Близо до входа на Парка на свободата в Будапеща, срещу посолството на САЩ, духовете на две легендарни американски икони - един истински и един филмов - се срещат в сянката на съветския военен паметник. Бронзова статуя на Роналд Рейгън се взира в 16-метровия солиден бетонов монумент, завършващ със звездата на СССР. Само на няколко крачки встрани, във вътрешността на огромна сграда, където се е помещавала унгарската стржавна телевизия, легендарният Брус Уилис се разхожда на снимачната площадка, която изобразява бруклинския полицейски участък.
Призракът на бившия Съветски съюз е надвиснал над парка, над статуята на Рейгън и над историята на Умирай трудно: Денят настъпи. През последните години на Желязната завеса руснаците Комаров и Чагарин планират да откраднат плутоний на стойност десетки милиона долари от чернобилската атомна централа. Двадесет и седем години по-късно заключителната част на този престъпен план се развива в Москва, където засяга членове на руския съд, богатствата на могъщите олигарси и живота на двама неочаквани натрапници от Америка: Джон Маклейн и синът му Джак.
Сцената в бруклинското полицейско управление, където Маклейн научава, че неговият своенравен син е осъден в Москва, бележи първата екранна поява на героя във филма, както и първия снимачен ден за Брус Уилис. В Будапеща е дъждовна сутрин в началото на май, но времето не може да развали настрoението на екипа или на Уилис, който изглежда доволен да се завърне в ролята си отпреди 25 години.
Уилис е Маклейн. Той се въплъщава в любимия ни герой, който има навика да се намира на грешното място в точното време. Дали неприятностите намират Джон Маклейн или Джон Маклейн сам си ги търси?
„Е, той със сигурност привлича до неприятностите, - казва актьорът, - но има доза истина и в това, че проблемите са твърдо решени да го намерят."
„Смятам, че е интересно упражнение да се достигне летвата, която вдигнахме високо с поредицата, а аз се наслаждавам да се срещна с Макклейн на различен етап от живота му, - продължава Уилис. – Тук той се намира в период, когато мъжете са склонни да размишляват върху миналото си. Макклейн е в опънати отношения със сина си, с когото не са разговаряли от известно време насам, и първата новина, която получава за него е, че е арестуван в Москва."
В основата на сценария (написан от Скип Уудс и Джейсън Келър) лежи идеята на Уилис, който е заинтригуван от отношенията между баща и син на фона на опасни събития, които ги принуждават да намерят начин да преодолеят различията си, за да оцелеят.
А в случая техните различия са много и дълбоки. „Джак прави нещата по учебник, а Джон рядко следва правилата и използва каквото му е под ръка, за да се справи със ситуацията", - обяснява Уилис.
Продуцентът Алекс Йънг споделя: „Въпросът бе как да изградим връзка между баща и син, които са замесени от едно и също тесто, но имат обтегнати отношения и стари дрязги, и заедно попадат в капан на място, където не могат да се обадат за помощ?" Москва, със своите богатства, престъпен подземния свят и географски лабиринт, се оказва търсеният отговор. Това е град с огромни размери и мащаб, който заради своята история той остава основно място за международни интриги и показни процеси на политически затворници – както се случва и в този разказ.
Продуцент Уик Годфри казва, че предизвикателството да види Маклейн „да прилага уменията си в чужда земя, където се чувства като риба на сухо, е може би най-интригуващия елемент на филма. Той не знае езика, не познава културата или географското разположение, така че сега трябва да направи нещо, което не е правил преди – да разчита на някой друг."
Този някой друг е синът му. Както и при предишните филми от поредицата Умирай трудно, в Денят настъпи в центъра на действието са попаднали в опасност членовете на семейството на Маклейн и желанието на Джон да направи нищо, за да ги спаси. В първите два филма това бе жена му, а в четвъртата дъщеря му. Сега синът му е в беда, и МакКлейн се опасява, че може би вече е твърде късно да се изтръгне Джак от прегръдката на престъпността.
"Това е нещо, което Джон не може да пренебрегне, защото засяга семейството му, а както всички разбраха в предишните филми от поредицата, никой не се шегува със семейството на Джон Маклейн", - казва Джон Мур.
Мур се възползва от възможността да застане начело на новия Умирай трудно: Денят настъпи и да работа с Уилис. „Брус е човекът, който знае със сигурност кое е добре за Джон Маклейн, и кое е за Умирай трудно, - твърди режисьорът. - Никой не е запознат по-добре с пeрсонажа и поредицата, отколкото Брус.“".
Героят на Уилис Джон Маклейн пристига в Москва и научава, че Джак всъщност не е престъпник, е агент на ЦРУ, който от три години работи под прикритие, за да защити бившия крадец и настоящ информатор, Комаров. След пристъп на съвест руснакът решава да свидетелства срещу бившия си партньор, Чагарин, и така да осуети амбициите му за по-висок политически пост.
"Това е очакван обрат по обичайния сценарий, в който Маклейн се появява неканен и проваля добре замислен план на някои престъпен гений, - заявява Янг. - Но този път той разваля старанията и опасната операция под прикритие на собствения си син.
За ролята на Джак Маклейн е избран младия австралийски актьор Джей Кортни, който участва в сериала Спартак: Кръв и пясък и играе страховит противник на Том Круз в Джак Ричър.
„Явих се на няколко прослушвания за ролята на Джак Маклейн, и разбира се, не очаквах нещо да излезе от това, - припомня си Джей, - защото знаех, че кастингът е много мащабен. Току-що бях приключил снимките по Джак Ричър в Питсбърг, и бях решил да се прибера до Сидни. Буквално вървях надолу по коридора на летището за моя полет, когато агентът ми се обади и каза: „Не си тръгвай, искат да направиш пробен диалог с Брус Уилис! Една седмица по-късно прочетох текста с него и след известно време разбрах добрата новина. Това беше фантастично преживяване за мен, защото аз съм израснал с Брус и Умирай трудно".
Уилис добавя: „Джей е много подходящ за ролята, той просто изглежда като член на семейство Макклейн.“ А Мур отбелязва, че „Джей внася интелигентност и изисканост в образа. Едновременно с това той имаше много по-силно физическо присъствие, отколкото първоначално бяхме предвидели. Но след като Джей се яви на прослушване, ние казахме, че героят ще е по-едър, защото той е идеален за ролята."
Като син на най-известния полицай в Ню Йорк, Джак доказва поговорката, че крушата не пада по-далече от дървото. Той притежава бащините си чувство на дълг, смелост и готовност да рискува живота си, за да предпазите другите.
„Джак живее като руснак, говори езика перфектно и е съумял да проникне в различни групи, за да се опита да се добере по-близо до Чагарин и да се увери, че той не може да навреди на Комаров в затвора, - разказва Кортни. - Той е шокиран, когато баща му се появява в решаващ момент от акцията и проваля прикритието му. Той не иска помощта му, всъщност той не иска да има нищо общо с него. Джак е решен да докаже, че може сам да се справи и вече е самостоятелен мъж."
С наближаване на датата на делото на Комаров, Джак умишлено сам се вкарва в затвора, за да може да бъде по-близко до руснака. Когато двамата са изправени заедно пред съда, Джак смята, че държи всичко под контрол. А то не е така.
Чагарин е изпратил своя гангстер Алик (Раша Буквич) и паравоенен екип, за да заловят Комаров на път за съдебната зала. Гръмотевична експлозия изведнъж разхвърля очевидци и съдебни заседатели към и през стените.
„Лошите нахлуват, за да пипнат Комаров докато ние разиграваме някаква драма на Брехт, - шегува се режисьорът Джон Мур. - Взривяването на цяла сграда не е обичайния начин да отвлечеш някого, тъй като рискът от нараняване на целта е доста висок. Но Джак и Комаров са поставени в бронирани сейфове, така че решението на Чагарин е доста изобретателно.“
Джак и Комаров успяват да избегнат гибелта си, докато зашеметеният Джон Маклейн тича след тях. Джак и Комаров реквизират камион, докато Алик ги преследва неизменно, следван от Джон с поредната взета „назаем" кола. Това е най-зрелищната гонка, показвана някога на екран.
„Снимахме я 82 дни - над магистрали, сред тесни улички, през мостове, напълно унищожихме десетки превозни средства, - казва Мур. - Беше повече от епично."
Джак буквално е взривен, докато се опитват с баща си да преведат Комаров безопасно от Москва към Чернобил, където той да изтегли уличаващи Чарагин файлове. Все още шокираният руснак се оказва заклещен между двамата враждуващи Макклейн, където се оказва по-опасно място от затвора, особено след като се появява Джон – напълно неподготвен, но в пълно бойно снаряжение. Но и на тримата намеренията са им да си проправят път през града с всички възможни средства.
Себастиан Кох разказва: „Комаров се опитва да влияе по някакъв начин върху процеса на вземане на решения на Макклейн. Той сътрудничи на ЦРУ в усилията им да обвинят Чагарин, но има собствени идеи как да си пребори с врага си и амбиции за живота си след затвора. Комаров е в обтегнати отношения с дъщеря (Юлия Снигир), така че той разбира и симпатизира на Джон Маклейн относно прoблемите със сина му. "
„Комаров е потаен образ, - продължава Кох. - Той не винаги е симпатичен и зрителят понякога не разбира каква е мотивацията за действията му. Беше ми позволено да проуча персонажа в детайли, често се осланях на на малки движения, мимики и изрази. Джон наистина ми даде голям свобода, което се отрази благотворно върху възможността да изиграя един многопластов, интелигентен човек, попаднал сред хаос и насилие".
Кох, който има известен опит с екшън сцените, заедно с Уилис и Кортни осигуряват наистина едни от най-добрите характерни елементи за трилърите с преследвания. Героите се впуснат в опасно физическо (и емоционално) пътуване из застрашителни терени и обстоятелствата. В крайна сметка триото е натикано в ъгъла в балната зала на стар хотел, заобиколена от банда руски убийци.
Въздържащи се от стереотипните анцузи и маратонки, Алик и хората му изглеждат като собственици на банка. Раша Буквик отбелязва: „Алик е изтънчен, култивиран джентълмен, който се облича безупречно и гледа на убийството просто като на един от многото си таланти. Той е бесен на двамата американски каубои, които са съсипали плановете му да свърши набързо със задачата, защото има билети за балет. Той възнамерява да ги накара да страдат за причиненото му неудобство, докато не научи по трудния начин, че да не умреш, когато се очаква, е типична черта на семейство Макклейн."
Под градушка от куршуми баща и син успяват да се спасят с отчаяно бягство и се прегрупират, за да разберат как да спасят Комаров, който сега е в ръцете на хората на Алик. Джак Маклейн няма отговори и ще трябва да се обърнем за помощ към Джон.
Джей Кортни споделя: „Джак се отнася методично към работата си, най-вероятно като бойкот на баща си, който винаги импровизира, надявайки се всичко да се нареди. Но сега е в ситуация, където няма книга, по която да действа, не разполага с готови отговори и е на път да се пречупи. Но инстинктите на баща му никога не отказват и в тази ужасна ситуация Джак вижда това много ясно. Може би за първи път в живота си той осъзнава и изпитва уважение към качествата на Джон. Това е повратна точка".
Докато се опитват да се измъкнат от Москва и си проправят път към Чернобил двамата Макклейн се сблъскват с разнообразни странни, красиви и смъртоносни елементи от нощния живот на Москва: скъпи коли, невероятни жени и брутални заплахи от мощен противник. Те ще се нуждаят един от друг, и от всичкия късмет, на който могат да разчитат.
„Това е история за баща и син, които са поели опасна мисия, докато се опитват да оправят взаимоотношенията си, - казва Уик Годфри. - Първата реакция на Джак е „Махай се от тук, татко, няма нужда от твоята помощ.“ Но това, което наистина иска да чуе от баща си е „Браво, синко, справяш се страхотно, гордея се с теб“. И в това е красотата на историята. Това е семейна драма насред вълнуващия сюжет на Умирай трудно".
Съсценаристът Джейсън Келър добавя: „Джон и Джак попадат в голяма беда насред нищото, без никаква помощ. Джак не знае какво да прави, но баща му го дръпва и му казва, че могат да се справят с това. Ключовият момент във филма е, когато Джак решава да преглътне гордостта си и да приеме помощ от страна на Джон. Сега вече има двама Макклейн, които работят заедно, а това е нещо, което лошите момчета не са включвали в сметките си ".
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
„ТОВА е заснето!" радостно крещи режисьорът Джон Мур след края на снимките. Дим и прах бавно се слягат на земята докато актьорите излезат от стаята и екипът се заема с незавидната задача да почисти разрушението. Брус Уилис и Джей Кортни току-що са унищожили на убежището на ЦРУ.
След няколко седмици, прекарани в снимки на повествователните елементи на историята, днес продукцията вдига градусите и се заема с вълнуващия екшън, с който публиката асоциира франчайза. „Ето това е усещането на снимаш Умирай трудно". – заявява Уилис.
В средата на май екипът и актьорите са се събрали в една от най-старите и най-интересни постройки в Будапеща – Експрес. Разположена другата страна на улицата на Парка на свободата, сградата е построена през 1880 г. и някога е служила като дирекция по корабоплаването на р. Дунав. Отвън сградата е украсена с морски емблеми и изваяни кораби. Малкият двор, кръговите стълбища, балконите от ковано желязо и лабиринта от свързани стаи и коридори са я направили популярна площадка за филмови снимки в Будапеща. Художникът на продукцията Даниел Т. Доранс и неговият екип са пресъздали тук гнездото на шпионите на ЦРУ, откъдето шефа на Джак, агент Колинс (Коул Хаузър) дърпа конците. Стаята е изпълнена с компютри, географски карти, оборудване за наблюдение, радио скенери и задължителните опаковки от бърза закуска.
След поражението в съда, двамата Макклейн и Комаров отстъпват към убежището, където Колинс е шокиран, че бащата на Джак е с него. Това е напрегнат и наситен с потенциално насилие момент.
„Колинс е бесен, че Джак е нарушил протокола и е въвел баща си в ситуацията като е застрашил сигурността на мисията, - казва Хаузър. - Той не разбира, че планът му вече е бил разбит."
Агент Колинс се сблъсква с реалността, когато Алик и шайката му влизат в сградата с взрив и откриват престрелка. В продължение на пет дни и 100 заснети дубъла, продукцията разбива снимачната площадка на парченца.
Нахлуващи през прозорците каскадьори с метални въжета, които после падат 80 фута надолу на двора е само една от безбройните сцени, проектирани от координатора на каскадите Стив Дейвисън. Над 50 каскадьори - американци, унгарци, чехи и словаци - работят върху специфични сцени, от свободни падания и изтегляне с въже до преследване с тир и хеликоптерни атаки.
„Разполагаме с някои от най-добрите каскадьори в света, а и като цяло екипът е на върховно ниво, - казва Дейвидсън. – Умирай трудно показва нещо от рода на Супербол на екшън филмите, и всеки каскадьор в бизнеса иска да участва".
Едновременно в ролята на старши треньор и съдия на новата част на този „Супербол" франчайз, режисьор Джон Мур иска да изведе серията на следващо ниво. Неговият уникален визуален стил и опит в екшън филми като В тила на врага и Макс Пейн убеждават продуцентите на Фокс, че ще е в състояние на отбележи победната точка.
Йънг споделя: „Джон имаше готова визия на развитието на шоуто, по начина, по който филмите за Борн и за Бонд еволюираха, и сложи своя отпечатък върху него. Той внесе нов визуален стил на франчайза и някои невероятни екшън сцени. Също така разбра дълбоко в сърцето си история за отношенията между баща и син. Тази задача е свързана с огромен натиск и очаквания, но той никога не избяга от тях, дори и за миг. "
Работата изисква усърдие, но никога не е скучна: „Не е необичайно за нас да прекараме 12 часа на крас в снимки, от които ще се покажат три секунди на екрана, но няма друг начин, - обяснява Мур. - Това е аналогово кино, правим всичко възможно с помощта на камерата и използваме визуални ефекти само за да оправим или дорисуваме фона ".
При създаването на визуалния стил на филма Мур иска камерата да бъде почти изцяло ръчно и с помощта на три камери и далечни обективи да улови близки планове. Импровизираните движения на камерата позволяват на публиката да наблюдава действието отвътре, сякаш е част от историята, а не страничен наблюдател от разстояние.
Уик Годфри, който е работил заедно с Мур по два други филма, споделя: „Някои от най-вълнуващите професионални изживявания, които съм имал, са когато Джон е решил да направим нещо невероятно трудно или когато импровизира на снимачната площадка. Неговият ентусиазъм е заразителен за мен и за целия екип."
Мур казва: „Маклейн се намира в странен свят, където няма никакъв контрол върху заобикалящата го среда. Той не може да предвиди какво ще се случи, както е свикнал да се случва обикновено. Неподготвен е и ние искахме камерата да улови неговата изненада и объркване."
Доранс и неговият художествен отдел за декорите (който възлиза на 350 души) са направили 58 снимачни площадки за филма. От тях около 30 са със средни размери и десет са значително по-големи. Според Доранс е имало момент, когато са били изградени 500 000 квадратни метра наведнъж. Три от най-големите декори са построени поетапно в Ралей студио в Будапеща, включително Съдебната палата, от където избягват Джак и Комаров в началото на филма. След нейното разрушаване, площадката е преустроена в луксозната бална зала на „Хотел Украйна".
Залата е проектирана според Доранс в „блестящ Роко стил архитектура“. Просторната бална зала е покрита в изкуствен мрамор, като всеки лист е ръчно обработен за постигане на реализъм. Двадесет художници, 80 дърводелци и десет работници прекарват осем седмици в изграждане на струващата 450 000 долара площадка, в тясно сътрудничество в отговорниците за специалните ефекти и каскадите.
Стаята е аранжирана с полилей, който се откъсва, столове и пиано, а стените и колоните са проектирани с предварително определените места, където ще ги пробият патроните от престрелката. Прозорците са изработени от специално стъкло, което се разбива на малки парченца, а витража на тавана се разпада на сол. Всичко това ще се стовари върху баща и син като експлозивен душ - намигване към първия филм, когато счупените стъкла направиха на кайма на босите крака на Джон.
Тази красива бална зала, която е израждана в продължение на месеци е унищожена систематично за около седмица. По време на сблъсъка с Алик, двамата Макклейн са обстрелвани от хеликоптер, който кръжи извън балната зала. Благодарение на забележително сътрудничество на продуцентите с унгарското правителство, е получено разрешение във филма да използва един от руските военните хеликоптери MI: 24. Продукцията е получила достъп до хеликоптера няколко седмици, преди той да бъде изведен от експлоатация. Били позволено да летят във въздушното пространство над Будапеща в специално допустимите максимално и минималните височини.
Отговорника на продукцията Габор Варади, който служи като връзка с унгарските военновъздушни сили, разкрива какви безпрецедентни изключения от летателните правилата са правени. „Беше ни позволено да летим на около 50 метра над земята, въпреки че законовия минимум е 900 фута. Джон Мур поиска вратите на хеликоптера да се оставят отворени, а актьорите да подсигурени с колани. Обикновено такива искания никога не биха били разрешени, но вероятно фактът, че става дума за Умирай трудно и че Брус Уилис е може би най-популярният актьор в Унгария отвори много повече врати, отколкото тези на хеликоптера."
Когато актрисата Юлия Снигир разбира, че ще бъде вътре в хеликоптера с отвори врати докато той лети над Будапеща, първата й реакция е: няма начин. „Имам страх от височини, толкова тежка фобия, че дори не мога да погледна през балкон, - признава тя. – Отначало бях вцепенен, но после отидох за малко в гримьорната да се успокоя и излязох готова за снимки. Моята героиня Ирина е много смела, много по-силна от мен. Като Юлия аз никога не би могла да го направи, но като Ирина не изпитвах страх. Оказа се, че това е едно от най-невероятните преживявания. Имах възможността да са насладя на целия красив градски пейзаж на Будапеща от няколкостотин метра височина."
Докато трае постпродукцията на този мащабен проект, за да може да бъде поднесен в подходящата опаковка на зрителите, създателите на филма поглеждат назад и обсъждат какво трайно въздействие е произвел оригинала Умирай трудно. Двамата продуцента Алекс Йънг и Уик Годфри имат ярки спомени от първото им гледане на филма, приковани в тъмния киносалон, поразени от това, което виждат.
„Бях с двама приятели в Джонсън Сити, Тенеси, и дотогава никога не бяхме виждали подобно нещо, - припомня си Годфри. – След края на филма веднага се върнахме на опашката за билети и го изгледахме отново."
Йънг също е имал подобно преживяване след края на гимназията, през лятото на 1988 г., когато е работил в Тълса. „По онова време рекламираха филма, че е на 70мм лента, което беше рядкост. Успях да отида до моля със старата ми раздрънкана кола, седях сам като хипнотизиран, без да мога да помръдна, разтърсен от видяното.“ И подобно на Годфри, Йънг също веднага си купува билет за следващата прожекция, за да види филма отново.
„Това е един от най-големите американски филми, правени някога. Гледам по всяко време, когато попадна на него. Като малък исках да бъда Джон Маклейн, и до днес е така. "
Джон Мур обобщава: „Брус постави стандарта преди 25 години с Умирай трудно – скокове от сгради, разбиване на стъклени стени - правейки всичко да изглежда много реално. Искахме да продължим и да заснемем и новия филм в същия дух – огромна доза екшън, реализъм и забавление.“
|
