|
Съчетаването на житейската драма, която преживяват героите в „Аз съм номер четири“, със свръхестествените им способности и съхраняването на „реализма“ се оказва както приятно изживяване за Карузо, така и предизвикателство за него като режисьор. „Най-много ми допадна процесът на създаване на една изключително реалистична драма, за да може с навлизането на фантастичните елементи публиката да ги приеме и да се постави на мястото на героите“, казва той.
Продуцентът Майкъл Бей обяснява: „Съдбата на Номер четири ще го застигне, независимо дали го иска, или не. В това се крие драматизмът на този филм. Младежът най-накрая открива онова, което търси, но не може да го има, защото първо трябва да спаси света.“
В същото време Джон е типичен тийнейджър – прекрачва границите, постоянно провокира пазителя си Хенри, без обаче напълно да съзнава последствията и високите залози.
“If you take the real-world setting but root it in other-world mythology, along with a disenfranchised character longing for both love and a normal life, you have a really interesting mix of all these different dramatic elements that will make an exciting movie.” —D.J. Caruso, director
РЕЖИСЬОРЪТ СЕ ВКЛЮЧВА В ПРОЕКТА
Режисьорът Ди Джей Карузо („Орлово око“, „Дистърбия“) поддържа дългогодишни връзки със Стивън Спилбърг и „DreamWorks“ и е във възторг от идеята да оглави „Аз съм номер четири“.
„Сътрудничеството ми с „Dreamworks“ започна, когато режисирах телевизионен сериал, наречен „High Incident”, обяснява Карузо. „Години по-късно работихме заедно по „Дистърбия“, после пак си партнирахме в „Орлово око“ – поредният успешен съвместен проект. Чувствам се като част от семейството на „Dreamworks“, студиото стана мой дом като режисьор“.
Досега Карузо не е работил по филм с толкова специални ефекти, колкото има в „Аз съм номер четири“, и смята опита на Майкъл Бей в режисурата на мега хитове като „Трансформърс“ и „Армагедон“ за невероятно ценен. „Майкъл много ми помогна да си изясня какво трябва да се случва по време снимките, когато имаш работа с компютърно анимиран герой“, обяснява Карузо.
Продуцентът Майкъл Бей е не по-малко възхитен от своя режисьор. „Ди Джей има невероятната способност да се потапя в живота на младите си герои. Не е лесно да накараш дете от друга планета със свръхестествени способности да изглежда реално – да го превърнеш в достоверен герой, с когото публиката да се индентифицира.“
Карузо моментално е запленен от сюжета на „Аз съм номер четири“, особено от личността на Джон Смит, изигран от Алекс Петифър. „Когато от „Dreamworks“ ми пратиха сценария“, разказва Карузо, „наистина ми хареса гледната точка на героя – този онеправдан тийнейджър, който все се мести от едно място на друго, без да може да пусне корени, и се опитва да намери себе си. И в същото време го чака скритата му съдба. Сюжетът ми се стори страхотен.“
Бей е привлечен от необичайната отправна точка на сюжета. „Винаги са ми допадали истории за обикновени хора, които се озовават в необикновени ситуации. В „Аз съм номер четири“ става тъкмо обратното – едно необикновено момче иска единствено да води нормален живот“, изтъква той.
Карузо признава, че го заинтригуват герои, които преживяват тежък период. „Чрез мрака те съумяват да открият светлината, да намерят нещо хубаво. Харесва ми да изследвам концепцията, че е нужно да преминеш през някои трудности, за да пораснеш и да намериш себе си. Тази тема присъства и в този филм.“
“When I first saw the manuscript for the book, I knew it would make a great movie. It was a new twist on a classic concept, with a great combination of realism and action.”—Michael Bay, producer
АКТЬОРИТЕ И ГЕРОИТЕ
Екипът няма търпение да събере актьорски състав, който да превъплъти енергията и напрежението на добре замислените герои.
Процесът на подбор се проточва с месеци, тъй като създателите на филма търсят актьор с подходящото излъчване и физически заложби, който да вдъхне живот на Джон Смит. Когато Алекс Петифър се явява на първото си прослушване, Ди Джей Карузо разбира, че е попаднал на необикновен човек. „Чувствам, че Алекс притежава необикновен талант“, казва той. „Освен че е интересен, привлекателен и динамичен, той притежава и неописуема уязвимост, която наистина пасва на героя. Мисля, че заради това зрителите ще се влюбят в него.“
Ето какво казва за Петифър продуцентът Майкъл Бей: „Отдавна наблюдавам Алекс. Той има невероятен чар и физическо присъствие. Внася в образа на Номер четири една смесица от сила и уязвимост, с която малко млади актьори биха могли да се справят.“
Алекс Петифър се радва, че е одобрен за ролята на Джон Смит по две причини. „Идеята е много готина“, обяснява Петифър. „Джон Смит е на етап от живота си, когато трябва да направи избор – и въпросът е, че иска да бъде обикновено хлапе, но му е отредена съдба на воин. Отначало той се дърпа и има вид на Джеймс-Дийнов „бунтовник без кауза“. Темпераментът му е такъв, че сякаш всеки миг може да избухне.“
„Джон се опитва да разбере кой е и какво иска от живота“, продължава Петифър. „Много деца ще му влязат в положението – един аутсайдер, който се опитва да се впише в обществото.“
Карузо избира актрисата Даяна Агрон за ключовата роля на Сара. Само че не я е открил благодарение на „Веселие“, наградения с „Еми“ телевизионен сериал с нейно участие. „Не гледам много телевизия“, признава Карузо. „Тя се включи на много късен етап от прослушването и направо ме смая. Толкова е жива, интелигентна и красива. Реших, че чудесно ще контрастира с Алекс – те са много различни като личности и се допълват.“
Даяна Агрон веднага е завладяна от сценария. „Допадна ми това, че героите във филма са доста зрели и мъдри за годините си младежи“, обяснява Агрон. „Може да не са по определение „готини“, нито пък се занимават с типично тийнейджърски неща, но имат големи сърца и борчески дух и изживяват заедно едно прекрасно пътуване.“
Във филма Сара е мигновено привлечена от Джон. „Джон е доста необичаен и между двамата пламват искри още от самото начало“, обяснява Агрон. „С развитието на сюжета отношенията им се задълбочават. Връзката им е много романтична. Това е онази млада любов, която не е помрачена от никакви страхове – сърцето ти още не е разбивано петстотин пъти.“
“Sarah is an outsider too because even though she’s beautiful and at one time was popular, she made some decisions that made her not popular in the school anymore. So Sarah’s sitting on the outside, and John’s sitting on the outside. And together they find common ground.”
—D.J. Caruso, director
Карузо търси много специална актриса за ролята на Номер шест. Трябва да е способна да се справи с екшън изпълненията, характерни за героинята. След дълго търсене той попада на Тереза Палмър („Приказки за лека нощ“, „Гняв 2“, „Чиракът на магьосника“). „Номер шест е наистина силна, мрачна, тайнствена героиня“, споделя Карузо. „Тереза въплъщава сексапилната увереност, необходима за ролята. Тя притежава заразителна енергичност, която просто ме срази, когато се яви на прослушването.“
Палмър разказва за героинята: „Шест е също толкова плашеща, колкото и чаровна, и това я превръща във величина, с която трябва да се съобразяваш. Свикнала е да се оправя сама, което я прави много енигматична и тайнствена. Номер Шест притежава бойни умения; движенията й са изкусни, стряскащо премерени и прецизни, и това я превръща в необикновено ценен съюзник по време на битка.“
Палмър отбелязва, че Номер шест е многопластова героиня. „Тя цял живот се е подготвяла за битки и има необикновени умения в бойните изкуства и фехтовката, но иначе е саможив, затворен човек. Ролята е много вълнуваща и различна от всички други, които съм играла досега“, споделя Палмър.
„На прослушването четох с родния ми австралийски акцент“, спомня си Палмър. „Мисля, че в началото подходиха малко скептично, но след като поговорихме за това, откриха логиката. Малко вероятно е всички девет деца да се приземят в Америка – би било твърде опасно. Много по-интересно е да попаднат в различни страни и да имат различни акценти.“
Карузо лично избира Тимъти Олифант („Праведен“, „Умирай трудно 4“) за ролята на Хенри, пазителя на Джон. „Тимъти е много динамична личност и има удивителни актьорски заложби“, казва Карузо. „Чудесно е да се види как е развил ролята на Хенри и как работи с Алекс. Това не са обичайните отношения между баща и син. Той по-скоро е като по-голям брат или чичо, който изобщо не може да се оправя с деца.“
„Героят ми се променя по време на филма“, обяснява Олифант. „В началото Хенри е пазител от планетата Лориен. Ролята му е да защитава повереното му дете, докато то расте на Земята. Но с напредването на сюжета, когато уникалните способности на Джон се развиват и стават все по-силни, Хенри му помага да разбере какво му е писано.“
Запитан за отношенията между Хенри и Джон, Олифант обяснява: „Мисля, че става въпрос за едно особено напрежение, породено от факта, че Хенри обича Джон, но понякога просто му се иска да го удуши. Ако сме се справили добре, ще забележите, че Хенри е непоколебим и опасен герой, но в същото време е истински загрижен за Джон.“
Освен че се забавлява с ролята на Хенри, Олифант се наслаждава и на работата си с режисьора Ди Джей Карузо. „Ди Джей има стил и е просто велик режисьор“, казва той. „Още от самото начало се разбирахме чудесно и си личеше, че се стремим към едно и също. Обясних му какво ми подсказва инстинктът за тази роля и той го прие много положително.“
Кълън Маколиф е на път да се качи на самолет за родната Австралия след края на снимките на „Насмешливо“, в който играе главната роля, когато го викат на прослушване за ролята на Сам. „Душата на Сам е ранена“, обяснява режисьорът Ди Джей Карузо. „Кълън успя чудесно да предаде емоциите му. Той е роден актьор, едновременно забавен и чаровен“.
„Сам прилича на смотаняк, но никога не е скучен. Той е от момчетата, които много ги тормозят в училище“, разказва Маколиф за героя си. „Лепнали са му прякора „Извънземния“. Постоянно му се подиграват заради интереса му към извънземните. Наследил го е от баща си, който прекарвал цялото си време в изучаване на „близки срещи“ и се смятал за „древен астронавтолог“.
Кевин Дуранд играе ролята на командира на могадорианците.
„Командирът обича планетата ни“, обяснява Дуранд. „Мисля, че онова, което поставя на първо място, което обича най-много, са забавленията. Хората на Земята се наслаждават на лукса да сърфират в интернет, да гледат филми, да пазаруват и да ядат какви ли не прекрасни неща. Той обожава страхотните заведения за бързо хранене.“
“I love the character of the Mog Commander. It’s just awesome to disappear into him and bask in the stuff he revels in; it’s so much fun. You feel like a tiger playing around with little bunnies.”
—Kevin Durand
СЪЗДАВАНЕТО НА АТМОСФЕРАТА: ВРЕМЕ И МЯСТО
Дизайнерът на продукцията Том Саутуел си е партнирал с режисьора Ди Джей Карузо в десет по-ранни проекта, като е бил дизайнер на продукцията при шест от тях. „Когато за пръв път работихме заедно“, спомня си Саутуел, „измислихме система за комуникация с помощта на макети. Закрепяхме малка камера на покрива на кола-играчка и подготвяхме кадрите с автомобили. За този филм построихме макети на декорите. Ди Джей взимаше миниатюрната си камера и изпробваше ъглите за снимане. После по заснетия материал се правеха скици, които всеки можеше да разгледа и да види как Ди Джей е планирал кадрите.“
Творческото предизвикателство за режисьора и екипа му е да използват гимназиалната атмосфера, която тийнейджърите виждат всеки ден, но да я направят по-интересна. „Един от начините да постигнем това е чрез използването на специални светлинни ефекти“, обяснява Саутуел. „Или чрез играта с цветовете. Постоянно се опитвам да въздействам на зрителите чрез използваните цветове, защото те влияят на психиката. Може да изплашиш хората само като притъпиш цветовете. Така се създава неестествено усещане, което ги кара да се чувстват неловко. Постепенно започва да им се струва, че ще се случи нещо ужасно.“
Саутуел добавя: „Същото се отнася и до светлината – колкото по-тъмно става, толкова по-напрегнат се чувстваш, особено ако знаеш, че по коридора се задава някакво създание.“
Друг интересен елемент в дизайна на продукцията е, че отблясъците на обикновените предмети са много важни и сино въздействащи.
Саутуел трябва не само да направи училищните коридори визуално привлекателни и заплашителни. Тъй като по-голямата част от сцените, включващи специални ефекти, се развиват именно там, той трябва да подготви снимачните площадки з
а многобройните ефектни изпълнения, на които ще служат за декор.
Отговорникът по специалните ефекти Грег Макмъри обяснява: „Има голямо разнообразие от специални ефекти и екшън сцени и те са наистина динамични, защото героите притежават различни способности. Има и същества, за чието създаване си сътрудничихме с Ай Ел Ем [Industrial Light and Magic]. Едни от тях са пикените, пуснати на свобода от могадорианците.
Координаторът по специалните ефекти Питър Чесни работи по дизайна и създаването на 1600-килограмовите железни пикени. „Пикените са копоите на лошите, с две думи – 1600-килограмови летящи катерици с остри зъби“, обяснява той.
„В една от сцените Джон използва телекинетичните си умения, за да сблъска няколко шкафчета в опит да забави нападащия го пикен“, спомня си Чесни. Той конструира 10-тонни чукове, които да бъдат вдигнати от двете страни на коридора и да се спуснат като махало, удряйки с все сила гърбовете на 20 шкафчета. После засилва по коридора една голф количка, която да играе ролята на пикена, и задейства чуковете един след друг в поредица от дванайсет спускания.
Дизайнерът на продукцията Том Саутуел коментира стилистичните промени в околната среда във филма. „Цветовата гама във филма е много разнообразна“, споделя той.
В един момент Хенри и Джон са принудени да бягат и се оказват в Парадайз, Охайо. „Там пак е много красиво, като предишното място, от което са избягали, но цветовете са съвсем бледи. Визуално се внушава усещане за скука, може би защото всичко е толкова традиционно“, обяснява Саутуел.
Режисьорът Ди Джей Карузо иска героят на Алекс Петифър – Джон, да не хареса новата къща в Охайо и Саутуел му помага да предаде това чувство, като прави къщата по-непривлекателна и рязко я отличава от предишния му идиличен дом.
Точно обратното усещане за топлота Саутуел придава на къщата на Сара, където Джон за първи път ще се озове сред спокойствието на истинска семейна среда.
ПРЕЗ ОБЕКТИВА
„Извадих невероятен късмет, че работих с оператора Гилермо Наваро“, казва Ди Джей Карузо.
„Постоянно се оглеждам за филми, които ще ми позволят да създам реалност, а не просто да документирам съществуващата“, обяснява Наваро. „Въпреки че в този случай героите са напълно обвързани със съществуващата реалност и се намират в нашия свят, някои от тях са само посетители, което обогатява представите ни за нашето място в заобикалящия ни свят. Точно това привлече интереса ми към този филм.“
“Guillermo Navarro’s lighting comes from a very emotional place, which I much prefer to the technical side. Together we have formed this great synergy and the frames of the movie are just stunning.”—D.J. Caruso, director
Актьорът Тимъти Олифант е голям почитател на работата на Наваро. „Аз съм номер четири“ ще изглежда фантастично“, казва той. „Гилермо си служи невероятно добре с осветлението.“
„Много ми харесва и подходът му към работата“, допълва Олифант. „Кръстил е всичките си камери на героини от испанската литература. Екипът му е работил по всичките му филми и са станали като семейство. Създава се чудесна обстановка. Той внесе невероятна атмосфера на снимачната площадка. Имах чувството, че работя с Гилермо не по-малко, отколкото с Ди Джей – толкова е пламенен и енергичен. Благодарение на тях двамата имахме чувството, че се случва истински диалог.“
ЕКШЪН СЦЕНИТЕ
Работата по „Аз съм номер четири“ изисква не само драматични взаимоотношения, но и голямо разнообразие от екшън сцени в зависимост от нуждите на героите.
На актрисата Тереза Палмър се падат повечето екшън изпълнения във филма. Тя започва да тренира около два месеца преди началото на снимките в Питсбърг. Палмър разказва: „Не исках неумението ми да се бия да навреди на героинята ми, затова работих с Пенг Занг, талантлив координатор на битките, който се специализира в бойните изкуства. Тренирахме интензивно няколко месеца, като се концентрирахме върху ритниците – странични, задни, предни – а после съчетахме това с фехтовка, за да се получи ожесточена битка. Сътрудничих си и с екипа каскадьори, воден от екшън координатора Брад Алън, който ме обучи да се справям като една от тях. Целта ни беше да се превърна в тази героиня, а не да се преструвам.“
Алекс Петифър също участва в няколко екшън сцени, за които трябва да се упражнява. Любимият му момент е, когато го запращат към шкафчетата в училището със скорост 60 км/ч. „Екшънът е неразделна част от сцената и ти се потапяш в него, защото се случва навсякъде около теб. Напрежението наистина вдига адреналина, макар че скачането от скала с гръб беше едно от най-страшните неща, които съм правил“, разказва Петифър.
“I’m twenty years of age and I’m just a big kid. Not many guys get to experience what I’ve experienced. To go on a movie set and run around, and play with guns and jump off cliffs—that was really fun.”—Alex Pettyfer
ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С МОГАДОРИАНЦИТЕ
Изпипването на външния вид на могадорианците е дълъг процес. Екипът проучва много различни възможности и визии с надеждата да се движи на границата между нормалното и ексцентричното. В книгата могадорианците, също като лориените, приличат досущ на хората. Отличава ги единствено високият им ръст.
“The Mogadorians come in, they take over a planet and they don’t ask any questions. They are like evil Western gunslingers that would come through towns, kill the men, destroy everything and take the women and the children. That’s basically the Mogadorian way of life.”—D.J. Caruso, director
„Могадрианците са интересна раса, защото са много по-едри от лориените и от човешките същества“, обяснява режисьорът Ди Джей Карузо. „Всички са високи поне два метра, ако не и повече. Имат огромни оръжия и лазери и са свикнали да получават всичко, което поискат.“
Карузо смята, че ще е по-интересно, ако могадорианците са заплашителни, страховити създания, а не само високи. Иска да изглеждат хуманоидни, но хората да изтръпват, като ги видят. За достоверността на сюжета е важно могадорианците да се слеят с американското общество. Затова най-голямото предизвикателство за дизайнерката на костюмите Мари-Силви Дево се оказват дрехите им. „Трябваше да открием подходящия образ и в същото време да се съобразим с нуждите на сюжета“, обяснява тя.
„Много ни харесаха дългите шлифери, които носят“, споделя Дево. „Искахме да са тъмни, защото повечето сцени с тях се случват нощем, така че това им придаде леко заплашителен вид.“
Костюмите обаче ужасно запарват, особено по време на летните жеги в Питсбърг и Флорида Кийс. Налага се Дево да използва охлаждаща система под тях, а актьорите да си почиват в шатри с климатик между снимките. Това създава проблеми и с грима – ако актьорите се изпотят, той буквално ще се разтече по лицата им.
Другото предизвикателство е да направят могадорианците по-високи от обикновените хора. За да придадат на героите си страховитото им излъчване, актьорите носят правени по поръчка ботуши, които ги правят с 18 сантиметра по-високи и допринасят за особената им бавна походка. Отгоре са покрити с имитация на кожени ботуши, за да изглеждат съвсем обикновени.
Докато се опитва да изгради външния вид на могадорианците, Дево прави проучване, съсредоточено върху облеклото. Там е включена и снимка от европейско списание, на която моделът има на главата си татуировка, имитираща коса. Идеята се харесва и „косата“ на могадорианците всъщност е татуировка. Екипът прибавя и уточнението, че с издигането на бойците във военната йерархия на Могадор, татуировките им стават по-сложни. Всички могадорианци имат като основа един и същ дизайн, но в зависимост от ранга и уменията им, татуировките им се различават. Заради всичкия специален грим преобразяването на един актьор в могадогец отнема около два часа на ден.
“When we were hired to design the look of the Mogadorians, we needed to create an alien race that was fresh and interesting, but still could assimilate into the general population on Earth. It was a difficult challenge we were ready to face and in the end came up with character makeups that allowed the actors to perform beneath their prosthetics and tattoos and bring the Mogs to life on screen.” —Howard Berger, SPFX Makeup
За да изиграе ролята си, Кевин Дуранд трябва да научи и нов език – могадорски. Той е създаден специално за филма и е повлиян от латинския, древните славянски езици и английския. Има си и собствена граматика, за да може режисьорът да създава и променя изреченията по време на снимките. Видеокасети с могадорските фонеми са разпратени на актьорите, за да го учат и да се упражняват в говоренето на уникалния език.
„Трябва да призная, че се вманиачих да го науча дума по дума, а после да усъвършенствам произношението си“, споделя Дуранд. „Отне ми доста време. Но сега мога да кажа, че говоря доста свободно могадорски.“
„ЗАЛОЖБИТЕ“ СЕ ПРОЯВЯВАТ
Въпреки че Лориен се намира в една от най-далечните галактики, тя много прилича на Земята – обитателите й дишат въздух като нашия и изглеждат точно като земните жители... и с това приликите се изчерпват. Всяко от деветте деца, оцелели след разрушаването на Лориен и избягали на Земята, притежава различни уникални способности, наречени „заложби“.
„Интересна подробност за заложбите е, че „деветимата“ не са съвсем наясно точно какви способности ще наследят“, разказва Карузо. „Когато порастват и навлизат в пубертета, започват да откриват разни неща, например сияние по дланите си. Болезнено е, а и не знаят какво точно да правят с подобна дарба.“
„Когато се местя в Парадайз, Охайо, и ставам Джон Смит, започвам да изпитвам силни емоции, породени от присъствието на Сара“, обяснява Алекс Петифър. „Преживявам емоционални върхове и спадове, които се дължат на смесица от ревност и факта, че се влюбвам в нея. Тези силни чувства отключват способностите ми. Случва ми се за първи път един ден в училище. Марк, бившето гадже на Сара, не спира да ме тормози и да се заяжда с мен. Ръцете ми започват да горят и се потя обилно. Когато побягвам от стаята, разтварям ръце и от тях избухва светлина.“
Петифър си спомня: „Помня веднъж, преди да започнем да снимаме филма, по време на вечеря поставих дланта си над горяща свещ, за да видя какво е усещането. Изгорих се, разбира се, но това ми помогна да вникна в нещата. Осъзнах, че пламъкът е не само източник на светлина, но крие и възможност от пожар. Исках във филма да си проличи, че заложбите са много болезнени, докато се уча как да ги контролирам.“
Целта на екипа е да направят тези способности естествени – например, светлината сякаш естествено да струи от дланите на Алекс Петифър. Операторът Гилермо Наваро обяснява подхода си: „Дланите на героя засияват и стават източници на светлина, така че се заиграхме с идеята как му се отразява това и как влияе на заобикалящата го среда. Беше много трудно да намерим начин да прикрепим към ръцете му източник на светлина, без да го изгорим, но щом успяхме, се получи много добре.“
„Освен това владея телекинеза, но го откривам по много забавен начин“, разказва Петифър. „Скарвам се много сериозно с Хенри и го залепям за стената, преди да осъзная какво става.“
„Номер шест притежава способността да става невидима“, обяснява Тереза Палмър. „Може да изчезва и да се появява на друго място в стаята. Един вид, да се телепортира. Това умение е невероятно ценно в боя, защото в разгара на битката изведнъж изчезва, преди да са успели да я улучат, а после се появява зад враговете си и ги поразява в гръб. Това е много полезна дарба и изглежда чудесно на екрана.“
„Трябваше да измислим по какъв начин Шест да се появява и изчезва“, продължава Палмър. „За мен беше страшно полезно. Има някои компютърно генерирани елементи, намесени са и специални ефекти. Винаги е голямо предизвикателство да играеш срещу зелен екран, но беше страхотно.“
ДИЗАЙН НА КОСТЮМИТЕ
Ключът към облеклото на главните герои Джон и Хенри е да станат възможно най-незабележими. „Те пътуват по целия свят, за да се изплъзнат от могадорианците“, обяснява дизайнерката на костюмите Мари-Силви Дево. „За тях е много важно да се вписват, особено за Джон, защото е гимназист. Решихме, че Хенри ще има нова професия на всяко ново място. Когато пристига в Парадайз, той е писател, затова му придадохме артистичен вид – пуловери и широки панталони.“
„Номер шест притежава остро сексуално и дръзко излъчване“, казва Дево. „Решихме, че е пътувала навсякъде по света и е избрала стила си в Берлин.“
Екипът иска Номер шест да притежава уникален облик. „Тя кара мотор, затова всичките й дрехи са прашни, изпокъсани и плътно прилепнали. Облечена е много секси и съвременно, но някои от детайлите са объркващи и не можеш да познаеш откъде идва. Дизайнът на облеклото й трябваше да се обсъди подробно с координатора по каскадите, за да сме сигурни, че ще може да изпълни всички трикове и премятания, които ролята изисква“, обяснява Дево.
|
