Дванайсет пъти човешки крак е стъпвал на Луната. Но само един единствен човек е преминал огромната бездна между кулите на Световния търговски център в Ню Йорк.
Филип Пети (Джоузеф Гордън-Левит), напътстван от своя ментор Папа Руди (Бен Кингсли) и с помощта на екипа си, решава да опъне стоманено въже между Двете кули на Световния търговски център и мине по него. Разнородната група трябва да преодолее стари различия, предателства, разногласия и спасявания по чудо, за да изпълни своя луд план. Режисьорът Робърт Земекис (Форест Гъмп, Корабокрушенеца, Завръщане в бъдещето, Полярен експрес) отново използва най-модерните технологии, за да представи една емоционална история за изключителни герои по действителен случай. С иновативни фотореалистични техники и 3D IMAX® вълшебства, The Walk: Живот на ръба е истински шедьовър на големия екран и уникална възможност кинолюбителите да изпитат усещането за истинска разходка сред облаците.
TriStar Pictures представя съвместно с LStar Capital една продукция на ImageMovers. Участват Джоузеф Гордън-Левит, Бен Кингсли, Шарлот Ле Бон, Джеймс Бадж Дейл и други. Режисьор е Робърт Земекис. Продуценти са Стив Старки, Робърт Земекис и Джак Рапке. Сценарият е дело на Робърт Земекис и Кристофър Браун, по книгата "To Reach the Clouds" на Филип Пети. Оператор е Дариуш Волски.
Новият филм на Робърт Земекис The Walk: Живот на ръба е една почти невъзможна, действителна история, която е любовно писмо до Световния търговски център, 3D и IMAX® визуално преживяване, различно от всичко, което зрителите са виждали някога.
На 7 август 1974 г. - денят преди Ричард Никсън да обяви, че се оттегля от поста си – Филип Пети, френски въздушен акробат, изненадва Ню Йорк с разходка по опънато телено въже между кулите на почти завършения и частично обитаван Световен търговски център. Забързаните минувачи замръзват с вперени погледи нагоре без да могат да откъснат очи. Те виждат невъзможното: човек, който танцува високо в небето, сякаш във въздуха.
Сега, четиридесет години по-късно, Земекис - един от най-талантливите кинорежисьори, известен с интегрирането на последните технологиите за подсилване на емоционалния разказ – поставя зрителите на мястото на Пети. Епичният киноспектакъл The Walk: Живот на ръба дава на публиката възможността да отиде там, където само един човек е бил и някога ще бъде – на 110 етажа височина във въздуха, стъпил на въже, разхождайки се между кулите на Световния търговски център.
„Когато за първи път чух тази история, си помислих: „Боже мой, това е филм, който A: трябва да се направи на всяка цена, и Б: задължително трябва да бъде представен в 3D ", - разказва Земекис. - Когато гледаш някой да ходи по въже, винаги гледаш нагоре към него. Не можеш да погледнеш неговата гледна точка от въжето надолу. Нашият филм проследява историята Пети, но поставяйки зрителя на въжето да стъпва редом до Филип, а 3D изживяването е повече от грандиозно и много емоционално."
Вълнуващо приключение с драматичен сюжет, в което за да постигнат невъзможното, Пети и неговия необичаен екип трябва да преодолее критични ситуации и спасявания по чудо от катастрофа. „Влюбих се в идеята за човек (артист и изпълнител), който решава да извърши такава велика лудория. - казва Земекис. – Тя е незаконна, опасна, но пък няма да нарани никого. Изглежда като нещо от различно време - наистина вече няма да видим подобни неща. Тя е почти нереална, като измислица."
„Бях поразен от страстта, която Филип влага в мечтата си и нейното изпълнение. По определен начин той ми напомня за мен – като продуцент, който иска да направи филм, - споделя продуцентът Стив Старки. - Но под всичко това се крие вълнуваща лудория - напрежението идва от извършването на това, което Филип нарича „моя удар“. В крайна сметка, това просълзи мен и останалите – подобно на изживяването, което имах когато прочетох Форест Гъмп ."
„Щом вижда Двете кули, Филип буквално рисува линия с молив между тях и казва: „Трябва да опънем въже между тях; Аз трябва да премина по него." В съзнанието му тези кули са били построени именно за него и за неговото изпълнение. – продължава Земекис. - Това, което е невероятно у Филип, и заради което мисля, че историята е едновременно уникална и универсална, е че това се случва с всички творци. Ако попитате един артист Защо нарисува тази картина? Защо написа тази музика? Защо направи този филм? Никога няма конкретен отговор. Всеки, който преследва мечтата, вероятно ще се идентифицира с това чувство вътре във Филип - той трябва да направи това, без значение какво ще му струва".
Филмът не само показва какъв е бил преди и как стига до разходката по това въже (детството му, отношенията с приемният му баща и т.н.), но за първи път представя ходенето между Двете кули не само от гледната точка на наблюдателите, а през погледа на Пети. „Единствените записани доказателства за тази случка са шепа застинали фотографии, - обяснява Джоузеф Гордън-Левит, който е в главната роля. - Снимките са невероятни, но са различни от това да видиш и изпиташ преживяването. Лично за мен става дума да навлезеш вътре в образа на Филип, да изживееш като него този момент, с всичките надежди, страхове и несъвършенства, които са го довели до тук. За това е уникален. Не просто да станеш свидетел на действието, но бъдеш там през очите на героя, да видиш това, което той е видял. Това е много различно преживяване."
Припомняйки си как в Форест Гъмп разказът се подсилваше от собствения вътрешен глас на героя, Земекис решава и тук самият Пети да разказва в някои моменти от The Walk: Живот на ръба какви мисли минават през главата му - специално докато стъпва по опънатото въже. „Това е една истинска история, - казва Земекис, - с всичките негови подробности, но същевременно дава усещането за „имало едно време" - едно изгубено време и място - и аз исках да комбинирам действителното с измислицата."
Разбираемо е, че отговорникът за визуалните ефекти Кевин Бейли се включва в самото начало на продукцията. „Станах част от проекта преди шест или седем години, - разказва той. – С Робърт работихме върху Коледна песен, и тогава той обмисляше тази велика идея – да направи филм за онзи луд френски акробат, който опънал въже между Кулите-близнаци и ходил по него."
Проектът бе особено интересен за отговорника за визуалните ефекти, заради огромното предизвикателство да се представи света на Ню Йорк от 1974 г., както се е виждал от хиляди метри височина, между две сгради, които вече не съществуват и трябва да се създадат от нулата. „Трябваше да направим всичко, от фоайето на Световния търговски център до центъра на Ню Йорк през 1974 г. Художественият отдел на продукцията в действителност построи върху гигантска сцена покрива на една от кулите. Това беше зашеметяваща огромна снимачна площадка, но градът около нея, виещата се мъгла между кулите, как самите кули се издигат над града, всички трябваше да бъде създадено изцяло дигитално на базата на снимков материал. Световният търговски център не съществува вече, за съжаление, но той трябваше да се усеща абсолютно на хиляда процента реален и истински, защото той е емоционалното сърцето на филма. В последните няколко години технологията еволюира до етап, в който макар и с много усилия, е възможно създаването на тази визия. И само на кино. Интересно е, че ние открихме, различни хора, които имаха различни спомени дори за цветовете на Двете кули - защото той се променя, в зависимост от ъгъла на слънцето. Искаме да почетем и да постъпим правдиво към тези сгради, към тези спомени, и заради красотата, която Филип сътвори между тях". - казва Бейли.
По този начин, The Walk: Живот на ръба пренася зрителите в момент във момента, когато Кулите - или поне тяхното възприемане от хората - се променя. Първоначално никой не харесва Кулите-близнаци. Докато ги строят, всички в Ню Йорк смятат, че изглеждат като огромни картотеки. След разходката сред облаците на Филип, хората обикват Кулите. Те вече са придобили характер, асоциират се с поетичната волност на артиста и възприятието им се трансформира."
„Кулите присъстват във филма като равноправни герои, - добавя Земекис. – Случилото се е славен и емоционален момент, който е важно да се помни."
През цялата си легендарна кариера, Земекис прави филми, които по изключително успешен начин използват най-модерните технологии за разказване на истории. За него технологията е инструмент, както и всяка друга техника, която режисьорът може да използва. „Тайната на всяка магия е в комбинирането, - подчертава той.- Всеки велик магьосник използва повече от една техника, за да се създаде илюзия. Това е задачата и на режисьора, да направи нещо като ползва всички инструменти, с които разполага, и да ги смеси, така че публиката да не може да види този трик."
Разбира се, продукцията не би била възможна без истинския Филип Пети, който заявява, че филмът е много точен портрет на удара на живота му. „Гледал съм много шедьоври на Робърт Земекис, но сега, разбира се, е различно за мен, тъй като представлява част от живота ми, - казва Пети. - Трябва да призная, че бях на ръба на седалката - не само при преминаването по въжето, но през цялото приключение. Гледайки филма в IMAX 3D сякаш бях пренесен обратно там, на този августовски ден през 1974 г. Това е моята история, аз я познавам добре и знам как свършва - и въпреки това тайно си мислих: „Надявам тези момчета да успеят!“ Ако чрез силата на този прекрасен филм аз успях да се пренеса в най-важния ден в живота ми, представете си милионите хора, които ще го гледат. За първи път в историята на киното те реално ще бъдат по въжето заедно с мен. Това е един красив филм и истински съм щастлив от това, което видях."
Пети казва, че причината The Walk: Живот на ръба да много повече от разходка по въже и да се преврърне в универсален, вдъхновяващ разказ, е че тук става дума за историята на артист, който влага сърцето си и душата си в работата си. „Има разликата между някой, който грабва балансиращия прът и се втурва да рискува живота си, за да стигне до другата страна, и някой като мен, който е понесъл целия си живот, - казва той. – Единият може да е зашеметяващ, но другият е вдъхновяващ. Хората са ми казвали, след представление „Вие ми давате усещането, че мога да сбъдна мечтите се, че мога да преместя планини." Може да махнете думите „ходене по въже" и да ги замените с друга професия. Става въпрос за търсене на съвършенство, вниманието към детайлите, уважението към инструменти, да бъдеш себе си, с каквото и да се занимаваш."
|
