Готин, но леко наивен. Млад, но с дух видял много, забавен на моменти, но винаги сериозен по отношение на работата. Замайващо добър в това, което прави, но не винаги наясно с последствията. Това е Бейби, в ролята Ансел Eлгорт, герой създаден от Едгар Райт, за да може зрителите да се потопят в образа на един престъпник и да изпитат съвсем реалните последици от този начин на живот.
„Филмът е така структуриран, че започва с мечтата да си шофьор за бягства, но много бързо се превръща в кошмара от това да си престъпник“, споделя Райт. „Началното преследване е позиционирано с часовникова прецизност. Всичко протича като по учебник. След това обаче, с последвалите случки, много бързо нещата излизат извън контрол и обстоятелствата започват да притискат героите. Буреносните облаци се събират по време на филма и в един момент късметът ще изневери на Бейби“.
Бейби, който срещаме в началото на филма, скрит зад слънчевите очила, потопен в музикалната си плейлиста и пакостлив зад волана, изглежда като най-великия чирак на гангстерска банда. „Това дете е истински играч, но и в същото време той не е и истинска част от бандата“, казва Райт. „Той буквално седи колкото се може по-далеч от тях, защото не иска да бъде част от групата. Заблуждава се, че може да бъде шофьора за банкови обири, но не и престъпник. Нещо като: Аз съм само куриера, нямам нищо общо с лошотиите. Екшън сцените са един вид ежедневна работа за Бейби и аз си мисля, че много хора приемат различен образ докато работят. Когато се приберат вкъщи обаче, стават съвсем други“.
Измисляйки ролята, Райт си представя черти от силния мълчалив тип, пресъздаден на екран от Клинт Истууд и Стив Маккуин, но с усещането, че всъщност всичко това може би е фасада. „Запознавате се с него и той е най-якият в професията си, но веднага след това започвате да опознавате истинското му аз. Това е интересно противоречие – добър е в работа, която не би трябвало да върши“.
Музиката, която слуша Бейби, според Райт, е показателна за неговата двойствена природа. Надувайки любимите си парчета, докато работиш, те прави да изглеждаш готин, но и скрива проблем, породен от трагична случка. „Той има слухов дефект, тинитус, или шум в ушите, причинен от автомобилна катастрофа в миналото“, разкрива Райт. „Резултатът е, че той не иска да говори много, защото хората със слухови дефекти могат да са по-стеснителни докато говорят. От друга страна, музиката му помага да подтисне шума в ушите. Това се превръща в защитна преграда, но и в абсолютна мания. Той буквално трябва да озвучи целия си живот, защото не може да върши нищо, ако не звучи подходящата музика“.
Бейби е окуражен от глухия си втори баща (Си Джей Джоунс) да напусне живота на престъпник. Срещата с приятелски настроената красива сервитьорка Дебора (Лили Джеймс) още повече му подсказва колко объркан е животът му и колко по-добър би могъл да бъде. Но Бейби трябва да направи тази огромна стъпка и да скъса връзката с професията си. Какво ли ще му струва?
„Харесва ми идеята за герой, който трябва да избира между това, което прави най-добре и това какъв иска всъщност да бъде“, казва Райт.
|
