„Смъртта не обича да я мамят”
В „Последен изход 5”, последният филм от успешната поредица, Смъртта отново се доказва като неумолим преследвач, който систематично избива група приятели, борещи се за спасение от безмилостната гонитба.
Този път Смъртта е набелязала неколцина колеги на път за еднодневно фирмено мероприятие. Пътят им минава по голям висящ мост, издигащ се на 60 метра над буйно течаща река. Съдбата им изглежда предрешена, след като мостът се разпада пред очите им. Сам, героят който предвижда катастрофата, отчаяно се опитва да ги спаси.
Режисьорът Стивън Куейл разказва: „В предишния филм „Последен изход”, смъртта на героите е неизбежна, не е ясно единствено кога и как ще се случи. В този филм обаче, променихме нещата: някои от героите вероятно ще оцелеят.”
„Планирахме да направим визуално зашеметяващ филм с динамични екшън сцени, които започват от моста.”, разказва Куейл. „Смятам, че героите са хора, които ще се харесат на публиката. Техните лични истории помагат на действието във филма да върви напред. Затова и отделихме доста време да намерим подходящите актьори за всяка роля. Провървя ни доста в тази част.”
„Мисля, че чудесно балансирахме нещата в този филм.”, разказва Пери. „Срутването на моста, е най-мащабната въвеждаща сцена, която някога сме правили. После идва напрежението не само от това, какво ще се случи с всеки от героите, но и как.”
„Няколко щастливци оцеляват след бедствието. Смъртта ще дойде за всеки един от тях.”
В центъра на събитията в „Последен изход 5” стои Сам, млад професионалист, който изживява криза в кариерата си: колебаещ се между това да продължи работа в хартиена фабрика или да следва страстта си да стане готвач и да се премести в Париж. Заради Париж обаче, вероятно ще изгуби момичето, което обича, а това е май прекалено висока цена.
„Когато Сам се появява за пръв път, той е малко объркан поради факта, че когато се подготвя за пътуването, приятелката му Моли, къса с него.”, обяснява Никълъс Д’Агосто, който изпълнява ролята на Сам. „Когато се качва на автобуса го гложди чувството, че не що не е наред, но той го пренебрегва. Когато Смъртта започва да отнема живота на тези около него, той е ужасен, понеже не разбира защо се случва всичко това, а също и какво може да направи за да го предотврати или как да убеди ФБР, че няма пръст в смъртта на хората около него. На всичкото отгоре, трябва да вземе важни житейски решения – в случай, че остане жив.”
„Това, което ми харесва в поредицата е, въпросът който предизвиква в публиката: Кой или какво предизвиква виденията на героите, така че да отложат смъртта си дотолкова, че тя да ги застигне отново?” Според мен това е интересен въпрос, който занимава феновете на поредицата и на който определено не бих се наел да дам отговор, въпреки че имам собствено мнение.”, споделя Д’Агосто през усмивка.
Смъртта оплита мрежата си около най-близките на Сам и никой не е спасен от зловещия й план, като изключим може би любовта на живота му.
Ема Бел изпълнява ролята на Моли, приятелката на Сам. Тя е очарователно момиче, влюбено в Сам, което осъзнава, че жизнените им пътища водят в две различни посоки. „Тя живее в малък град, в който се чувства добре. Не мисля, че някога е мечтала да се премести или да направи нещо по-значимо. Тя е влюбена в Сам, но знае че той е далеч по амбициозен от нея и не знае как да балансира любовта си към него, така че да не пречи на амбициите му. Моли знае, че ако Сам трябва да избира, ще предпочете нея пред това да замине за Париж. Тя не иска да го поставя в подобна ситуация и затова взема решението вместо него.”
Най-добрият приятел и пряк ръководител в работата на Сам е Питър. Ролята се изпълнява от Майлс Фишър. „Той е прям човек, за който две и две прави четири.”, описва го Фишър. „Когато Смъртта започва да го преследва, заедно с приятелите му, той опитва да намери някакво логическо обяснение, защото според начина му на мислене няма друго. И когато Смъртта отнема живота на най-близкия му, тогава според мен, нещо в него се пречупва.”
Младата актриса Елън Ро , която е и бивша гимнастичка, изпълнява ролята на Кандис, приятелката на Питър. Първият и досег с филма е още когато е спортувала активно. „Когато се състезавах всяка събота пътувах с преспиване и гледах филми на ужасите, включително „Последен изход”.
Куейл не се съмнява, че Ро е най-подходяща за ролята. Елън има кураж, както и минало като гимнастик. Още щом я видяхме, разбрах, че няма нужда да търсим повече – Бяхме открили нашата Кандис.”
Тъй като били минали седем години откакто Елън е престанала да практикува спорта, координатора на каскадите, Джей Джей Марко бил подготвил две жени за дубльори в сцената, в която Кандис изпълнява серия от сложни съчетания. Според споделеното от Марко обаче, не се е наложило да използват дубльор.
„Елън страшно ни изненада. Бях подготвен, ако се наложи да й осигуря дубльорка за най-сложните елементи от съчетанието, но Елън влезе в салона и започна да тренира. Всеки път, когато мислихме, че ще има нужда от помощ, тя ни изумяваше. Накрая треньорът ни каза: „Човекът, който ни трябва за това е Елън.”
„Беше малко трудно да си върна формата отпреди години, но бях за това предизвикателство.”, споделя Ро. „След няколко седмици прекарвах два-три часа в тренировки и доста от уменията ми се върнаха.”
Айзък е герой без особена работна етика. Той представлява човекът във всеки офис, който непрекъснато дразни всички и отблъсква дамите, въпреки опитите му да постигне обратното. Нов във жанра, актьорът П. Дж. Бърн с нетърпение навлиза в ролята. „Помислих си, „Кога друг път ще мога да умра по този начин на екрана, при това на 3D?.”
„Айзък обича момичетата, Айзък обича себе си и Айзък обича да намира момичета за себе си.”, описва героя си Бърн.
Ако Айзък клинчи от задълженията си, то колегата му във фабрика Пресейдж, Натан приема работата присърце. Натан, чиято роля изпълнява Арлен Ескарпета, е съвестен служител, който като част от управленския персонал трябва да наглежда нещата на производствения етаж на фабриката, което не винаги е лесна задача.
„Натан се разкъсва между индустриалната работа, в която се занимава с синдикалните членове на етажа, и ръководния екип, които са му и приятели. Освен това е доста по-млад от хората, които ръководи и е обект на критика от страна на един от ветераните. Той се полага усилия да се справи със всичко това без да губи самообладание.”, обяснява Ескарпета.
Рок красавицата Оливия е друг служител в Пресейдж, чиято външност и уверено поведение са печеливша комбинация, като изключим лошото й зрение. Уморена от това, непрекъснато да търси роговите си рамки, Оливия се подлага на лазерна операция на очите с неподозиран резултат.
Жаклин МакИнес Уд споделя за сцената: „Това беше изключително напрегнат за мен момент. Ужасът на Оливия бе отражение на мен самата, полудяла от страх. Винаги съм готова за предизвикателства – карам мотор, скейтборд, но не бях подготвена за това. Беше наистина ужасяващо.”
Публиката на „Последен изход” винаги обсъжда кой от героите е умрял по най ужасен начин или чие убийство е било най-изобретателно, но всички от екипа на петия филм са единодушни, че събитията около Оливия са фаворит в класацията. Куейл е убеден, че гледалите филма ще се замислят преди да се подложат на операция за корекция на зрението.
В ролята на шефа на Пресейдж, Денис се превъплъщава комедийния актьор Дейвид Кохнер. Както се случва в реалния живот, Дейвид не е особено обичан от подчинените си, което добавя комична нотка.
„Падам си малко бъзльо, така че не бях много сигурен в какво точно се забърквам. Показаха ми компилация от смъртта на герои от всичките филми и те ми се сториха изключително смешни.”, признава Дейвид.
Навярно най-правдоподобния герой на филма е супер сериозния следователя от ФБР Агент Блок. Ролята се изпълнява от Кортни Б. Ванс. За Ванс това е възможност да се прояви в нов за него жанр.
На всяко местопрестъпление се появява мистериозният Блъдуърф, пресъздаден от емблематичния за поредицата актьор, Тони Тод.
„Мостът ще се срути и всички ще умрем!”
Продукцията на „Последен изход 5” започва през септември 2010 във Ванкувър, Британска Колумбия, мястото, където са снимани първите три филма.
„Беше като среща на випуска.”, смее се Пери. „Едно от големите предимства да се върнем във Ванкувър бе, че там имаше страхотен екип, който беше работил в предишните част. Тези филми изискват огромно техническо познание и хора с опит. Всъщност това бяха най-лесно протеклите снимки от всички филми от поредицата.”
„Рори и Ариел работиха наистина добре заедно, което беше много важно, защото имаше нужда да дигитализираме нещата, когато не можехме да продължим физически. Мисля че успяхме, благодарение на смесването на подходите – визуални ефекти, специални ефекти и грим. Когате беше възможно не разчитахме на компютърно генерирани образи; придържахме се реалните снимки в значителна степен и за щастие успяхме.”, продължава режисьора.
Отговорника за грима, Линдала се грижи, смъртта във филма да бъде пресъздадена в целия й кървав блясък. „Аз и екипът ми много се вълнувахме да работим в поредния филм „Последен изход”, защото това е страхотна възможност от гледна точка на грим ефектитте в проекта. Тук наистина показваме на какво сме способни.”, обяснява той.
При заснемането с изключителните 3D камери, които подчертават всеки детайл, кръвта се превръща в ново предизвикателство. Екипът на Линдала прекарва безброй часове в изпитания на нови приложения и създаване на рецепта, която да изглежда на екрана като истинска. Рецептата включва шоколадов сироп и водка, наред с останалите съставки. „Отне ни доста време да създадем точната смес. Трудно е да работиш с 3D, но съм доволен, че го направихме сега, а не преди 15 години, откогато работата ни се е развила значително. Сега използваме силикон и тези страхотни полиестерни смоли и лепила Pros-Aide, които са полупрозрачни и преливат в кожата, без видима разлика. Без тези нововъведения, работата ни щеше да наподобява по-скоро грим, отколко да изглежда като истински рани.”
20-годишната съвместна работа на Стивън Куейл с Джеймс Камерън, му дава възможност не само да използва 3D технологията, но и да участва активно в нейното развитие.
Като допълнение към 3D формата, създателите на филма използват дигитална камера “Alexa” Hi-Def, произведена от Arriflex. „В етапа на предпродукция, Аз и Стив дълго обсъждахме вида на филма. Искахме този път да поемем в различна посока, да имаме драматични кадри на 3D и широк ъгъл, както и да използваме дълъг обектив за определени сцени, нещо което обичайно не се прави при 3D продукции. Искахме контрастен кадър по отношение на динамика и цветове и изградихме не само триизмерна дълбочина, но също и цветова. Използвахме много топли тонове – златно, кехлибарено, огнено, както и студени тонове за да подсилим драматичните сцени.”
Това, което отличава филмите „Последен изход” от останалите филми на ужасите, са смъртоносните встъпителни сцени. Създателите на филма са категорични, че катастрофата, с която започва филма ще задоволи и най-претенциозните фенове.
Сценаристът Ерик Хейсър разказва: „Идеята със срутването на моста бе резултат от дълъг креативен процес с Крейг Пери и Шейла Ханахан Тейлър. Започнахме с търсене на природни или причинени от хора катастрофи, които да паснат на нуждите на филма. Крейг ни показа видеозапис на срутване на Tacoma Narrows Bridge, което ме обсеби. Направихме списък на всичко, което може да се случи с един мост…след три месеца на планиране писане и брейнсторминг, се получи встъпителното действие, достойно за „Последен изход”. Нищо не можеше да се сравни с това, което Стив Куейл направи от срутването на моста. Той използва, измисленото от нас в продължение на месеци и го превърна в кинетично кино изживяване по начин, който не смятахме за възможен.”
Превръщането на написаното в реалност се оказва труден процес, в който са използвани четири различни места за снимки: истинският Лайънс Гейт Бридж във Ванкувър, снимачната площадка в Брунзуик Пит, платформата на издигащия се мост, изградена в един открит паркинг и 36-тонната подвижна платформа на моста, с размери 15 на 18 метра, разположена в близкото студио Mammoth.
„За да свършим, каквото искахме, трябваше да сме креативни в използването на ресурсите си.”, отбелязва Куейл. „Всички сцени, предшестващи срутването на моста са свързани с Лайънс Гейт Бридж. Направихме въздушни снимки и получихме разрешение да спрем движението на едно платно на моста за четири часа в неделя сутрин. За да се възползваме от отпуснатото ни време, използвахме четири камери, с които снимахме едновременно. После се преместихме Брунзуик Пит, където построихме платформи. Мястото беше страхотно, защото имаше прекрасна гледка, която съответстваше на панорамата от Лайънс Гейт Бридж, така че успяхме плавно да заменим истинското място с построеното от нас. Накрая, когато мостът трябваше да се срути, се преместихме в звуковото студио където дълга част от моста беше поставена върху подвижна хидравлична платформата. С това приключихме работата пред зелен екран.”
|
