„Разбира се, нямаше как да снимаме филмът между Двете кули на Световния търговски център, защото за съжаление те вече не съществуват, но можехме да ги възпроизведем по начин, който считам за изключително емоционален почит към тези сгради, - казва Джоузеф Гордън-Левит. - Боб бе обсебен от тези сгради, с всички подробности и детайли. Вероятно по този начин той отразяваше усещането на Филип, защото той също е завладян от купите през 1974 г., когато още завършват строежа им. Той може да ви каже за всичките различни асансьорите, размерите на сградата във височина и ширина, колко е разстояние между Кулите от ъгъл до ъгъл. Наистина бе затрогващо да видя колко внимателно и с каква обич Боб отново изгражда тези сгради и ги връща обратно към живота."
Възстановяването на кулите от художника на продукцията Наоми Шохан и отговорника по визуалните ефекти Кевин Бейли е най-голямото предизвикателство в The Walk: Живот на ръба. В крайна сметка тяхната работа е комбинация от изключително мащабна снимачна площадка и месеци дигитално пресъздаване.
Първото предизвикателство е да се реши коя част ще се изгради реално като декор и какво да се създаде с помощта на компютри. „Трябваше да разбера на каква площ от снимачната площадка от покрива ще се заснемат максимален брой сцени (като знаехме, че щяха да са доста). - казва Шохан. - Искахме да бъдем достоверни, дори повече. Искахме да зачетем Кулите, техният мащаб. Ако не почувствате мястото, няма как да оцените мащабите на деянието.“
Позовавайки се на оригиналните скици за Търговския център, Шонан създава декорите и екипът построява огромна площадка с размери 40 на 60 фута, която представлява ъгъла на Южната кула, където се развива по-голяма част от действието с Филип по време на удара. Въпреки, че създателите на филма имат да снимат сцени и от страна на Северна кула, те са могли да се справят само с един декор, тъй като Двете кули са били до голяма степен огледални образи една на друга.
Екипът на Шохан построява и една четвърт от покрива на Търговския център, която също ползват за снимки от различен ъгъл. Да се пресъздаде останалата част на покрива, Кулите и Ню Йорк през 1974 г., които биха се виждали от височина приблизително 1400 фута, се заема Бейли и екипът му за визуални ефекти.
За Кулите те имат достъп до оригиналните скици за всеки един етаж в Световния търговски център, както и безброй брой фотографии. Въпреки това, Бейли и екипът му се сблъскват неочаквано предизвикателство. „Много е сложно да се направиш самата кула така, че да изглежда истински, - казва Бейли. – На пръв поглед е проста геометрична фигура, с тези прави линии, които слизат по целия път надолу към земята, ако я построим перфектно, тя просто изглеждаше фалшива. Задачата ни беше да изградим всичко идеално, и след това да разберем какво и колко трябва да объркаме - леки разминавания между панелите, разлика в празнините между тях и така нататък. Също така построихме около 30 етажа с интериор, така че ако се вгледате внимателно, ще видите бюра и столове на офисите вътре."
Дори още по-голямо предизвикателство за Бейли и неговият екип е да възстановят исторически достоверно как е изглеждал Ню Йорк през 1974 г. – през очите на Пети от 1400 фута във въздуха, между Двете кули. „Ню Йорк от 1974 г. изглежда много по-различно от това, което е днес, - казва Бейли. – Наехме хеликоптер и летяхме над мегаполиса в продължение на два дни, за да съберем истински кадри от това, което е градът сега, а това, което виждате във филма е 100% дигитална възстановка."
За референция Бейли и неговият екип използва всички сведения, които могат да се намерят, от снимки в интернет, през архивни снимки в книгите и библиотеките до първоначалните скици на града. „Има един наистина страхотен сайт, в който има плъзгач – местите го на 1974 г. и всяка сграда, която е нова от 1974 г. насам е синя на картата, - казва Бейли. - Това е вид пищов за преписване за нас. Повечето от референтните снимки са точно това – справка, която нашите дизайнери да използват за напълно дигитално изграждане на сградите наоколо ".
За тази задача екипът на Бейли изчислява математически почти всяка сградите, за да я направят точно и реалистично. „Дори сгради, за които не разполагахме с планове, намерихме статистиката колко са били високи.“ - казва Бейли. Детайлите - например размера и конфигурацията на прозорците - се основават, когато е възможно, на техните изследвания, или на „интелигентно екстраполиране" на няколко сгради, които вече не съществуват и за тях няма идеална референтна снимка от онзи период.
В по-голямата част моделът на Ню Йорк на Бейли има за цел единствено да се гледа отгоре – това е гледната точка на Пети по време на разходката. Въпреки това Земекис планира да бъде заснет в няколко сцени и от долу - например от Световния търговски център Плаза. Тези места на моделът са завършени и готови да бъдат използвани за декор, сякаш се разхождахме из града.
В крайна сметка, за пресъздаването на града и Кулите, Бейли събира „строителна бригада" от 15 души за срок от три месеца, в които да приключат заданието, както и екип от над 100 дизайнера, които прекарват пет месеца в интегриране на дигиталния свят в реално заснети кадри зелен екран. „Определено имаше моменти, които са много емоционални, както за мен, така и за членовете на екипа, - казва той. – Когато търсехме предишни снимки, излязоха много изображения от 11 септември, защото това очевидно са последните новите изображения, на които можете да видите Кулите. Аз знам, че ние носим страхотно чувство за отговорност за изобразяването на Кулите по начин, който е достоверен и да им отдава нужната почит.“
„След края на снимките, летяхме два дни с хеликоптер, който кръжеше над Кота Нула на височина 1400 фута. - продължава Бейли. – Обзе ме много силна емоция и невероятно вълнение. Бяхме точно там, където Филип е ходил по въже. Косата ми направо се изправя, само докато говоря за това. Бях буквално на мястото, където този човек е вървял сам, без предпазно облекло; погледнах надолу и се изпълних с възхищение. Наистина се получи страхотно, че бяхме в състояние да уловим не само историческата достоверност на визията, но също така и емоцията, тръпката от височината, опасността.Искахме да сме сигурни, че всеки кадър от филма предава същото усещане. Честно казано аз не мисля, че визията на филма щеше да е толкова добра, ако не бях ходил там, за да почувствам това място почти в облаците."
|
