🎥 От 26 април, в кината – филмът, удостоен със „Сребърен лъв“ за режисура от фестивала във Венция, както и с наградата за изгряващ актьор на Сейду Сар. Не пропускайте „Аз, Капитан” на режисьора Матео Гароне!
Филмът се разпространява в България с подкрепата на Национален филмов център / Bulgarian National Film Center и програма Creative EuropeТворческа Европа" – подпрограма Медиа на ЕС.
Саймън Уест, когото познаваме от „Въздушен конвой” и „Непобедимите 2”, ще режисира Хенри Кавил в нов трилър, който ще се снима във Великобритания и Италия през идващото лято. Звездата от „Мъж от стомана” ще изиграе главната роля в продукцията, чийто сценарий е по първия роман на Дънкан Фалконър – бивш военен от британските военноморски спец части. Той автор на цели 8 романа и ако филмът по първия се окаже успешен, нищо чудно да го последват още. Героят на Хенри Кавил ще преследва заедно със своя екип от специални агенти международна терористична клетка. Според режисьора Кавил е най-подходящият актьор за ролята на военния Стратън, защото може да „изпълни образа с дълбочина и реализъм. От известно време търсех британски екшън герой, на който да вдъхна живот и Стратън е идеален, според мен. А съгласието на Хенри да поеме ролята му е причината този проект да се осъществи.” ... още »
В Холивуд отдавна се носи един слух, който никога не е бил потвърждаван, обаче пък и никога не е бил отричан. Според него мексиканският актьор и режисьор Емилио Фернандес (1904-1986) е моделът, по който е била изваяна статуетката „Оскар”. Фернандес, който бил известен с прякора Индианеца, позирал през 1928 г. на авторите на най-желаната позлатена статуетка в света на киното – Седрик Гибънс и Джордж Стенли. И оттогава насам шегобийците не пропускат да се помайтапят, че „бащата” на най-голямата награда в американското кино е мексиканец.Обаче след тазгодишната, 87-а церемония по връчването на „Оскар”-ите, тази шега придоби сериозно звучене. Мексиканецът Алехандро Гонзалес Иняриту се превърна в големият победител на вечерта, защото неговият филм „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ събра 4 статуетки – за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий и операторска работа. Моля всички кинофенове да си отбележат в тефтерчетата, че за първи път в историята на наградите филм, режисиран от мексиканец, грабва най-голямата награда! И за втори път в историята мексиканец печели приза за режисура, след като с него миналата година се сдоби Алфонсо Куарон за „Гравитация”.Ще кажете, че и в двата случая става дума за филми, които не само са заснети в САЩ, но и са направени изцяло с американски пари и с американски актьори. Обаче ако се вгледаме по-отблизо в кариерите и на двамата режисьори, ще открием, че и дума не може да става за типични холивудски продукции. „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е филм, характерен за независимото кино, рискован, оригинален. Някой да се сеща друг подобен да е печелил „Оскар” преди него?Самият Иняриту каза от сцената на Долби Тиътър, че иска да посвети наградата си на своите съотечественици – мексиканците. „На тези, които живеят в Мексико, искам да кажа, че се надявам един ден да се срещнем и да изградим заедно държавата, в която заслужаваме да живеем. А за тези, които живеят тук (в САЩ) и които са част от последното емигрантско поколение, искам да кажа, че се моля всички те да бъдат третирани с уважение и респект, какъвто са получили техните предци, които в миналото са дошли тук и са участвали в изграждането на тази забележителна емигрантска нация.”В статия в британския „Икономист” Том Шон – професор по история на киното в Университета на Ню Йорк, пише, че Алехандро Гонзалес Иняриту, Алфонсо Куарон и Гилермо Дел Торо могат да имат същия принос към американското кино, какъвто десетилетия по-рано е имала Френската нова вълна. Според него те могат да превърнат холивудските филми в авторско кино. „За разлика от мексиканските режисьори преди тях, които сами се определяха като опозиция на холивудската машина, тримата са синове на глобализацията. Те не искат да паднат в бездната, която разделя блокбастъра от независимия филм. Те са билигвисти – говорят езика на Холивуд, но със собствената си граматика и синтаксис,” твърди Шон.Вероятно не само за да подкрепят тезата на американския преподавател Иняриту, Куарон и Дел Торо са приятели и съдружници в продуцентската компания “Cha Cha Cha”. И тримата се появяват в Холивуд преди около 15 години. Дел Торо изглежда най-радикален в кинопредпочитанията си, защото обича да прави фантастика, но не тази, която в Холивуд масово се снима. Обаче въпреки странностите му, през 2007 г. неговият филм „Лабиринтът на Фавна” (заснет, впрочем, изцяло в Испания) бе номиниран за „Оскар” за най-добър сценарий и получи награди за оператор, художник и гримьор. Преди това той се беше представил подобаващо с „The Devil’s Backbone” през 2001. Ако хвърлим поглед назад, ще видим, че и Куарон пожъна успех с „И твойта майка също” (2001, номиниран за сценарий), преди да удари джакпота с „Гравитация”. А Иняриту изгря с „Измамна любов” (2000, номиниран за най-добър чуждестранен филм).Според Том Шон мексиканците правят същото, което французите направиха през 60-те години на ХХ век – възползват се от липсата на истински автори сред кинаджиите в Холивуд и се опитват да запълнят пропуска със собствените си филми. Той пише, че „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е зареден с препратки към „Батман” (1989, реж. Тим Бъртън), така, както „До последен дъх” (1960, реж. Жан-Люк Годар) черпи вдъхновение от „Малтийският сокол” (1941, реж. Джон Хюстън). Остава да почакаме малко, за да видим дали тримата мексиканци няма да се окажат вестителите на Мексиканската нова вълна в Холивуд. ... още »
„Един добър режисьор може да направи добър филм и от лош сценарий, но един лош режисьор не може да направи добър филм от добър сценарий”, категоричен бе големият продуцент.„С Бауми се запознах в края на 90-те. Макар че беше страшно зает, намери дупка в програмата си и се видяхме в 8.30 сутринта в любимото му кафене „Sale e Tabachi” до Чекпойнт Чарли в Берлин. Имаше много добро отношение към България. („Мнохо обичам да кацам на летище София. Пилотите са ви майстори, правят много меко кацане“, казваше той.) Един от първите му филми като продуцент беше „Голгота“ на Михаил Пандурски. Асистентката му Елена Трифонова беше българка. Любимата му монтажистка – Весела Марчевски – също. Беше работил с Рали Ралчев няколко пъти... Имаше много български приятели и беше снимал част от „Ъндърграунд“ на Кустурица в Пловдив. Две години по-късно му разказах историята на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. „Кита, какво хубаво заглавие“, сподели Бауми, „от него може да стане много красив филм“... Седем години по-късно филмът беше факт. Но работата по сценария, макар че за него винаги режисьорът бе основният фактор, беше страшно важна за Бауми и това продължи цели 6 години. Това беше една от причините за успеха на филма.“ Стефан Китанов"Хавър"Карл Бамгартнер е роден през 1949 г. в Брунико, Южен Тирол, Италия. В периода 1967-1970 година работи в Рим като асистент-режисьор и филмов критик. През 1971 заминава за Франкфурт, където се присъединява към екипа на една от големите кинокомпании “Harmonie”. През 1981 заедно с Райнхард Брундиг създават „Pandora Film”, която се превърна в една от водещите продуцентски компании в Европа. В началото „Pandora Film” се занимава с разпространение на филми, като подбира некомерсиални продукции с художествени качества. Компанията търси нови имена и разпространява филми като „Път” на Йълдъз Гюней, „Носталгия” на Андрей Тарковски, „Пианото” на Джейн Кемпиън, „Тайни и лъжи” на Майк Лий, „Порейки вълните” на Ларс фон Триер, „Вкусът на черешата” на Абас Киаростами. „Pandora Film” е копродуцент на Емир Кустурица в „Ъндърграунд”, който печели „Златна палма“ в Кан. Разпространява и ранните филми на Аки Каурисмаки и Джим Джармуш, а копродуцира по-късните им. Постепенно компанията се превръща в копродуцент, а по-късно започва да развива и собствени проекти.„Една от причините да престанем да се занимаваме с разпространение беше, че телевизионните канали на Източна Европа промениха политиката си и вече не купуват некомерсиални филми”, обяснява Баумгартнер.„Днес всеки се бори за най-добрите филми, затова продуцентът е въвлечен в продукцията още на ниво идея”.Независимото продуциране обаче се оказва трудно в конкуренция с огромните филмови бюджети на Холивуд. За да остане един продуцент независим, той е принуден да търси партньори, които да финансират проектите или чрез предварителната им продажба, или чрез копродуциране. Като продуцент „Pandora Film“ обръща особено внимание на режисьорската работа и се оказва изходна точка за развитието на много млади режисьори. Филмите, продуцирани от Баумгартнер, печелят най-големите международни отличия по света.Вниманието на немската компания е насочено главно към източния свят. Според Карл Баумгартнер в наше време именно Изтокът носи най-интересен потенциал за изкуството и е своеобразен контрапункт на масовото производство на комерсиални продукти. „Изпитвам голямо възхищение от източните таланти”, признава немският продуцент. Сред емблематичните филми на Бауми от средния и далечния изток са „Лунен татко“ на Бахтиар Худойназаров, „Пролет, лято, есен, зима и... пролет“ на Ким Ки-Дук, „Самсара“ и „Долината на цветята“ на Пан Налин, „Тулпан“ на Сергей Дворцевой..."Черна котка, бял котарак"В контекста на Европа – изтокът за Бауми е свързан с постоянен интерес към талантите на Източна Европа. Не можем да си представим много ключови филми на вече утвърдени автори от нашата част на Европа без „зелената светлина“ с която им проправи път откривателят Бауми: Олег Новкович и „Обикновени хора“, Душан Милич и „Ягода в супермаркета“ и „Гуча“, Стефан Командарев и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, Малгожата Шумовска и „33 сцени от живота“, Ясмила Збанич и „На пътя“, Бохдан Слама и „Нещо като щастие“ и „Селският учител“, Томас Лунак и „Алоис Небел“, Корнел Мундруцо и „Белият бог“...Сред светвоноизвестните режисьори, с които Бауми е работил, са Аки Каурисмаки („Хавър”), Емир Кустурица („Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак”), Сергей Бодров („The Quickie”, „Bear’s Kiss”), Джим Джармуш („Мъртвецът”), Бент Хамер („Фактотум”), Клер Дени („35 Shots of Rum”), Лео Каракс („Пола Х“) и много други.През 1996 г. Карл Баумгартнер и Ернст Зебедитс основават дистрибуторската компания „Пегасос Филм”, чиято цел е да популяризира документални и игрални филми от „периферията” на света. През 2003 г. заедно с Танасис Каратанос основават „Палас Филм” със седалище в Хале, Германия. През януари 2003 г. Карл Баумгартнер получава наградата на „Kunst- und Kulturstiftung der Sparkasse Bremen” за постиженията и приноса си към европейската филмова индустрия. Той е първият продуцент, носител на тази награда. В Локарно през 2004 г. Баумгартнер е удостоен с престижната награда Raimondo Rezzonico. The Hollywood Reporter му присъжда наградата за иновации през 2012 година. През 2014 знаменитият продуцент получава „Камерата на Берлинале” - признание за приноса му към световното кино.„Бауми беше един от последните мечтатели в киното, откривател на многобройни таланти и символ на независимото европейско кино. „Какво гледа, Кита?“ – ме питаше Бауми всеки ден в Кан, когато се срещахме – „Кажи повече... а-а, трябва непременно да го видя...“ – продължаваше с блясък в очите и детински интерес той... „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” нямаше да го има без него”, споделя Стефан Китанов.Специалната панорама от филми, които дължат съществуването си и на него, е нашият поклон към изключителния човек, приятел и откривател на артистични таланти в киното Карл „Бауми” Баумгартнер.Програмата включва 13 филма. Последните три от тях – „Чудесата“ на Аличе Рорвахер, „Белият бог“ на Корнел Мундруцо и „Раната“ на Фатих Акин Бауми не успя да види приживе.Сред останалите филми са:„Ъндрърграунд“ на Емир Кустурица„Черна котка, бял котарак“ на Емир Кустурица„Лунен татко“ на Бахтиар Худойназаров„Пролет, лято, есен, зима и... пролет“ на Ким Ки-Дук„Фактотум“ на Бент Хамер„Гуча“ на Душан Милич„Тулпан“ на Сергей Дворцевой„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев„Хавър“ на Аки Каурисмаки„Бейбифон“ на Пол ШлетаунеРетроспективата стартира на 27 февруари в Дома на киното с прожекцията на „Лунен татко”! ... още »
Триизмерната анимация “Спонджбоб: Гъба на сухо” детронира “Петдесет нюанса сиво” от лидерската позиция в родния бокс офис и остави зад гърба си три нови филмови заглавия. Потвърждавайки за пореден път силния афинитет на българската публика към скъпите 3D-анимации, “Гъба на сухо” успя да привлече за изминалия уикенд (20-22 февруари) 21 057 зрители и дебютира на първо място в класацията. За същия период от време лентата на Пол Тибит е вкарала в касите на кината 185 544 лева – задоволителен старт за анимирано заглавие, който е ясен показател, че границата от половин милион лева ще бъде достигната.Дебютът на “Спонджбоб: Гъба на сухо” е по-добър от този на “Мистър Пибоди и Шърман” (151 710 лева) и дори надминава стартовото постижение на втория “Аз, проклетникът” (170 644 лева). Като основни фактори за досегашното представяне на филма могат да бъдат изтъкнати добрата предварителна реклама, по-скъпите цени за триизмерни прожекции и разбира се популярността на главния герой Спонджбоб сред младата публика.“Гъба на сухо” няма да се превърне в хит от ранга на “Замръзналото кралство 3D”, но имайки предвид стабилния стартов уикенд цялостното представяне на филма без съмнение ще бъде счетено за успешно. До момента по света анимацията на Парамаунт Пикчърс е натрупала 202 245 516 долара, при бюджет за снимки и международна реклама от около 150 милиона долара.Лидерът от изминалата седмица “Петдесет нюанса сиво” сега застава на второ място в класацията. За уикенда (20-22 февруари) филма на Саманта Джонсън е спечелил 180 611 лева, а общите приходи от състоялата се преди десет дни родна премиера се равняват на впечатляващите 1 102 520 лева. Както Cinefish прогнозира миналата сряда, “Петдесет нюанса сиво” бе споходен от сериозен спад в посещаемостта в дните след първия си уикенд (в случая от цели 69 процента), но това разбира се не омаловажава досегашното постижение на еротичната драма.За по-малко от две седмици “Петдесет нюанса сиво” е вкарал в киносалоните 138 341 зрители и е само въпрос на време преди филма да премине границата от 1.5 милиона лева. Световните приходи на драмата се равняват на 405 126 693 долара, при бюджет за снимки и международна реклама от близо 100 милиона.Третата позиция е заета от силно дискутираната българска лента “Дякон Левски”. За първия си уикенд по екраните (20-22 февруари) филма на Максим Генчев е спечелил общо 135 647 лева, а заедно с предпремиерните прожекции сумата се увеличава на 169 417 лева – определено задоволителен старт за заглавие, което в дните преди премиерата си бе съпътствано от много противоречия и медийни дискусии. Любопитно е да се отбележи, че “Дякон Левски” дебютира с по-добри резултати от тези на българските ленти “Живи легенди” (110 997 лева), “Чужденецът” (53 839 лева) и “Операция - Шменти капели” (76 767 лева). Дискусиите около лентата за видния българин продължават и това със сигурност ще спомогне за привличането на още любопитни зрители в киносалоните. “Дякон Левски” има реалния шанс да се превърне в най-касовото българско заглавие на 2015-та година и по всичко изглежда, че крайните приходи на филма ще надвишават сумата от половин милион лева.Премиерната лента на Матю Вон “Kingsman: Тайните служби” е на четвърто място, като за изминалия уикенд тя е натрупала приходи от 118 051 лева. Като към това се добави и спечеленото от предварителните прожекции сумата се увеличава на 194 860 лева – напълно приличен старт за нетриизмерна продукция с по-високо възрастово ограничение, която не е част от вече изградена филмова поредица. “Kingsman” стартира с далеч по-добри приходи от тези на предишните два режисьорски проекта на Матю Вон – “Шут в г*за” (19 025 лева) и “Х-Мен: Първа Вълна” (47 135 лева).През изминалите две седмици рекламата и интереса към “Kingsman” се увеличиха значително и това определено помогна на лентата в борбата й за зрителското внимание. Филмът ще продължи да вкарва приличен брой зрители поне още две седмици и въпреки липсата на по-скъпи триизмерни прожекции границата от половин милион лева ще бъде достигната. От премиерата си досега, “Kingsman” е натрупал в световен мащаб 154 691 241 долара, при бюджет за снимки и международна реклама от около 130 милиона долара.Сай-фай епоса с Чанинг Тейтъм “Пътят на Юпитер” застава на пета позиция, със спечелени за близо три седмици 644 922 лева – представяне, което превръща филма в най-касовото заглавие на дуото Уашовски в България (надминаващо постиженията на трите “Матрици”, “Speed Racer” и “Облакът атлас”). “Пътят на Юпитер” е от типа заглавия, които са най-предпочитани от българската публика, и до една седмица и половина филма ще може да се похвали с приходи от над 700 хиляди лева.Въпреки доброто си представяне в България високобюджетният екшън не оправда очакванията по отношение на международния бокс офис. До момента световните му приходи се равняват на разочароващите за подобен скъп проект 114 262 296 долара (при бюджет за снимки и международна реклама от над 230 милиона долара).“Героичната шесторка” заема шесто място в класацията. За изминалите пет седмици от премиерата си наградения с “Оскар” анимационен филм е вкарал в касите на кината 548 861 лева. Въпреки че няма шанс да подобри постижението на скорошния “Пингвините от Мадагаскар” (c приходи от над един милион лева) “Героичната шесторка” се представя задоволително за оригинална анимация, чиято българска премиера “закъсня” с няколко месеца. Световните приходи на анимацията на Уолт Дисни се равняват на 546 212 093 долара, при общ бюджет от 225 милиона долара.Фентъзито на Сергей Бодров “Седмият син” е на седма позиция, със спечелени за седем седмици по кината 830 419 лева. За изминалия уикенд филмът отбелязва увеличение в посещаемостта от 53 процента, което имайки предвид конкуренцията и изминалото време от премиерата съвсем не е за подценяване. В крайна сметка границата от един милион лева няма да бъде достигната, но това не е от голямо значение, тъй като “Седмият син” вече намери място в класацията на най-касовите оригинални заглавия от началото на 2015-та година.Осми в класацията е “Теорията на всичко”, който се върти по кината в България от близо един месец насам. За този период от време филма е натрупал 139 018 лева. Сегашният медиен шум около награденото с “Оскар” изпълнение на Еди Редмейн може и да привлече малко повече зрители тази седмица, но като цяло “Теорията на всичко” няма да бъде запомнен с нещо изненадващо по отношение на българското си представяне.Не е за подценяване, че филма е привлякъл близо 18 хиляди зрители до момента, но все пак приходите му бледнеят пред постижението на конкурентната оскарова лента “Игра на кодове” (която в момента може да се похвали с финансови постъпления от 512 172 лева).Криминалният трилър с Джейсън Стейтъм “Жокерът” застава на девета позиция, като за близо един месец на българска почва е спечелил 277 687 лева. Филмът се представя по-добре от “Колибри” и третата част на “Непобедимите” и до една седмица ще премине границата от 300 хиляди лева. Българският кинопоход на “Жокерът” не се различава особено от този на “Отбранителна линия” и по всичко изглежда, че филма ще бъде свален от екраните с приходи от около 360 хиляди лева.Комедията с Кевин Харт “Кум под наем ООД” е на десето място, със спечелени за шест седмици 349 027 лева. Предварителните прогнози не бяха обнадеждаващи, но подобно на “Отмъщение по женски” лентата на Джеръми Гарелик намери своята публика в България и преди да бъде свалена от кината тя също ще премине границата от 400 хиляди лева. В световен мащаб “Кум под наем ООД” е натрупал малко над 70 милиона долара, при бюджет за снимки и международна реклама от около 60 милиона. ... още »
През лятото на тази година ще се състои българската премиера на петия филм от стартиралата през 1984-та година научнофантастична поредица “Терминатор”. Официалното заглавие на екшън-лентата е “Терминатор: Генисис”, а Арнолд Шварценегер се завръща отново в познатата роля на пътуващия във времето киборг.До появата на струващата 170 милиона долара IMAX-продукция остават няколко месеца, но от студиото Skydance вече разкриха, че намерението им е да продължат поредицата с още две продължения.При оповестяването на информацията не беше разкрито кои актьори ще се завърнат за шестата и седма част, но сега самия Арнолд Шварценегер заяви, че със сигурност ще бъде част от актьорския екип.По време на кратко интервю за сайта TheArnoldFans Шварценегер разкри официално, че ще се завърне за “Терминатор 6” и също така допълни, че снимките на филма ще започнат през 2016-та година.Продукцията все още не разполага с режисьор, но за сметка на това се знае, че ако всичко протече по план световната й премиера ще се състои в средата на месец май, 2017-та година. Важно е да се отбележи, че плановете на Skydance за бъдещето на сай-фай поредицата могат да се променят ако “Терминатор: Генисис” не оправдае очакванията по отношение на световния бокс офис.Освен Арнолд Шварценегер в “Генисис” ще видим още Джейсън Кларк, Джай Кортни, Емилия Кларк, Кортни Ванс, Лий Баюнг Хън и тазгодишния носител на “Оскар” Джей Кей Симънс. Очакванията са, че Емилия Кларк (в ролята на Сара Конър) ще се присъедини към Шварценегер и в разработвания “Терминатор 6”.По-детайлна информация за шестата част от франчайза ще бъде разкрита след като се състои световната премиера на “Терминатор: Генисис”.Дебютът на фантастичния екшън пред българската публика ще бъде на 3-ти юли, тази година. ... още »
В края на 2011-та година се състоя българската и световна премиера на мрачния криминален трилър “Мъжете, които мразеха жените”, чиито сценарий беше вдъхновен от световноизвестния едноименен роман на писателя Стиг Ларшон. Въпреки силната предварителна реклама и популярността на литературната творба, филма на Дейвид Финчър не се превърна в очаквания голям международен хит и завърши своя кинопоход с приходи от малко над 230 милиона долара.От Сони Пикчърс признаха, че очакванията им са били за по-големи финансови постъпления, но едновременно с това началството на студиото заяви, че има намерение да финансира направата на директно продължение.Даниел Крейг и Руни Мара дадоха съгласието си да изиграят отново двете главни роли, а носителя на “Оскар” Стивън Зейлиън започна да работи по сценария (който от своя страна черпеше вдъхновение от “Момичето, което си играеше с огъня” - втората част от трилогията книги “The Millennium Trilogy”).Първоначално се смяташе, че Дейвид Финчър ще заснеме втората част в началото на 2014-та година, но разработването на проекта бе забавено поради вътрешни проблеми в Сони Пикчърс. Постепенно дискусиите по темата утихнаха и през изминалите близо две години не се разкриваше нова информация за статута на продукцията.Преди броени часове обаче звездата от първия филм Руни Мара разкри, че по всяка вероятност продължението няма да бъде заснето.Мара пред E! Online: “Не, не мисля, че ще има втори филм. Нещата просто не се наредиха и ми е тъжно, че няма да мога да играя отново тази роля.”От началството на Сони Пикърс не коментират публично статута на “Момичето, което си играеше с огъня”, но на този етап може да се каже, че до снимки едва ли ще се стигне.По всичко изглежда, че рано или късно Холивуд ще се опита да даде нов старт на поредицата с различен актьорски състав и друг режисьор. ... още »
Режисираната от Ричард Линклейтър житейска драма “Юношество“ бе едно от най-дискутираните и награждавани филмови заглавия през изминалите няколко месеца. Нискобюджетната продукция, за която е отнело цели 12 години, натрупа приходи в световен мащаб от 45 милиона долара и получи шест номинации за “Оскар”, включително за “Най-добър филм”.Дискусиите около “Юношество“ все още не са приключили, и въпреки че не става дума за филм, който задължително изисква продължение, самият режисьор разкри, че е напълно възможно да бъде заснета втора част.В интервю за подкаст-шоуто “The Q&A” Ричард Линклейтър заяви, че ако се стигне до направата на втори филм, то сюжета ще продължи да разглежда предизвикателствата пред които се изправя вече порасналия главен герой Мейсън Евънс-младши.Линклейтър: “През първите шест месеца след премиерата на “Юношество“ отговора ми на въпроса дали бих продължил тази история беше твърдо “Не”. Основното, което искахме да разкажем е историята на Мейсън от първи до дванадесети клас. Първоначално нямах никакви идеи за продължаване на историята, но с течение на времето започнах да си казвам, “Знаеш ли, 20-те години са много важни за човека”. Това е периода през който се формираме напълно. Едно нещо е да влезеш в колежа и съвсем друго е да се пребориш с нещата с които се сблъскваш в 20-те си години. Признавам, че сега обмислям възможността за направата на продължение.”Линклейтър побърза да уточни, че за разлика от оригиналния “Юношество“ снимките на евентуалната втора част ще протекат по традиционния начин.“Дванадесетгодишната структура на първия филм беше продиктувана от училищната система. Началните училищни години на Мейсън са вече зад гърба му и заснемането на втората част няма да ни отнеме толкова много време”, заяви режисьора.Линклейтър също така добави, че планира да привлече отново познатия от първия филм актьорски състав (включващ Итън Хоук, Елър Колтрейн и носителката на “Оскар” Патриша Аркет). За момента обаче няма подписани договори и работата по сценария тепърва предстои да започне.Очакванията са, че по-детайлна информация за бъдещето на планираното продължение ще бъде разкрита след като Линклейтър приключи с работата по най-новия си филм “That’s What I’m Talking About”. ... още »
10 от най-новите и впечатляващи документални филми, преминали теста на най-престижните кинофестивали, заедно с една българска премиера, са включени в тазгодишния конкурс за най-добър документален филм на 19-ия София Филм Фест.Селекцията е дело на режисьорите Андрей Паунов, Боби Десподов и Светослав Стоянов. Победителят ще получи Награда, осигурена от международния кинофестивал Милениум в Брюксел, чийто главни организатори са нашите сънародници - режисьорката Златина Русева и продуцента Любомир Георгиев.Носителят на "Оскар" за най-добър документален филм „Citizenfour” ще бъде показан пред публиката на фестивала. Филмът на журналиста и режисьор Лаура Поитрас получи и наградата „Независим дух” за най-добър документален филм. Разказът е фокусиран върху разкритията на бившия агент от Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън. Филмът печели признание и почитатели със своя напрегнат, вълнуващ и общественозначим сюжет – все пак надали има някой, който не е чул за детайлите, изнесени от Сноудън във връзка с работата на американската система в разузнаването - те предизвикаха широк отзвук не само на територията на САЩ, но и в цял свят. „Citizenfour” Филмът се случва в резултат от специалната кодирана покана, която Едуард Сноудън изпаща до самата Лаура Поитрас и до журналиста Глен Грийноулд, с която ги кани да направят с него лични интервюта в Хонконг и да им разкаже какво е научил за Агенцията за национална сигурност и възможността за прихващане на данни от телефонни обаждания, имейли и от разходките из уеб пространството на американските граждани. На въпроса на Лаура Поитрас защо е избрал именно нея, Сноудън отговаря, че за него са били важни опитът й като журналист и документалните й филми.Независимо от категоризациите на Едуард Сноудън – като „герой” или „предател”, документалният портрет „Citizenfour” е добра възможност да надникнете в мислите и душата на един мъж, успял да предизвика световни геополитически дискусии и спорове, остри и шумни реакции в медиите. Това е филм, който работи в името на гражданската свобода и възможността да се говори свободно за проблемите на американското разузнаване. Лаура Поитрас живее в Берлин и има реализирани три документални проекта.„Миналото е минало” е общият рефрен, който обединява двете гледни точки в документалния филм „Образът на мълчанието” на режисьора Джошуа Опенхаймер – на отговорните за клането на половин милион предполагаеми комунисти в Индонезия в средата на 60-те и на хората, оцелели от геноцида. „Образът на мълчанието”Разказът е фокусиран върху историята на едно семейство, което загубва сина си по време на събитията от средата на 60-те години. Историята е за Ади Рукун, който дори не е бил роден по времето, когато загива брат му, но е отдаден изцяло на ангажимента към своето семейство да намери отговорите на въпросите, които се задават, но и да „постави” страната си на пътя на истината и помирението. Чрез интервюто с Ади са разкрити престъпниците, които са отговорни за геноцида в Индонезия. „Раната е заздравяла”, настояват някои от хората, докато други твърдят, че „не сме ние, които да съдим”, оставяйки възмездието в ръцете на някой с по-висша сила…Джошуа Опенхаймер e роден на 23 септември 1974 година в Тексас, САЩ. Той е продуцент и режисьор, познат с изключителния си документален филм „Акт на убийство”, който миналата година спечели и документалния конкурс на София Филм Фест. Опенхаймер е завършил Харвард с бакалавърска степен по изкуство, но също така е доктор на философските науки от Колежа по изкуства и дизайн „Сейнт Мартин” и Университета за изкуства в Лондон. Негов ментор е легендарния сръбски режисьор Душан Макавеев. Джошуа Опенхаймер живе и работи в Лондон.Документалният проект на Улрих Зайдл „В мазето” се опитва да надникне в ежедневния живот на австрийците и да разкрие какво всеки един от тях прави в мазето си - онова, което хората правят далече от погледа на обществеността. Залагайки на сюрреалистичен подход в историята си, Улрих Зйдл представя широка гама от австрийски характери, като някои от тях подчертават най-лошите аспекти от човешкото поведение. Извън провокацията на действието, заснето във филма, то може да бъде хранилище за спомени, съжаления, заблуди и очарователни забавления. Улрих Зайдл е роден на 24 ноември 1952 във Виена, Австрия. Той е режисьор и писател, автор на десетки успешни игрални и документални проекти, добре познат на публиката на СФФ с игралните си филми.„20 000 дни на Земята” е любопитно документално пътуване, създадено от британския кинотандем Иън Форсайт и Джейн Полард. Филмът предлага поглед към австралийската музикална икона Ник Кейв, който споделя със зрителите някои детайли от личния си живот и от творческия процес през годините на доста богата кариера. Без никакво притеснение и като една отворена книга, Ник Кейв говори за връзката със съпругата си Сузи и с двамата си синове близнаци, за любимия Брайтън, за ранните спомени и първите сексуални преживявания, за детството си и за баща си, за бурното минало и наркотиците, за интереса към религията, за миналите дни в Берлин и Англия.„20 000 дни на Земята”В „20 000 дни на Земята”, легендарният изпълнител и музикант, любимец на много поколения меломани, разкрива и тайните на професионалния си живот – от големите промени по време на концертите му, през взаимоотношенията и отдадеността в звукозаписното студио до вдъхновяващите хепънинги и странни концерти с първата му група „The Birthday Party”. В документалния разказ на Фортиш и Полард не са подминати и книгите му с техните чудовища и странни образи. Включени са й разговори с неговия приятел и член на групата – Уорън Елис, както и с поп-иконата Кайли Миноуг, с която Ник Кейв има връзка от доброто старо време. За феновете на Ник Кейв „20 000 дни на Земята” е истинско предизвикателство, но и интелигентността и достоверността, с която е направен филма, го превръщат в любопитно кино-изживяване за всеки зрител.Сред участниците в документалния конкурс на София Филм Фест е и филмът на Йоран Олсон „Относно насилието”, създаден по книгата на влиятелния психиатър, философ и революционер Франц Фанон - „Прокълнатите на Земята” („The Wretched Of The Earth”), която още с излизането си във Франция е забранена за разпространение от властите. За Йоран Олсон това не е първия филм по книга на Фанон – през 1995 година, режисьорът създава „Черна кожа, бели маски”, в чиято основа стои едноименното произведение на Фанон. Сегашният документален разказ на Олсон е филм за насилието, наложено от колонизаторите и насилието в отговор от колонизираните. Документалната история, разказана от Лорън Хил, показва в детайли 9 отделни епизода – примери на колониализъм през 20-ти век. За да илюстрира темата за насилието, Йоран Олсон използва впечатляващи архивни кадри на шведската телевизия. „Относно насилието” притежава силата на въздействащо визуално есе. Йоран Олсон е роден на 20 септември 1965 година в Швеция. Той е кинематографист с изявен интерес в документалното кино.Интересно предложение в конкурсната документална програма е „Война в изкуството” на режисьора Марко Вилмс – един филм за младите египетски бунтовници и артисти от Арабската пролет, които чрез значението на графитите, бунтарската музика, изкуството и просветлението, се опитват да спасят своята революция от потъване. Изкуството е оръжие! Това мото все още важи в Кайро. След 30 години еднолично управление президентът Мубарак е свален от своя народ, а улиците принадлежат именно на младите бунтовници: графити-артистите и художниците карат стените да проговорят. „Война в изкуството”Те си спомнят дните на битки чрез кървави портрети, времената на анархия чрез диви колажи, опитите за освобождение от сексуално потисничество чрез скандални картини. Стените стават хроника на случилите се събития, а електро поп и рап звучат под формата на завладяващ саундтрак. Еуфорията обаче е последвана от разрушение.„Името ми е сол” на режисьора Фейрайда Пача е индийското предложение в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест. Дебютният филм на Пача разказва за едно от онези семейства в Индия, които прекарват осем месеца в годината в пустинята Гуджарат, за да извличат сол от горещата земя. Година след година този цикъл се повтаря. Всеки нов мусон отмива солните полета, докато пустинята се превръща в море пред очите им. Заедно с полетата, под водата отива и оборудването им за работния процес. Дебютът на Фарида Пача поставя зрителя в ролята на наблюдател, който има възможност да „усети” силната воля на участниците в тежкия трудов процес.„Името ми е сол”Сред претендентите за най-добър документален филм е и българският „Салто мортале” на режисьора Борислав Колев. Филмът връща зрителите назад, към 1988 година и Олимпийските игри в Сеул, Южна Корея. Българският щангист Ангел Генчев става шампион в категория до 67,5 килограма с уникални световни рекорди и смазваща преднина пред конкурентите. След последния си опит Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на Олимпиадата. Кадри със салтото не спират да се въртят по световните телевизии, а снимката се разпространява от водещите информационни агенции. Медиите тръбят, че Ангел Генчев е сред най-големите герои на игрите. Ден след своя триумф щангистът, признат за един от най-големите таланти в историята на този спорт, се оказва в епицентъра на жесток скандал. Но това е само първият кръг на Ада за Ангел. Той ще трябва да мине и през останалите...Унгарският документален филм на режисьора Габор Хьорхер „Дрифтър”, започнал своя път като продукция с приза на фондация „Робърт Бош” през 2011 година и носител на наградата „Rough Cut Boutique Postproduction” oт фестивала в Сараево през 2013, също ще се бори за вниманието на жури и публика в конкурса за най-добър документален филм в София. „Дрифтър” е портрет в близък план на бунтарски настроеният автомобилен състезател Рици, който е изправен пред обратите на живота в провинциална Унгария. „Дрифтър”Рици живее своя живот на ръба и непрекъснато се забърква в неприятности и проблеми: шофира автомобили без документи, забърква се в кражби и бяга от ченгетата – това са основни точки в ежедневния му режим и основни моменти в отчаянието на родителите му. Габор Хоршер заснема своя документален проект за период от 5 години, проследявайки съдбата на един млад човек, който се опитва вземе живота си в свои собствени ръце. Габор Хоршер е роден през 1980 година в Будапеща, Унгария. Учи в Университета по философия и право и в Университета за филмово изкуство, работи като сервитьор в Лондон и барман в Гърция. Живял е в САЩ, Франция и Камбоджа. Заедно с негов колега, режисьорът и продуцент Марсел Ивани, създават компанията „Краатц Филм” през 2008 и заедно продуцират филми и театрални постановки.Хърватският филм „Остров на разбитите души” на Тиха К. Гудак получи „Сърцето на Сараево” за най-добър документален филм през 2014 година и разказва много лична история. Преди 60 години един мъж изчезва за четири години. Когато се връща, той вече е друг човек и носи със себе си болезнена тайна. В семейството е забранено да се говори за миналото. Първият, който се осмелява да задава въпроси, е неговата внучка – режисьорът на този филм. Тя иска да знае какво се крие зад покритото с белези тяло на дядо й. Ала той умира, без да разкрие историята си на никого. „Остров на разбитите души” е разследване, построено върху руините на миналото и на мозайката от следи – семейни снимки и лични спомени на група хора, които имат общи преживявания в политически затвор в Югославия, познат още като „остров на разбитите души”. Това място е оставило следи върху три поколения. Разследвайки и разкривайки миналото, семейната тайна най-после излиза на повърхността и се превръща в история, която позволява на новото поколение да забрави мълчанието и страха.„Остров на разбитите души”Филмът „Бюгараш” е дело на режисьорите Вентура Дурал, Серхи Камерон и Салвадор Суниер. Бюгараш е името на малко селище във Франция, където живеят 200 души. Разказът отвежда зрителите далече във Френските планини, където тихият живот е нарушен от топ новина, обикаляща света, според която жителите на селото ще бъдат единствените оцелели след 21-ви декември - датата, предсказана от древните маи като предполагаем край на света. „Бюгараш” се гмурка дълбоко в темата за Апокалипсиса, за да отрази страховете и стратегиите на човечеството по време на дълбока материална и духовна криза на Западния свят. Историята разкрива шепа интересни герои, всеки от тях с различна история, а комбинацията на визии превръща града в сюрреалистичен пейзаж.Кой от филмите ще бъде определен като най-добър в конкурса за документално кино на 19-ия София Филм Фест ще отсъди жури съставено от Шон Макалистър - режисьор, Светла Турнин, изпълнителен директор на мрежата за документално кино „Cinema Politica” и българският режисьор Светослав Драганов. ... още »
