Пърси Джаксън не се чувства герой. Макар като получовек, син на Посейдон - гръцкия бог на морето – веднъж да е спасил света, Пърси смята това по-скоро за щастлива случйност. Дали това не е кьорфишек...чудо за три дни?
Когато Пърси научава, че има полубрат – чудовище, се замисля дали да бъдеш син Посейдон не е по-скоро проклятие. На Пърси, обаче, не му остава много време да се чуди. Магическите граници на лагера Халф Блъд започват да се рушат и убежището на децата на боговете го грози унищожение от пълчища митични чудовища.
За да спаси рая на полубоговете, Пърси и приятелите му трябва да намерят легендарното златно руно. Пътешествието им ги отвежда до Вашингтон и след това до Флорида, от където отплават към смъртоносните води на Морето на чудовищата, известно на хората като Бермудския триъгълник. Те се изправят пред гигантски огнедишащ бик, страховити морски чудовища и огромни циклопи, както и други полубогове. Залогът е по-висок от всякога и ако Пърси се провали, лагерът Халф Блъд ще изчезне, а Олимп ще се сгромоляса.
Рик Риърдън, дългогодишен преподавател по древногръцка литература в среден курс в Калифорния и Тексас, е автор на първата книга за Пърси Джаксън. Първият роман е последван от още четири, които печелят милиони почитатели по света. Идеята се ражда докато писателят измисля истори за древногръцките герои, които разказва на сина си Хейли вместо приказки за лека нощ.
„Когато изчерпих митовете, синът ми се разочарова”, споделя автора на уебсайта си, „Помоли ме да измисля нови истории със същите герои. Спомних си една писмена работа, която някога бях възложил на шестокласниците – трябваше да създадат собствен герой полубог, син или дъщеря на бог, по техен избор и да опишат приключенията му в старогръцки стил.”
„Отне ми три нощи да разкажа на Хейли историята за измисления от мен Пърси Джаксън и приключението му в съвременна Америка. Накрая Хейли ми каза, че трябва да напиша книга.”
Трите нощи прерастват в едногодишна одисея за Риердан до завършването на първата книга. Романът е публикуван през 2005, но минават 5 години преди Пърси Джаксън да се появи на голям екран. Докато студиото филмира книгата на Риердан, авторът продължава поредицата като пише по една книга годишно между 2006 и 2009.
Гугенхайм и Фройдентал остават верни на духа на книгата, докато правят необходимите промени за да я пресъздадат на голям екран. Духът на романа е специфичен и опасността при пресъздаванетпо му на голям екран е да се усеща несъответствие, например: заплахата от страна на Кронос да противоречи на щурите и смешни черти на другите герои. Предизвикателството е тези елемнти да се допълват вместо да си противоречат. Режисьорът ни, Тор, имаше ясна визия за това, как да се съчетаят всички части на филма.
При толкова много млади актьори, работили заедно преди в „Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии” се усеща приятелска атмосфера на снимачната площадка.
Лермън се завръща като главният герой, полубог, син на Посейдон, който поема към своята модерна одисея. „Пърси се чувства изоставен от баща си, гръцкия бог Посейдон и неочаквано открива, че има брат.”
Освен шокиращите разкрития, касаещи семейството му, Пърси трябва да се справи с Полифем, могъщи циклопи, морското чудовище Харибда, разярения колхидски бик, Мантикор и древния оракул – скелетоподобен мумифициран мистик. Оракулът допълнително усложнява самоусещането и чувството за дълг на Пърси, като му казва, че „или ще унищожи, или ще спаси Олимп. Той не е сигурен дали ще се справи.”
Пърси рискува доста, според Фройдентал: „Той опитва да спаси лагера на полубоговете и да се докаже като герой. Той се е одалечил от баща си, който не откликва на зова му за помощ. Пърси се впуска в приключението поради две причини: за да спаси дома си и да се убеди че е наистина герой.”
Александра Дадарио е отново в ролята на дъщерята на Атина. В този филм се ракрива по-скоро чувстителната същност на Анабет. „В първия филм тя е доста корава, докато тук е далеч по-уязвима.”
Брандън Т. Джаксън изпълнява ролята на Гроувър, сатирът, приятел на Пърси Джаксън. В гръцката митология, сатирите, наполовина хора, наполовина козли, са лукави. Те обичат забавленията и са защитници на земята. Гроувър би направил всичко за да спаси лагера и би дал живота си за Пърси.
Джаксън признава, че превъплъщаването в героя е „предизвикателство защото трябваше да развия образа. В този филм, Гроувър е малко по-възрастен. Вече са му пораснали рога. Гроувър не иска да участва в този поход, защото е вероятно да загине, но се налага, тъй като е необходим водач сатир, за да бъде открито златното руно.
„Той не се страхува, но знае, че срещата с Полифем, огромния циклоп, притежаващ златното руно, ще изложи живота му на опасност. Гроувър предпочита да остане вкъщи и да разпуска в лагера на полубоговете. Полифем е последното нещо което желае да срещне. Та той яде сатири на закуска!”, разказва Джаксън.
Джейк Ейбъл играе отново Люк, синът на Хермес и похитителя на мълнии от първия фим. „Полубоговете са синове или дъщери на богове и хора. Те наследяват силите на своя бог-родител. Люк като син на Хермес е лукав и с остър ум. Той е непостоянен, енигматичен и неискрен. В първия филм той краде мълнията на Зевс. В „Пърси Джаксън: морето на чудовищата”, той продължава бунта срещу баща си. Чувствайки се пренебрегнат и изоставен, той иска да покаже на боговете кой командва и Люк измисля план да сложи край на управлението им и междувременно да привлече някои от полубоговете към тъмната страна.”
Подобно на Пърси, Люк търси златното руно, но от съвсем различни подбуди. „Люк иска да върне първичното зло в лицето на Кронос, титанът, победен от синовете си. Със златното руно, Люк може да възкреси Кронос. Люк е убеден, че Кронос ще му обещае всичко и ще му помогне да покори Олимп и да завладее с света.”
В похода за златното руно и срещу Люк, Пърси установява, че има полу-брат – Тайсън, който е циклоп. „Тайсън е симпатичен циклоп в пубертета. Обикновено циклопите се възприемат като чудовища, но Тайсън е пълна противоположност на тази представа.”, разказва Фройдентал.
„Тайсън е в известна степен боец.”, коментира Дъглас Смит, който изпълнява ролята. „Тайсън изглежда простоват, но всъщност е мъдър. Той е много полезен в похода, защото притежава множество таланти, присъщи само на циклопите. Той е добряк, който e по-близък до полубоговете, отколкото до циклопите. Тайсън изглежда като злодей, но има златно сърце и това е малко объркващо за хората, както и за него самия.”
Подобно на Пърси, Тайсън е син на Посейдон, но майка му е морска нимфа. „Пърси и Тайсън са доведени братя, но Тайсън не желае да го разгласява. Пърси не очаква да има брат в лагера, не очаква и да са заедно в похода, също така не очаква да се зарази с неговия оптимизъм. Накрая, Пърси осъзнава, че Посейдон се интересува от него, защото именно той изпраща Тайсън на Пърси.”
Първоначално, създателите на филма смятат да сложат изкуствено око на Смит, но в последствие решават да направят окото с пощта на визуални ефекти. Протезата с размери на маска закриваща цялото лице се смалява до малка апликация на челото, с ефект на единична вежда, която Смит да носи, когато Тайсън е със слънчеви очила. Както е и в книгата, магическа мъгла създава илюзията, че Тайсън има две очи, като за тези сцени Смит се появява със собственото си лице.
Най-новото попълнение сред полубоговете в лагера е Кларис Ла Ру, дъщеря на Арес, богът на войната. Ролята на Кларис изпълнява Левън Рамбин. „Тя е напълно отдадена на битките, съревнованието и стремежа да бъде най-добрата. Тя непрекъснато иска да се докаже на баща си, който е искал син.”
„Кларис допринася за това, Пърси да се чувства не на място и да се колебае дали мястото му е в лагера на полубоговете.”, разаснява Фройдентал. „Кларис е неуверена и това диктува поведението й. Страхът, че някой ще я надвие или изложи, я кара да тормози околните.”
Антъни Хед се превъплащав в ролята на Хирон, менторът кентавър на Пърси. „Кентаврите обичат пиенето и забавленията, но Хирон е пълната противоположност.”, описва героя си Хед. „Хирон възприема Пърси като син. Той е благороден, но същевременно има и тъмна страна, защото е син на Кронос. Кронос е голямото зло и отговорен за всичко лошо, което се случва в света на Пърси Джаксън.”
Носителят на Златен Глобус и Еми, Стенли Тучи играе ролята на Дионис, известен сред младите обитатели на лагера като мистър Ди. „Той е бога на виното и хедонизма.”, отбелязва Тучи. „Аз обичам виното и реших, че е подходящо да изпълня ролята.”, остроумничи той.
„Зевс е проклел Мистър Ди и всеки път, когато опита да пие вино то се превръща във вода. Мистър Ди е нещастен и ужасен водач. Не помни имена и е по-уплашен и от учениците си. Той е пълна развалина и не би трябвало да е в тази позиция. Точно това за мен бе забавното в ролята.” За да се превъплъти в образа, Тучи носи мустаци, брада, перука и бутафорен корем.
Нейтън Филиън се присъединява към боговете на Олимп като Хермес. За хората е служител в UPS, за младите олимпийци е изтупан бизнесмен, който развежда полубоговете из колосалния си център за разпределяне на пратки.
Хермес е баща на Люк. „Всички беди са дело на Люк и затова, те трябва да го открият.”, обяснява Филиън. „Люк е проблемно дете, което малко огорчава Хермес.”
|
