Джоузеф Гордън-Левит влиза в образа на главния герой Филип Пети. Това е роля, която малко други актьори биха успели да пресъздадат толкова запомнящо се. „Това е една от онези роли, които имам чувството, че са специално съобразени с желанията ми и личните ми качества." - казва актьорът.
„Когато за първи път се срещнах Джо, почувствах, че той напълно разбира сърцето и душата на героя, - казва Земекис. - Ако се вгледате в работата на Джо, ще видите че той е съвършен шоумен."
Всъщност The Walk: Живот на ръба се възползва пълноценно както от физическите възможности на Гордън-Левит (които многократно е доказвал на екрана), така и от опита му като артист, водещ на шоу по телевизията, комбинирани с интереса му да играе в трилъри като Генезис, Looper: Убиец във времето и Черният рицар: Възраждане.
От самото начало Гордън-Левит приема изпитанието да се научи да ходи по въже. „Това беше сериозно предизвикателство, но аз обичам предизвикателствата, - казва той. - Обичам да правя неща с тялото си, които включват физическо изпълнение. Кадрите в близък план са много важни в един филм, но това, което можеш да внушиш на публиката с тялото си също е част от забавлението."
„Какво е всъщност ходенето по въже? - пита Робърт Земекис. - Може да се каже, че е каскада, защото е рисковано. Това е опасна каскада, защото сте стъпили на телено въже, което в случая между Двете кули на Световния търговски център, е опънато във въздуха на 1300 фута височина. Но в същото време е и танц. И гимнастика. И балет. То е цялостно физическо изпълнение, не просто каскада. Само по себе си е форма на изкуство. Това което прави много интересно ходенето по въже, е че като филмов термин е каскада, но в живота най-вероятно наистина е балет".
И така, Гордън-Левит се научава да ходи по въже. И не би могъл да потърси по-добър учител от самия Филип Пети. „Работих осем дни непрекъснато с Филип, само ние двамата, - казва той. - Той беше наистина много щедър с времето, прекарано с мен; Учеше ме как да ходя по въже, но това, което наистина ми предаде беше много по-голям урок. За Филип балансът върху въжето е метафора за целия му живот и творчество."
Гордън-Левит казва, че Пети също е споделил своите съвети и мъдрост за ходенето по въже. „Преди да го срещна, само бях чел книгите му и гледал интервюта с него. Тогава го чух да казва: „Аз никога не падам" и ще си призная, в началото изтълкувах думите му погрешно. Помислих си: „Арогантно изказване, та нали винаги може да падне." Но след това, когато бяхме заедно, той ми разкри какво е имал предвид. Каза ми: „Аз скачам, защото така съм решил." Никой не иска да води борба за баланс до мига, когато изгубите контрол. Ако има проблем, можете да вземе решението, преди да е станало твърде късно, и да се справи със ситуацията. Можете да скочите на земята, или ако сте високо във въздуха да коленичите. Може да направите нещо, а не просто да паднете."
„Имах възможността да уча Джо как се ходи по въже, - казва Пети. – работихме лично, само ние двамата по цял ден. Беше уморително, от девет до пет всеки ден. Почивките бяха само по тридесет секунди, както и аз съм тренирал. Започнахме с линия по пода, а накрая на заниманията ни, той ходеше на седем фута височина по тридесет фута дължина."
Но Пети казва, че да се научиш да ходиш по въже не е въпрос на баланс върху тясна повърхност; това е артистичност. „Аз го научих как аз го правя, - продължава акробатът. – Казах му, че няма да има баланс, освен ако тялото и душата, сърцето и ума не са в унисон с краката и балансиращия прът в ръцете. Това за мен е тайната на баланса. Без страст, без душа, ще имате един безизразен въжеиграч."
В крайна сметка, за Гордън-Левит ходенето по въже много напомня на актьорската професия. „Първата стъпка е много трудна, защото имаш съмнения, - обяснява той. - Предизвикателството е да сложиш съмненията си настрана и просто да се съсредоточиш върху радостта, насладата – аз мога да го направя, това не е трудно. Напомня ми за актьорската игра. Може да вдигнеш глава и да си помислиш: „О, Боже мой, камерите записват, всички тези хора ме гледат, не мога да си позволя грешка – тогава си прецакан. Не трябва да мислите по този начин. Трябва да можеш да отместиш всички тези мисли настрана и се съсредоточиш. Чувствах се по съвсем същия начин докато ходех по въже."
„Актьорите са винаги учат нещо, когато се подготвят за роля, но Джо премина на друго ниво, - казва Стив Старки. - Той не само искаше да се подготви емоционално и да се научи на техниката, за да може да играе правилно - той премина отвъд това, и се научи да може да ходи по въже сам. Можеше да го прави през цялата снимачна площадка върху истинско въже. Екипът го възторжено го аплодира, защото всички бяха много развълнувани да видят техния актьор сам изпълнява сцената."
Освен ходенето по въже, Гордън-Левит намира и друго вдъхновение в образа на Пети. „Филип е изключителен характер, - казва той. – Много съм щастлив, че се запознах с него и станахме приятели. Освен пламенна решителност и съсредоточеност, той притежава ексцентричност, изключителна благородство, позитивизъм и вълшебен начин за общуване с хората. Това е наистина доста комбинация".
За да играе ролята на действителен човек, актьорът казва, че е по-важно да се улови същността му, отколкото да се представи фалшива самоличност. „Най-добрият начин за мен, като актьор, да почета реалния човек, е като го пречупя през моя поглед, а не сляпо да го имитирам. Аз приемам това, което харесвам и уважавам във Филип и играя моята версия. Най-важното нещо бе да се разкаже цялостната му история чрез тази разходка в облаците: щом можеш да си го представиш, можеш и да го направиш. Можете да създадете и невъзможното. Това е магията; това е изкуството."
За ролята на Пети от Гордън-Левит се изисква да овладее френското произношение, защото има реплики на френски език и на английски с ясно изразен парижки акцент. „Смешното около Филип е, че той все още има подчертано френски акцент, и открито си признава, че държи на него. Мисля, че му харесва, защото това го отличава от останалите хора. Той е част от неговия характер, - казва Гордън-Левит. - По време на разходката през 1974 г. той е обсебен да говори на английски, защото е завладян от Съединените щати и американската култура. Докато са били там, той е карал целия си екип да говори на английски език. Сега не говори много често френски. Аз се опитах се да говоря с него на френски, той ми отговори, но много скоро се обърна обратно на английски. Просто е свикнал повече да говори на английски.“
Самият Пети казва, че по време на личните тренировки с Гордън-Левит, актьорът е попивал много повече от ходенето по въже. „Боб Земекис по-късно ми сподели: „Имам да ви издам една тайна. Докато се учи от вас как да ходи по въже, знаете ли какво прави Джо? Той изучава вас. Вашият маниер, поведение, акцент, вашата лудост ... и ще можете да видите това във филма.“ Наистина беше така, и аз не мога да кажа нищо друго, освен комплименти за този филм."
|
