Подаръци и отстъпки ви очакват с програмата за следващата филмова седмица (19.04 - 25.04) в Cineland Cinemagic Targovishte. 🎉🎬
⚡️ Най-новите филми на голям екран от този петък: 🎁 Ексклузивна предпремиера на „Каскадьорът’’ на 24 април (сряда) от 20:00 часа. Всеки закупил билет за филма, получава комплимент от нас - Red Bull (кен) и ваучер за екстремно преживяване от makaroon.bg 🎁💥 👉 Предпремиера: „Каскадьорът“ - Приключенски, Екшън. 👉 Премиера: „Опасни шматки“ - Комедия. 👉 Премиера: „Заешка академия“ - Анимация. 👉 Премиера: „Абигейл“ - Ужаси.
Актьорът Джон Траволта трябвало да изчака одобрение от сциентоложката секта, за да участва в "Криминале". Този факт и още редица други, станаха известни от документалната лента на Лия Ремини "Лия Ремини: Сциентологията и след това". Тя е била член на сектата в продължение на девет години и едва преди четири е успяла да се откъсне от тях. По този повод актрисата пише книгата си "Troublemaker: Surviving Hollywood and Scientology", по която е създадена и документалната лента. Майк Райндър (прес секретар на сциентолозите в продължение на 20 год.) разказва, че Джон Траволта го е помолил да оцени сценария, за да даде мнението си дали актьорът да изиграе ролята. Той получил отрицателно становище от сектантите, но въпреки това решил да приеме предложението на Тарантино. Това оказало решаващо влияние върху кариера на Траволта, която по това време била в застой. Сциентолозите обичайно не говорят за делата си, но подобни истории се появяват от време на време в медиите. Въпреки това, много актьори от Холивуд до ден днешен са съпричастни с движението. Сред поклонниците му са Том Круз, Кърсти Али, Джейсън Ли, Елизабет Мос, Джена Илфман, Джовани Рибизи. Редица други артисти са успели да го напуснат. Това са имена като Пол Хагис, Джефри Тамбор, Кристофър Рийв, Кандис Берген и Лиса Мари Пресли. ... още »
Десетото издание на международния филмов и музикален фестивал “Кустендорф”, който се провежда в Сърбия, завърши в петък с приз за режисьора Николай Тодоров. Решението за учредяване и присъждане на наградата “най-поетичен филм” за късометражния „Преди да заспя” принадлежи лично на Емир Кустурица, който е основател и директор на фестивала. Основна тема на поредица от дискусии и майсторски класове по време на фестивала е въпросът за достъпните средства за създаване на филми днес, чрез които се променя и самият език на киното. В речта си по време на награждаването Кустурица отбелязва, че фестивалът Кустендорф се стреми да проследи както техническите нововъдения, така и промените в киноезика, като намира баланс между артистични филми и филми, създадени да забавляват. Той е уверен, че тазгодишната селекция е най-добрата досега."Вярвам, че е така, тъй като показахме широк спектър от филми и представихме автори, които са смели и които са реализирали своите идеи, следвайки новите технологии. Затова със своите приятели реших да дам награда за най-поетичен филм", заяви режисьорът.Филмът “Преди да заспя” е с времетраене 30 минути, продукция на „Скрийнинг имоушънс” с подкрепата на Националния филмов център. Той разказва за момче и момиче, които чакат дете. Младите родители обаче остават без покрив над главите си. Напускат познатия свят и се отправят към неизвестното.Николай Тодоров завършва кинорежисура в НАТФИЗ, в класа на проф. Георги Дюлгеров. Носител е на наградата “Джеймисън” за най-добър късометражен филм на София филм фест и наградата на фестивала в Корк, Ирландия за филма си „Минутите след това”, а лентата му „Три дни в Сараево”е сред номинациите на Българската Филмова Академия за 2014.Общо 22 късометражни филма на млади автори се състезаваха за фестивалните отличия в Кустендорф, като "Златно яйце" получи Михаел Алалу от Израел за творбата му "Трън". "Сребърно яйце" бе присъдено на авторката от Дания Тона Отили за "Лулу в реалния живот", а режисьорът Матео Гарилио бе награден с "Бронзово яйце" за филма "В гърлото", заснет като швейцарско-аржентинска копродукция. ... още »
„Моят филм е наблюдение върху материализма на едно загниващо общество от консуматори!“Джордж РомероКогато през 1968 Джордж Ромеро представя на кинофеновете „Нощта на живите мъртви“ (“Night of the Living Dead”), той едва ли си дава сметка за последиците и влиянието на филма му върху поп културата през следващите десетилетия. Подобно на своите безименни персонажи, търсещи свежа плът с некоординирани движения, субжанрът се развива безконтролно в най-неочаквани направления, като заразява всичко по пътя си: от мелодрамата, през уестърна, до криминалния трилър и музикалната комедия. Зомбификацията на киното е реален факт, антропологичен и социален феномен, свързан с особености на културното развитие, и любима сфера за художествен изказ на студенти третокурсници от киноучилищата по цял свят. С евтините си специални ефекти и възможностите за метафорични иносказания, живите мъртъвци привличат мнозина автори (предимно млади и амбициозни) избрали необичаен начин за споделяне на философските си размишления и лични възгледи.„Заразно зло: Финалът“ не спада към нискобюджетните претенциозни притчи, които се появяват епизодично в пейзажа на зомби-културата. Шестият филм от франчайза, принадлежи към чисто визуалното забавление, като естетически и структурно се доближава до първоизточника си – японската видеоигра, носеща същото име. Както може да се очаква, историята се върти около Алис (Мила Йовович), която броди самотна из постапокалиптичен Вашингтон. Филмът започва с резюме на перипетиите на красавицата, и дори зрителите, незапознати с нейната горестна съдба от предишните издания на поредицата, не се чувстват пренебрегнати и лесно стават съпричастни към нейните въжделения. Оцелялата по чудо дъщеря на генетичен инженер, загинал от ръката на макиавеличния доктор Александър Айзъкс, президент на злокобната и всемогъща „Ъмбрела Къмпани“, създала Т-вируса, не се е отказала от идеята за отмъщение. Още повече, че суперкомпютърът “Червената царица“ (материализиран от Евър Габо Андерсън, дъщеря на Мила Йовович) контролиращ въпросната компания храни приятелски чувства към нея и я снабдява с важна информация. Когато към тривиалното лично отмъщение се добавя и възможността за тривиално спасяване на човечеството чрез разпространяване на антивирус, мотивацията на Алис се удесеторява. Останалото са подробности, изразяващи се в зрелищни преследвания насред апокалиптични градски пейзажи, акробатично-хореографични сбивания и неуморни престрелки.Историята се крепи на крехките рамене на визуално безупречната Мила Йовович. Тя обича осветлението и камерата, а камерата знае, че топ-манекенката трябва да изглежда добре в триизмерното екранно изображение. Филмът разчита на магнетичния славянски чар на главната героиня, но предлага и богата гама от чудовища и мутанти, като се превръща в рай за дизайнери и художници. Режисьорът Пол Андерсън, (който по щастливо стечение на обстоятелствата е и съпруг на Мила) черпи вдъхновението си от „Матрицата“ и „Космическа одисея 2001“, като добавя и известна доза експлодиращи глави и отрязани крайници, воден от вярност към каноните на жанра. Разнообразни детайли и препратки към класиците на киното превръщат разказа в забавно и развлекателно преживяване.„Заразно зло: Финалът“ е обявен като последният, шести епизод от мащабния зомби-апокалипсис, но макар и драматургично затворена, сагата за Алис остава с леко открехната врата. Съвсем допустимо е един задоволителен бокс-офис да вдъхнови авторите за продължение, но е очевидно, че понятието „умора от франчайза“ не им е непознато и витае във въздуха. ... още »
В спора се ражда истината. Или с други думи някои от най-големите постижения на изкуството са създадени в условия на конфликт. Може би когато се правят, това често се случва, защото на снимачната площадка е доста изморително – дълги работни часове, всички са с голямо его и имат своя гледна точка за това какво е изкуство. Понякога напрежението е толкова колосално, че всичко избухва и е в извън контрола на емоциите. Взаимоотношенията или са безвъзвратно изгубени, или са тествани от мъдростта на времето.Кевин Смит и Брус Уилис, „Cop Out“ (2010) „Искам да благодаря на всички, които работиха по този филм, с изключение на Брус Уилис, който е шибаняк.“ Това общо взето е тостът на режисьора по време на партито след приключване на снимките на филма.Смит твърди, че Уилис бил „непредсказуем“ и „заплашителен“ и също така смята, че той умишлено саботирал заснемането на някои от сцените, макар че самият Брус твърди обратното.Ларс фон Триер и Бьорк, „Танцьорка в мрака“ (2000)Филмът е опустошителен, музиката е страхотна, а снимките протичат кошмарно.Техните творчески различия били толкова непреодолими, че след това изпълнителката споделя, че иска да забрави за актьорството завинаги. Тя го обвинява в грозен сексизъм и че е бил направо жесток с всяка една жена от екипа. Той пък твърди, че тя понякога направо изчезвала от снимачната площадка и това коствало много пари на продукцията и като цяло не й пукало. Дейвид О.Ръсел и Лили Томлин, I Heart Huckabees (2004)Той има репутация на шурак и на човек, който бързо се пали. Някои от споровете му с актьорите са легендарни, твърди се дори, че веднъж Джордж Клуни е щял да го набие. Нищо обаче не може да се сравни със скандала му с Лили Томлин, който е записан на видео. Актрисата по-късно признава, че не е засегната от случилото се и понякога хора се държат като луди на снимачната площадка и това е нормално. Тя споделя, че отново би се снимала в негов филм с удоволствие. Стенли Кубрик и Шели Дювал, Сиянието (1980)Кубрик несъмнено е гений, но на снимачната площадка всички знаят, че е особняк. Той много тормозил актрисата по време на снимките на шедьовъра си, държейки я изолирана, тормозил я вербално и я накарал да повтори сцената с бухалката, забележете, 127 пъти. В последствие тя признава, че целият този стрес и спорове, са й докарали здравословни проблеми, но цялата тази ситуация извлякла от нея най-доброто й актьорско изпълнение. Майкъл Бей и Меган Фокс, Трансформърс: Отмъщението (2009)"Той е като Наполеон. Той иска да си създаде тази луда и скандална репутация на такъв човек. Той иска да бъде като Хитлер на снимачната площадка.“ Това са думи на Фокс за взаимодействието й с режисьора. Той не харесал това сравнение и не я поканил в следващото продължения на филма, твърдейки, че Спилбърг му наредил така, което великия Стивън напълно отрича. Ауч!!!Робърт Дауни Джуниър и Дейвид Финчър, Зодиак (2007)Дейвид Финчър обича да прави много дубли, той е методичен и прецизен. Робърт Дауни, от друга страна, е известен е леконравието си. Финчер казва: „Той постоянно се оплакваше, че не може да се работи по 14 часа на ден и че няма време дори да отиде до тоалетна, затова държеше бурканче с урина на снимачната площадка, с него демонстрираше някаква форма на протест.“ Дауни пък отвръща: „Да, исках да го удуша няколко пъти и мисля, че той точно това искаше. Аз го разбирам какво иска, все пак съм чел книги за Гулаг.“Вернер Херцог и Клаус Кински, Агире, гняв Божий (1972) и Фицкаралдо (1982)Любовоомразата между двамата творци е документирана в много анали на киното. Режисьорът открито признава, че е заплашил да застреля Кински, а после и себе си, също така и че ще му подпали къщата. Актьорът от своя страна признава: „Ние много се обичахме и бяхме много близки, но и двамата имахме тайни и явни планове да се убием един друг“. Херцог допълва: „ Клаус е един от най-големите актьори на века, но той също така е и чудовище, нещо като заразна болест. Всеки един ден аз трябваше да измислям нови начини да опитомя това животно.“ДАС ... още »
Сам Винсънт и Джон Бракли – създателите на сериала „ХОРА““Хора” се завръща на екрана за втори път. Какво ще ни кажете за новия сериал?Джон Бракли: Със сигурност можем да ви кажем, че малката група от съзнателни синтове, с която се срещнахме в сериал едно не са единствените съзнателни синтове в сериал две. Появяват се нови. Мисля, че филмът става доста по-обемен и по-всеобхватен. Залогът става по-висок. Историята едва сега набира скорост. Епизод едно ни пренася от Берлин в Сан Франсиско и обратно – до Великобритания. Нашите герои са разделени и разпръснати, но сюжетът постепенно ги събира отново заедно.Както казвате, филмът изглежда по-всеобхватен. Нарочно ли му придадохте по-глобален мащаб, за да увеличите залога?Джон Бракли: Мисля, че да. Искахме да придвижим света малко по-напред – макар че събитията от епизод две се случват само няколко месеца след края на действието в сезон едно, ние искахме да се получи усещането, че светът, в който съществуват тези машини, е напреднал и еволюирал и че тези неща са отишли по-напред и са проникнали по-дълбоко в нашия живот. Мисля, че в рамките на това ние трябваше да покажем, че се използват в по-голям мащаб, не само в тази страна, но и извън нея. Ние искахме да получим по-международно усещане, за да покажем, че целият свят се движи напред в крак с тези неща.Първият сезон се базираше на шведската драма “Истински хора” Отклонили ли сте се от нея сега или се движите в подобна посока?Джон Бракли: Ние се откъснахме почти напълно от нея. В първия сезон със сигурност епизод едно беше твърде подобен на шведския сериал, но ние поведохме нашите герои и сюжетни линии в малко по-различна посока, и така в края на първия сезон нашите герои бяха на съвсем различно място от това, на което биха били в края на оригиналния шведски сериал. Което значи, че в началото на сезон две започнахме от съвсем ново място. Така че нашият сезон две е съвършено различен от втория сериал на шведския филм.По-лесно или по-трудно е да пишеш нещо, което се базира на съществуващ модел?Сам Винсънт: Мисля, че всъщност ние бяхме в най-изгодна позиция, защото имахме улеснението да разполагаме с рамка, на базата на която да адаптираме нашия разказ, но също така и свободата да се отклоним от нея. Не бяхме длъжни да се придържаме към направеното в шведския сериал. Така че, ние разполагахме с този страхотен филм и всички негови блестящи сюжетни линии и герои, които можехме да ползваме, но имахме и свободата да го отведем в негова собствена посока. И той органически се превърна в нещо уникално. Сега се намираме в сезон две, където сме се откъснали напълно от оригинала. Фантастично е да имаш тази свобода, но ние не бихме били там, където се намираме сега, ако преди всичко не бяхме имали възможността да започнем с прекрасната основа, с която разполагахме.Когато пишехте сезон едно имахте ли вече представа в каква посока ще се развие сезон две? Имахте ли някакви идеи в главата си или когато ви възложиха работата върху сезон две си казахте: “Какво ще правим сега?”Сам Винсънт: Със сигурност не бихме искали да изпаднем в такова положение!Джон Бракли: Докато пишехме първия сезон ние знаехме в каква посока ще се развият нашите герои и сюжетни линии и какъв ще бъде краят им в сериала. Но, в процеса на писане е неизбежно да ти хрумнат нови идеи за това, което следва. Докато развивахме нещата и напредвахме, към края на сезон едно ние вече знаехме какво следва, в случай че имаме щастието да ни поверят втория сезон.По-трудно ли е да се пишат диалози за съзнателен синт, който е нещо като „нито риба, нито рак“…?…Сам Винсънт: Ами, ние в общи линии винаги се отнасяме към тях, изхождайки от убеждението че те са човешки същества, защото ако твърдим, че те са мислещи, съзнателни, чувствителни същества, създадени от гениален човешки разум, е невъзможно да си представим, че мислейки и чувствайки като нас, те няма да се развиват по принцип като човешки същества. Когато са уплашени, те се страхуват като нас. Когато са влюбени, те обичат като нас. Но, техният диалог е много точен. Дори когато се намират в силно емоционално състояние, организацията на ума им е по-добра от нашата. Те се изразяват по-точно. И тук е ролята на актьорите и режисьорите, които трябва да намерят начин съзнателните синтове да изразяват чувствата си, като не забравят, че умът им работи по съвсем различен начин и че тялото им е механично. Така че, ние всъщност поставяме колкото е възможно по- голяма част от товара на работата върху плещите на актьорите. Нека те да го направят, това е нашето отношение!В този сезон има много синтове, които за първи път усещат, че са съзнателни. Не мислите ли, че това е едно съвсем ново предизвикателство?Сам Винсънт: Да, това беше интересно, защото в сезон едно нашите синтове бяха съзнателни за определен период от време, което не представляваше особен проблем. Но, представянето на поведението на новоосъзнатите синтове беше предизвикателство. Още в началната фаза на процеса ние решихме, че с пробуждането си синтовете ще бъдат в състояние да си спомнят живота си от несъзнателния и безчувствения си период. Те ще могат да помнят това, което им се е случило. Но, сега те са в състояние да изпитват емоции във връзка с тези неща, които са им се случили в миналото. И всичките им емоции излизат наяве за първи път. Затова ние смятахме, че това преживяване ще бъде трудно и объркващо за тях.Сезон едно имаше феноменален успех. Сигурно сте били дълбоко развълнувани от приема му?Джон Бракли: Да, бяхме напълно удовлетворени. Наистина бяхме шокирани – надявахме се да привлечем известен брой привърженици и да създадем база от предани фенове, но се получи нещо като завладяващ хит. Никога не сме очаквали, че ще създадем завладяващ хит. Всички участници във филма дадоха всичко от себе си, за да постигнат максимален ефект, и за щастие това даде резултат. Но, не бихме могли да твърдим, че сме очаквали това.Сезон едно имаше чудесен маркетинг, който продължава и в сезон две. Имате ли някакво участие в него?Джон Бракли: Ние бяхме много въодушевени и благодарни за гениалния маркетинг, който ни помогна да съберем за първи път такава голяма зрителска аудитория. Тази година имаме известно участие в него – имахме някои срещи и консултации с екипите на 4Creative. Те са толкова способни и всеотдайни – бяха прочели сценариите и бяха навлезли в сюжета. Мисля, че това е чудесно и за двете страни – те научават неща от нас, а ние получаваме информация от тях. Ние току-що разглеждахме и коментирахме някои неща и им съдействахме с всичко, с което можем. Те са изключително способни и знаят какво правят, затова им дадохме широка свобода на действие. Но, възможността да работим с тях, където е възможно, е страхотна.Имате ли любим герой в драмата?Джон Бракли: Това е интересен въпрос . Много е трудно да посочиш любими герои.Сам Винсънт: Скоро ще видим някои от героите, така че е по-добре да изберем някой!Джон Бракли: Ние прекарваме много време с тези герои, Това е един наистина колективен екип, при това – голям екип за филм като този. Но, всеки образ притежава елементи, за които пишем с голямо удоволствие. Мисля, че е много трудно да изберем един от тях.Сам Винсънт: О, опитваш се мен да ме накиснеш?Джон Бракли: Да.Сам Винсънт: Би било много трудно да избереш един – има толкова различни аспекти, образите са толкова различни. Беше много забавно да се пише формалния диалог, който Анита водеше в ранните стадии на сериала, преди да се превърне в Майа. Тя декламираше тези дълги, сухи текстове за това какво би направила и какво не би направила. Беше много забавно. След това, когато видяхме какво е способна да направи Джема – да ги разтърси така изкусно – това беше чудесна възможност за писане. Да споменем и образа на Оди, който е много нетипичен, защото той е несъзнателен синт – той имаше недостатъци и беше малко по-първичен от някои от останалите синтове, които бяхме видели. Това също беше много забавно. Имаме и много по-свободния, шеговит и естествен диалог на семейство Хокинг. Актьорите и диапазонът на образите, с които боравим, ни предлагат толкова много възможности. Мисля, че аз също съм успял да избегна предпочитанието към някой от образите!Ако разполагахте с тази технология, бихте ли си взели синт?Джон Бракли: Като един твърде мързелив човек, бих казал „да“. Но, аз мисля, че това не е толкова просто, за мен това не е въпрос само на удобство. Би било много интересно да имаш такова създание в къщата си, като едно технологично чудо. Бих бил любопитен да видя как ще изглежда то, какво би могло да прави, а не просто да го притежавам. Не мисля, че имам някакви определени страхове във връзка с тях – със сигурност не и страховете, присъщи на някои от членовете на семейство Хокинг.В един ужасен момент, когато казахте, че не е въпрос само на удобство, си помислих, че се каните да говорите за нагласите на възрастните…Джон Бракли: Радвам се, че не се подадох на това. Бих могъл, но не го направих.Сам Винсънт: В края на краищата жена ти ще прочете това. Що се отнася до мен, ние си зададохме този въпрос миналата година, и аз казах „не“ на този етап. Синът ми беше много малък и причината, която изтъкнах беше, че въпреки че би било изключително удобно да имаш такова нещо, не бих могъл да си представя идеята синът ми да бъде гледан от синт, който да му сменя памперсите, докато бебето се вглежда в студените му зелени очи, лишени от всякакъв признак на емоция и проблясък на връзка, в която се изразяват нашите човешки взаимоотношения, помагащи на ума ни да се развива. Той със сигурност би бил ужасен да вижда нещо, което прилича на човек, но всъщност не е. Сега синът ми е малко по-голям и не би имал проблеми, така че мисля че бих си взел. Онзи ден разглеждах Amazon Alexa – онова умно нещо, което може да говори и да върши разни работи в дома, и си мислех “O, ще си взема едно такова.” А щом искам да си взема такова нещо, как бих могъл да кажа, че няма да си взема синт? ... още »
Тази година ще остане в историята с рекордния брой независими продукции, които бяха откупени още преди да започне фестивала в Сънданс. Ежегодното събитие се провежда от 1978 год. насам и е един от най-големите форуми за некомерсиални филми. Sony Pictures Classics откупиха правата на “Novitiate” , религиозна драма, която се развива на фона на т. нар. Ватикан II. За незапознатите, това е вторият и последен засега, вселенски събор на католическата църква. Съборът е свикан по инициатива на папа Йоан XXIII с цел "осъвременяване", през 1962 год. На него са приети редица промени в Църквата, които остават спорни и до днес. “Novitiate” е дебют на сценариста Маги Бетс. Мелиса Лео е в ролята на игуменка на манастир, а Маргарет Куейли е млада жена, открила призванието си като послушничка. Потенциалните купувачи, изразиха недоволство, че лентите представени на тазгодишния фестивал са твърде некомерсиални, но това не спря битката за откупуване на продукции, която се разгоря още преди началото на самото събитие. ***Между 1925 и 1935 г. папа Йоан XXIII е нунций на Ватикана в България. Църковните учени са категорични - няма папа от български произход. Но същевременно са единодушни, че е имало "български" папа - Йоан ХХIII. Той завинаги ще остане с това прозвище заради пословичната си любов към България, останала завинаги в сърцето му от годините, в които е представлявал у нас Светия престол. ... още »
Носителят на "Оскар" Стивън Геън, сценарист на "Трафик", "Сириана", се заема с работата по предстоящата екранизация на играта "Дивизията". В главните роли ще видим Джесика Частейн и Джейк Джиленхол. Новата продукция ще е дело на Ubisoft Motion Pictures, които вече имат опит в тази сфера. Сюжета разказва за отряд специални части, едни от най-добре обучените агенти, които трябва да изяснят източника на пандемия в Ню Йорк от бъдещето. Джейк Джиленхол ще влезе и в ролята на продуцент. По повод предстоящата си работа с Ubisoft Motion Pictures, Стивън Геън споделя: "Те са страхотни деца, много крейтивни и с усет към риска. Играта беше успешна, благодарение на пейзажите в нея, които показват изключително реалистично постапокалиптичния Манхатан."Играта, обаче стана обект на критики от страна на геймърите, заради липса на разнообразен геймплей, проблеми с графиката и несъответствие с рекламата на продукта. ... още »
Гай Ричи, с неговия характерен почерк и динамика на действието работи усърдно по предстоящата фентъзи-екшън- приключенска история "Крал Артур: Легенда започва". С Чарли Хънам в главната роля, филмът е извадка от класическата легенда за крал Артур. Тя проследява пътя, който кралят изминава, за да стигне до трона. Когато бащата на малкия Артур е убит, чичо му Вортиган сяда на трона. Ограбен от рожденото си право, без да има ни най-малка представа кой всъщност е той, малкият престолонаследник тръгва по трънлив път, изпълнен с опасности, в тъмните улици на средновековния град. Но веднъж успял да измъкне меча от камъка, животът му се преобръща. Артур е принуден да опознае завета на легендата, за да разбере произхода си. Независимо дали го иска или не. Предлагаме ви да видите новия промо клип на предстоящата лента! ... още »
