Можем ли да си представим ужаса, който са преживели жителите на Чернобил?
Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието бе присъдено на белоруската писателка за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.
„Чернобилска молитва“ се уповава на документални интервюта с очевидци – в случая на катаклизъм, освободил огромно количество радиация в атмосферата. Говорят спасители, пилоти на хеликоптери, партийни ръководители, учени и селяни, насилствено евакуирани от „зоната“, както става известен районът около Чернобил. 70% от радиацията попада над Беларус. За малката държава това е истинска катастрофа, а последиците ще продължат десетки хиляди години. Алексиевич обяснява, че на руски „молитва“ има широко значение и може да се тълкува и като „признаване на вина“. Тя нарича Чернобил безпрецедентно събитие, за което беларусите вярват, че са поставени в ролята на човешки опитни свинчета.
Книгата отнема на Алексиевич 11 години. Тя обяснява, че това не е просто журналистическа работа – книгата не е за Чернобил, а за света, който катастрофата създава. „Това, от което се интересувам, е скритата история“, обяснява тя: „Интересува ме отпечатъкът от нашето присъствие във времето и пространството“. А за метода си на писане твърди: „Аз рисувам и колекционирам чувства, мисли и думи. Опитвам се да уловя живота на душата“.
|
