Самият Едгар Райт е бил на 21, възрастта на Бейби, когато слушайки “Bellbottoms” на Jon Spencer Blues Explosion му хрумва, че парчето може да озвучи шеметно преследване с коли.
Години по-късно Райт създава своето преследване и филма около него, който той нарича „дело на любовта и проект-мечта. Две от най-големите ми страсти обединени в един филм. Винаги съм искал да създам екшън филм, вдъхновен от музиката“. С привличането на продуцентите Нира Парк, Ерик Фелнър и Тим Бивън, всички са въодушевени да превърнат гениално измислените теми от екшън трилъра на Райт в едно уникално заснето кинопреживяване.
„Може да има музика, може да има хореография, но това определено не е мюзикъл“, смее се Райт. „Трябваше да поддържаме правилния тон, напрегнат и забързан, но най-вече забавен и вълнуващ“.
Операторът Бил Поуп, дългогодишен сътрудник на Райт, споделя: „Това е постмодерен мюзикъл. Няма да видите песни и танци на улиците, а как светът реагира на музиката“.
Известен със своите иновативни филми, Райт се наслаждава на предизвикателствата, които създават уникални образи на екрана. Поуп добавя: „Филмите на Едгар са винаги предизвикателни. Филмите му са сложни, особено този, в който нямаме само банков обир със стрелба и пушеци, ченгета, които се появяват навреме и катастрофиращи коли. Тук имаме дъжд, имаме гръмотевици. И най-якото – всичко е настроено спрямо музиката, чистачките на колата се движат в такт с ритъма. Хората умират в ритъм. Стрелбата е в ритъм, и всичко най-често заснето в един кадър. Голямо предизвикателство е да създадеш хореографията на всичко това“.
Хореографът Райън Хефингтън описва първия ден от снимките, който включва една от най-мащабните сцени: „Беше улична сцена, в която Бейби трябваше да пропътува три пресечки с един дубъл. Необходима ни беше хореография на пешеходците – служителите в кафенето, децата, разхождащите кучета. Това е като голяма игра с реалността, в която всичко изглежда истинско, но се случва точно на време и в определен ритъм“.
Продуцентката Нира Парк споделя: „Филмът не е базиран на музика, само защото Едгар обича музиката. Това е начин да поканим зрителите в съзнанието на главния герой и да видим света чрез неговите очи и уши. За да се справи с травматичното си минало, Бейби потапя света около него в музиката, която слуша постоянно от откраднати iPod-и“.
Парк добавя: „Това е екшън трилър, направен по невиждан досега начин. Има преследвания с коли, напрегнати екшън сцени, стрелби, и всичко в ритъма на над 30 песни, които Едгар избра преди да финализира сценария“.
Четири години преди да започне снимките, Райт, заедно с отговорника по монтажа Пол Мачлис, избира плейлиста от 30 песни, които да вдъхновят сценария. „Това е нещо, което бе основна част от предишните ми филми, но помислих върху възможността как да минем на едно следващо ниво с помощта на герой, който слуша музика през цялото време“.
Ансел Елгорт, който влиза в ролята на Бейби, си спомня колко специален е бил проектът от самото начало. „Първоначално сценарият ни бе раздаден на iPad, с малки емотикони, на които кликаш и музиката звучи докато четеш. Музиката придвижваше напред сценария, и по този начин филмът се получи. Четейки го, можеше да усетиш ритъма на сцените“.
Джон Хам, в ролята на Бъди, също част от бандата, добавя: „Музикалният елемент, който е много интересен, наистина позволява на Едгар да си поиграе с невероятните си умения“.
Дарин Прескот, втори режисьор и координатор на каскадите, споделя: „Едгар е визионер и стилът му е толкова уникален. Този проект е истинско доказателство за неговата креативност. В началото казах, че ще е голямо изпитание, като във филмова академия, да вземеш комерсиална песен и по нея да създадеш хореографията на бойна сцена или гонка с кола. Въобще не е лесно, това което правим тук. Има много нюанси. Смятам, че може да гледате филма няколко пъти и всеки път да откриете по нещо ново, или някаква заплетеност, която е типична за творба на Едгар Райт“.
Райт е бил толкова решен да пресъздаде правдиво обирите, че се среща с техническия консултант Джо Лоя, който в началото на 90-те е осъден за банков обир и излежава седем години в затвора. „Лоя помогна да затвърдим автентичността на нападенията“, споделя Парк. „С всички добавени елементи, Райт искаше да е сигурен, че обирите изглеждат истински и правдоподобно.“
|
