Какво добро би могло да излезе като събереш криминални ренегати и ги изнудиш да свършат работа, смятана за твърде долна и мръсна дори и за най-дълбоките и мрачни агенти под прикритие на правителството? За агента от разузнаването на САЩ Аманда Уолър, ползата е простичка: цялостно опровержение.
Уолър вярва, че това, което е най-добро за САЩ е това, което е най-добре за всички останали; и ако това е добре за мисията, това и ще направи тя. Уолтър е може би толкова страшна, колкото и социопатите, с които се препира за тази работа ... и също толкова непредсказуема.
„Каква жена може да премахне злодеите от тези злодеи? – пита се Ейър. - За мен Аманда Уолър е пленителна и много плашеща. Тя е винаги една крачка пред всички, и Виола играе ролята с голям интелект и отдаденост.”
Виола Дейвис се възхищава от героинята си, от нейната упоритост при изкачването й към по-високите етажи на властта в правителството на САЩ. „Тя е супергерой, който няма сили, - смята актрисата. - Тя няма никакви други специални умения, освен да бъде лидер, да води и да контролира този отряд от персонажи със суперсили. Това е нейният начин да се бори със злото.”
Разгледана в определена светлина, е възможно да се счете, че Уолър е толкова лоша, колкото всеки престъпник, и че нейният морален компас също е толкова разбит. Но като опитен агент на правителството, тя оправдава действията си чрез умело манипулиране. Началниците й са склонни да одобряват действията й, докато нейните подчинени убиват в името на каквото тя каже. Целта ще оправдае всички необходими средства, дори и принудителното привличане на банда престъпници, които при други обстоятелства властите биха ги считали за непоправими и негодни за връщане към обществото.
И докато Уолър не може да покаже явна признателност към групата нарушители, то Дейвис споделя, „Тя е доста впечатлена от всеки един от тях; тя мисли за тях като за изключителни големи субекти. Но знае и как лесно да експлоатира слабите им страни.”
Например малката дъщеря, която Дедшот никога няма да види? Уолър е успяла да захвърли Дедшот зад дебелите стени на Бел Рийв с помощта на най-известния борец с престъпността в Готъм Сити. И понеже е най-ефективният наемен убиец, той е и най-важният и пазен затворник там. Но Уолър има идея за по-ефективно използване на таланта му извън решетките.
„Дедшот има дъщеря, която обича повече от всичко на света. Той отчаяно иска да бъде страхотен баща, - разкрива Уил Смит. - Но в същото време е наемен убиец. Той е в дълбок конфликт с любовта си към Зоуи и факта, че се наслаждава на работата си да избавя света от боклука.”
Уолър използва този вътрешен парадокс, за да манипулира събитията и обещава на Дедшот шанс за бащино изкупление, шанс за нормален семеен живот, без значение колко малко вероятно да изглежда.
Понеже самият той е родител, за Смит е лесно разбираемо желанието на Дедшот да бъде възможно най-добрият баща. Не така стоят нещата с тръпката му към насилие и убийства, която е много силна. „Не можех да приема в главата си идеята да убиваш хора за пари, - казва Смит. - Но след това прочетох една книга, наречена The Anatomy of Motive от Джон Дъглас, който е работил в звеното за профилиране на престъпниците за ФБР. Един от първите редове в книгата е „Защо го направил ли? Просто е: чувствал се е добре.” Това беше като експлозивен момент на осъзнаване за мен. Въпросът се преобърна и не беше вече защо го е направил, а защо се е почувствал добре? Като актьор аз винаги искам да разбера защо някой прави нещо,а не просто да приема факта, че е така. Тази книга наистина много ми помогна да разбера нуждата на Дедшот от власт и надмощие. Изградих си обратно история за това как като дете той се е чувствал наистина безсилен... и как сега мишените му напомнят за хора, които са били жестоки с него в миналото.”
„Уил е суперзвезда и много талантлив актьор, той е невероятно харизматичен и е добър човек, - заявява Ейер. - За разлика от персонажа му, който е самотник, който никога не е се е сработвал с другите, Смит внасяше голяма доза енергия и ентусиазъм в работата ни всеки ден.”
Може би героят на Дедшот доста наподобява, от гледна точка на своите умения, на военния офицер, извикан от Уолър да води Отряда към тяхната мисия и да се поддържа дисциплина: полк. Рик Флаг. Двамата споделят общо недоверие един към друг, както и на взаимна неприязън.
Смит казва: „Не е в полза на каузата, че Дедшот крие тайно негодувание към „легитимността" на Флаг и военната му роля. Моят герой чувства, че той е много по-добър войник и командир. Единствената разлика между тях е кой в какъв отряд е включен, нали? Така че има малко ревност, когато Дедшот вижда Флаг и неговите войници; има една част от Дедшот, която копнее за това и знае, че можеше да е на негово място, ако е бил избрал различен живот.”
Флаг е военен от кариерата, който, както Джоел Кинаман отбелязва, „е женен за нея, въпреки че знае, че това го пречупва”. Той по същество е против плана на Уолър и смята, че врагът може да бъде победен по старомодния начин - с екипа му от първокласни военноморски тюлени.
„Когато Рик за първи път среща Отряда, той изпитва единствено презрение към цялата тази пасмина, - продължава актьорът. - Те са престъпници, убийци, и неговият строго разделен на черно и бяло мироглед се бунтува: или се бориш на страната на доброто или на страната на злото. Цялата тази идея с използването им, за да се върши добро? Тези не му минават на него. И още по-зле е, че те не са преминали никакво формално обучение, така че застрашават живота на хората му. Няма никаква логика да това! Подчинените му ще свършат същата работа много по-добре и са много по-надеждни като екип.”
Докато изпълнява нареждания, Флаг се озовава между чука и наковалнята, опитвайки се да защити хората си, да държи под контрол Отряда и да изпълни мисията. И на всичко отгоре, Кинеман казва: „Той не казва на нито един от тях какво се случва всъщност, така че е в положение, където никой му няма доверие, а той трябва да се справя с това и да изпълнява каквото Уолър иска от него.”
Докато Флаг и Дедшот се опитват да запазят своите слабости в тайна, то бившата психиатърка д-р Харлийн Куинзел открито демонстрира своята. Тя директно изразява любовта си към Жокера - мъжът, който някога е бил назначен при нея за психоанализа в прословутия затвор Аркам Асайлъм. Сега тя е маркирала тялото с татуировки, които носят неговото име и символи. Докторката се е превърнала в майстор манипулаторката Харли Куин - любовница на Жокера и мишена на неговата извратена привързаност.
Роувън разказва: „Преди Харли да бъде затворена, двойката е правила доста луди неща, за да покаже любовта си един към друг по много забележим начин. Те карат най-яките коли, имат най-лъскавите украшения, носят се с последния писък на модата и са напълно безмилостни. Никой не би искал да е близо до тях, защото може да пострада от тяхната лоша страна.”
Но Харли е отделена от истинската си любов от дебелите стени на Бел Рийв, и макар Уолър да си мисля, че вече я притежава, сърцето на докторката винаги ще принадлежи на усмихнатото й бебче.
Любовното увлечение на Харли първоначално смущава Марго Роби, която е натоварена със задачата да изиграе странния арлекин. „Питах се защо тя обича този човек? Това беше едно от нещата, с които наистина се борих, за да се справя с героинята. Тя е толкова силна и умна, такъв злодей е, просто е страхотна, но въпреки това всеки път се разпада, когато този човек застане срещу нея. Това е нещо, което не ми хареса у нея, счетох го за слабост и на първо време не го разбрах. Но после, понеже тя е психиатър, реших да погледна на връзката им от гледна точка на зависимостта. Разгледах идеята, че хората наистина могат да отдадат целия си живот на някой друг. И се оказва, че го правят не заради отсрещната страна, не наистина заради лицето, а заради пристрастяването, също като алкохола или наркотиците. И едва тогава усетих връзката й с Жокера в тези условия, като пристрастяване, и започнах да изпитвам съпричастност към нея.”
Ейър е очарован и от душата на Харли. „Тя донякъде е един женски Жокер, - казва той. - У нея се крие удивителна хаотична личност; тя е луда, тя е нецензурирана и прави това, което иска. Образът й се появява в комикса през 1990 г., но Марго я отведе още по-далеч, трансформира я от страниците на екрана, с всички спонтанности и чувство за хумор и струяща енергия, които покоряват публиката.”
А какво ще стане, ако Жокера се завърне? Дали той наистина обича Харли? Актьорът Джаред Лето не казва нищо повече, от това, което героят му би ни показал. „Жокера е много силно привързан към Харли, - казва Лето. - Никой друг няма значение за него, и защо да има, след като той има нея? А какво е останалия свят? Просто една игра. С нея той споделя извратените си мечти и се забавляват. Но когато тя му е отнета, дали ще се опита да я открие?”
Лето смело поема ролята на лунатика. „Жокера е икона, легенда, - заявява той. – Образът му е създаден преди около 75 години, и има толкова много вариации. Жокерът е връх Еверест: един от онези невъзможни идеи, които най-вероятно няма да може да постигнете. За мен беше ужасяващо, и вълнуващо, и огромна чест да поема тази роля.”
И за Ейър е огромно предизвикателство да обрисува образа в сценария. „Жокера е очарователен сложен образ, но е ужасяващо да се работи с този герой, защото той е един от най-известните престъпници в комиксовата вселена. Той има невероятна история, и номерът е да се отнасяш с уважение към наследството на Жокера и канона и всичко, което е било досега. За да разберем същността на този герой без да го фалшифицираме, трябваше да изобретим Жокера за този конкретен филм.”
Лето също признава, че идеята на първо четене звучи обезсърчително. „Спомням си, когато получих обаждането, изпитах едновременно чувство на вълнение и трепет. Веднага след като чух думата Жокер, знаех, че ще се наложи да се потопя наистина дълбоко и отида на място, къето никога не бях стъпвал. Но имаше и друга страна: какво ново можех да открия? Какво можех да направя, което не е било направено досега? Онази страна от мен, която се интересува от проучване, приключение, разкрития веднага се подпали. И това ме промени завинаги. Това спускане в заешката дупка беше толкова завладяващо, предизвикателно, уникално изживяване. Никога не съм мислил, дори и за милион години, че ще имам шанса да играя роля по този начин.”
Ейър и Роувън са доволни и впечатлени. „Бяхме изключително развълнувани, когато Джаред се съгласи да отговори на предизвикателството и да изиграе ролята по начина, по който Дейвид го бе написал. Именно с хаоса около него; той е брилянтен бизнесмен, гангстер, харизматичен мъж, с плашеща външност, но все още привлекателен физически. Има толкова много различни нюанси, които Джаред внесе в образа.”
Докато морала на Харли, Жокера, повечето от членовете на отряда, и дори може би самата Уолър може да бъде поставен под въпрос, то един герой се бори да избегне моралния банкрут - Диабло. Бившият гангстер, чиято свръхестествена сила е и негово проклятие, е в състояние да контролира пламъците, които горят по него, когато е вбесен. За тази суперсила той е платил най-високата цена и преследващата го вина се оказа трансформираща.
„Той е боец, но се е отказал от този живот, - казва Джей Ернандес, който играе покаялия се пироманиак. - Той се е оттеглил от престъпността и стои далеч от агресията. Не иска да бъде част от обществото и чувства, че принадлежи на затворническата си клетка.”
Дори когато екшъна започва и животът му е застрашен, Диабло отказва да защитава себе си или някой друг, за най-голямо отвращение на екипа. „Има сцена с битка, която се провежда около него, куршуми летят навсякъде, но той е като скала в средата на водопад, всичко минава около него, - казва актьорът. - Дори и врага го заобикаля, защото той очевидно не е заплаха. Диабло отказва да встъпи отново в битка.”
Очевидно е, че ще е нужно малко повече време на Уолър, преди да изнуди Диабло отново да прегърне вродените си таланти, заради доброто на човечеството. „Има ли място за спасение? Аз мисля, че за Диабло има, - казва Ернандес. – Смятам, че идеята за изкуплението е много важна в този филм, и то не само за моя герой.”
Точно преди мисията да започне, Уолър добавя още двама престъпника към състава: Слипнот, експерт в бягствата, който може да се изкачи навсякъде чрез серия въжета по собствен химически дизайн; и капитан Бумеранг, новобранец, заловен след неуспешен диамантен обир. „Бумеранг е измамник и размирник, - казва Ейър. - Той е най-лошото дете в класа от непослушници. Не е лесно да излезеш на глава с тази объркана душа.”
„Бумеранг определено предава само на свои честоти, - споделя Джай Къртни, австралийският актьор, който е в ролята на ренегата от подземния свят. – На него наистина не го е грижа кои са тези хора; той не се нуждае от тях и не му пука, ако те имат нужда от него. Той е там, за да вземе това, което може и да излезе възможно най-бързо. Той до голяма степен е страхливец, защото не се интересува от крайната цел, а прости търси изход. Готов е да рискува живота на всеки друг, ако това ще му помогне да си спаси кожата.”
Най-бързо разбира това Слипнот, „психопат, много привързан към въжетата”, както определя екранното си превъплъщение актьорът Адам Бийч. Уменията на героя му и психологически, и физически, говорят до голяма степен що за човек е той. „Слипнот мрази света. Той не иска да бъде тук. Ядосан е, чувства се в капан, смята, че някой ще го предаде, че вратата ще се хлопне след него и той никога няма да излезе от затвора. Така че, когато му се предлага възможност да извоюва свободата си, се съгласява.”
Един член на Отряда никога не може наистина да избяга от себе си и това е Килър Крок, генетичен мутант, чийто опит да завладее Готъм го изпраща зад решетките на Бел Рийв. Адеуале Акинуйе-Агбаже е в ролята на звяра канибал, който, подобно на някои от колегите си от Отряда, не е започвал живота си като престъпник. „В тийнейджърска възраст кожата му загрубява и започва да се покрива с люспи, - обяснява Акинуйе-Агбаже. - Той се затворя в себе си, става отбранителен. И тогава негов приятел го съветва: „Може да бягаш, но може и да се приемеш.” Крок това и прави, започва да приема люспите по тялото си. Присъединява се към цирка и започва да участва в борба с крокодили. Обича вниманието на публиката, повтаря си, че е красив, но за жалост стига твърде далеч и бързо слиза в канализацията - морално и буквално.
Изглежда, че представата на Уолър какво „трябва да се знае”, е че няма нищо, което трябва да знаят другите. Дори Флаг осъзнава го водят за носа, че мисия е под съмнение, а заповедите са напълно неблагонадеждни. Тогава той присъединява свой човек към Отряда: експертът по мечове Катана.
Ейър казва: „Катана владее боя с мечове до съвършенство. Тя иска да отмъсти за смъртта на съпруга си и се спира на меча, защото това древна оръжие поглъща душата на тези, които убива. Душата на мъжа й е в този меч. У нея безспорно има тъмна страна, но има и чистота.”
„Катана е самурай, - заявява Карън Фукихара, която играе смъртоносната красавица. – А Аманда Уолър и Рик Флаг са й господари. Самураят не задава въпроси на господаря си; той му служи цял живот и го защитава. Катана е много лоялна и ще направи всичко, за да изпълни мисията, каквото и да е, само защото Аманда Уолър така е наредила.”
Въпреки защитата на Катана, Флаг има друг проблем освен Отряда, който му е много трудно да разреши. Любовта на живота му, д-р Джун Муун, е обладана от Вълшебницата, древна богиня, чиято душа била заключена векове в делва и погребана във варовикова пещера. До деня, е в който д-р Муум, археолог, я намира и без да иска я освобождава. Контролирана вече от този зъл дух, Джун живее в ужас, защото никога не знае кога Вълшебница ще се появи и ще я принуди до изпълнява заповедите й.
Моделът и актриса Кара Делевин, която изпълнява и двете роли, казва: „Джун е търсила някакво вълнение в живота си го е намерила. Затова трябва да сме внимателни какво си пожелаваме. Жената, която винаги е управлявала живота си, изведнъж губи всичко. Тя е в много крехко състояние и търси някой да й помогне.”
Уолър се залавя със „спасяването", и й обещава да се намери начин да освободи Джун от лапите на вещицата. Тя поставя красивата млада археоложка под закрилата на Рик Флаг. Действие, което вероятно е старателно обмислено.
Кинаман отбелязва: „Подозирам, че тя има доста ясна представа какво ще се случи, когато назначи Рик да защитава Джун. Това означава, че Уолър се сдобива с изключително силен психологически коз към него. И точно така става, сега той е в капана на любовта си към тази жена.”
Джун държи сърцето на Флаг, а Уолър буквално държи в ръцете си сърцето на Вълшебницата, което влошава крехкостта на Джун, но пък дава контрол на агентката върху вещицата... или поне така Уолър си мисли. „Джун Муун е толкова деликатна, -казва Дейвис. – А Уолър се чувства толкова могъща, след като разполага със сърцето на Вълшебница. Уолър може да го прободе, за да контролира вещицата; тя си има тайно оръжие.”
В действителност, за да получи одобрение от по-високите етажи на властта във Вашингтон, Уолър привиква вещицата, за да впечатли шефовете си и да получи тяхната благословия за сформирането на Работна група X, както е кодовото име на Отряда престъпници. Малката й демонстрация може да ги е впечатлила, но сега всички те са изправени пред ситуация, която може да ескалира в потенциален апокалипсис.
В ролята на дясната ръка на Флаг, лейтенант ДжиКю Едуардс, е актьорът Скот Истууд, който е работил с Ейър в „Ярост” и също като ДжиКю се съгласява на участие в „мисията” без да изисква много информация, доверявайки се изцяло на командира. „Дейвид ми предложи ролята,- припомня си Истууд, - но без да ми разказва много. По това време сценарият не е бил написан и проектът е бил със статус Строго секретно. Съгласих се да участвам, защото това е Дейвид, и аз искам да бъда част от всичко, което той прави. Дейвид ми напомня за баща ми и е много безпощаден режисьор.”
Докато Флаг и ДжиКю взаимно се подкрепят по пътя, то капитан Григс има грижата да поддържа закона и реда в Бел Рийв, където преди заминаването си, Харли Куин бе една от любимите му задържани. Айк Баринхолц е в ролята на Григс, който „изпитва огромно удоволствие да измъчва затворници си и да им показва, че той е началника там.”
Но може би щеше да бъде най-добре за него, ако се беше държал прилично с Харли, защото Жокера има свои планове за ненормалната си приятелка. „Е, има план и план, - загадъчно казва Лето. - Жокера винаги разполага с най-малко пет плана. Големият план е тайна. Но по-малкият план е да се получи Харли обратно. На всяка цена. И това няма нищо общо с целта на отряда. На него не му пука за тези глупости: за него всичко е игра.”
Независимо от това, незачитането на мисията от страна на Жокера може да има смъртоносни последици, освен ако по някакво чудо тези аутсайдери (със свръхестествени или супер човешки способности и изключителни бойни умения) не извършат невъзможното... Дали тогава светът ще стане по-добро място? Може би тази странна група от изгнаници, които едва могат да контролират себе си, ще се втурнат в безразборна битка.
Ейър обобщава: „Те са вълци единаци, които трябва да се научат да работят в екип и да се превърнат в едно семейство. И именно за това става дума във филма. Става въпрос за тяхното израстване в тази сплотена единица, която включва всеки един от тях.”
И ако те не се научат да играят по правилата, ще има последствия. Както им е казала Уолър в началото: „Ако провалите мисията, ще умрете. Ако нещо се случва с полковник Флаг, ще избия всеки един от вас. Не забравяйте, че ви гледам. А аз виждам всичко.”
|
