди (Джейми Кинг), Хартиган, се завръщат в новия филм. „Скачам от един момент в друг, така че да изглежда сякаш героите възкръсват, но всъщност просто връщам лентата назад.“, обяснява Милър.
Централната история - „Жена, за която да убиеш“, не само събира любими на почитателите персонажи, но също въвежда едно от най-злите създания на Син Сити – красивата и смъртоносна Ейва Лорд (Ева Грийн).
Хронологично тези събития предхождат „Голямото тлъсто убийство“, което е част от първия филм и обясняват драматичната промяна в Дуайт МакКарти. „Историята е изградена около един мъж и любовта на живота му, тя съдържа много предателство, мрак и вина…всичко характерно за жанра. Това е разказ, с който аз много се гордея, а Робърт много харесва.“, коментира Милър.
Милър и Родригес решават да започнат филма с „Още една съботна вечер“ за да дадат подходящ тон. В този епизод Марв се бори да си спомни много неприятна среща с група членове на едно братство.
Докато в първия филм Родригес и Милър неотменно се придържат към книгите, сега те избират да вмъкнат нови истории. „В първия филм бяхме изключително верни на книгите и просто ги пресъздавахме на екрана. При втория филм си помислихме: “Нека ги изненадаме, така че хората не просто да отидат в книжарницата, да си купят книга и да разберат какво следва.“, обяснява Родригес.
Една от новите истории „Дълга лоша нощ“ е за млад нахакан комарджия под името Джони (Джоузеф Гордън Левит). Той се завръща в Син Сити за да опита късмета си на покер с най-мощния и порочен политик, сенатор Рорк (Пауърс Буут).
Втората нова история „Последният танц на Нанси“ следва „Това жълто копеле“ и разказва за екзотичната танцьорка Нанси и връзката и с полицая и неин спасител Джон Хартиган (Брус Уилис).
Действието се развива четири години след като Хартиган се самоубива за да спаси Нанси. Тя все още танцува в Бара на Кейди, но е само далечно подобие на някогашното си безгрижно „аз“ и отчаяно търси отмъщение за смъртта на Хартиган. Неспособен да я наблюдава как излиза извън контрол, Марв й предлага услугите си.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА МЕСТНИТЕ
Продукцията започва през късния октомври на 2012, девет години след заснемането на първия филм, в Остин Тексас.
Координирането на графиците на над дузина основни актьори се оказва доста сложна задача, така че Родригес използва техниката от повечето си филми – да записва определени групови сцени с отделни актьори. С други думи, не винаги актьорите, които се появяват заедно са се снимали по едно и също време.
|
