В коварните и блатисти гори, които обхващат така наречената „зелена граница“ между Беларус и Полша, бежанците от Близкия Изток и Африка, опитващи се да достигнат до Европейския съюз, попадат в капана на геополитическата криза, цинично предизвикана от беларуския диктатор Александър Лукашенко. В опит да провокират Европа, бежанците са примамени към границата от пропаганда, обещаваща лесно преминаване към Европейския съюз. В тази невидима война, животът на Юлия, начинаеща активистка, отказала се от удобния живот, се преплита с този на Ян, млад граничар, и на едно сирийско семейство.
30 години след "Европа, Европа", новият филм на трикратно номинираната за Оскар Агнешка Холанд "Зелена граница" отваря очите ни, говори на сърцето ни и ни предизвикава да се замислим за моралните избори, пред които обикновените хора са изправени всеки ден.
🎬🍿 Задава се вълнуваща кино седмица! 🍿🎬🕯️ Предстои ти да преосмислиш всичко, в което вярваш. Отправяме се на зловещо пътуване до дълбините на вярата, мистериите и човешката психика с "Непорочна".🐼 Специално за всички фенове на приключенията и хумора - "Кунг-фу панда 4" те очаква!🌌 И не забравяй да се потопиш в епичното продължение "Дюн: Част втора", който и тази седмица продължава да завладява сърцата на публиката!Не изпускай тези невероятни филми! ... още »
Потопете се във вълшебния свят на киното с програмата за следващата филмова седмица (22.03 - 28.03) в Cineland Central Mall Pleven.🍿🎬⚡️ Най-новите филми на голям екран от този петък:👉 Премиера „Непорочна’’ - Ужаси.👉 Ежедневни прожекции на блокбъстърите „Дюн: Част втора’’ и „Кунг-фу панда 4’'.😎 ... още »
🎉✨ Ексклузивно за пролетта! Спестете 10% с нашето приложение Cine Grand 🍿📱Подгответе се за подобрено кинематографично изживяване с изключителна 10% отстъпка за билети и продукти, използвайки нашето приложение Cine Grand! 🎟️🛒🔖 Ето как да използвате: 📱 Изтеглете приложението Cine Grand. 🎟️ Изберете своите билети или продукти. 🛒 Приложете код "CGVoucher" при плащане.🎁 Не пропускайте този шанс да се насладите и да спестите! Кодът е валиден през целия месец. Благодарим ви, че избрахте Cine Grand!Google Play - Cine Grand Bulgaria App Store - Cine Grand Bulgaria ... още »
С престижната награда „Купа Волпи“ за най-добра актриса, присъдена на изящната Кейли Спейни, новият филм на София Копола „ПРИСИЛА“ фокусира интереса на киноманите още от премиерата в програмата на Венецианския фестивал, където получи номинация за „Златен лъв“. До момента Спейни има десет номинации за своето превъплъщение в любимата Присила на „Краля на рока“ Елвис Пресли. София Копола създава сценария по биографията „Elvis and Me“ с благословията на Присила Пресли и съавторката на книгата Сандра Хармън, като в центъра на историята е невинното и чаровно младо момиче, в което се влюбва легендарния и неустоим Елвис. Тази предизвикателна роля е поверена на един от най-търсените млади актьори – Джейкъб Елорди. През гледната точка на любимата на Елвис, Копола разказва за непознатата страна на един велик американски мит. Историята за дългото ухажване и бурния брак на Елвис и Присила – от германската военна база до приказното имение в Грейсленд – е проникновен и конструиран с внимание към детайлите портрет на любовта, фантазията и славата. „Бях развълнувана от мемоарите на Присила Пресли за преживяното от нея като млада жена в Грейсленд и се опитах да пресъздам усещането да влезеш в света на Елвис и да го напуснеш, за да откриеш собствения си живот. За мен като творец е важно да покажа света през очите на героинята си, без да я осъждам,“ споделя за работата по своя най-нов филм София Копола. „Присила“ ще бъде филмът, който българската публика ще може да види в Зала 1 на НДК във вечерта на раздаване на наградите на 28-ия София Филм Фест – 23 март, и американската гала на фестивала.ОЧАКВАМЕ ви в зала 1 на НДК, 23 март, начало на церемонията по раздаване на наградите на 28-ия София Филм Фест - 19:00 часа ... още »
Ретроспект | RetrospectНовият филм на британеца Стивън Люис Симпсън „Ретроспект“ е сниман и продуциран изцяло в България, с участието на български актьори. Симпсън е сценарист, режисьор, актьор, оператор и продуцент на драматичната история, в която главни действащи лица са бивш кадър на тайната полиция в Пловдив, подозрителен чужденец, може би отговорен за изчезването на азиатска туристка, и чаровната внучка на шпионина, която завързва романтична връзка с чужденеца. Противоречивото минало на стареца постепенно излиза наяве, докато част от хората около него пазят ревниво тайните си, а други нетърпеливо споделят в социалните мрежи всяка своя стъпка... Самият Стивън Люис Симпсън ще видим като чужденеца, а в останалите роли са Симеон Алексиев, Юлия Йорданова, Иво Игнатов, Стефан Попов, Елена Кабасакалова.Филмът ще бъде представен лично от неговия режисьор!ОЧАКВАМЕ ви в Cine Grand Park Center, начало на прожекцията 19:00 часа.Без въздух | Without AirГимназиалната учителка Ана е поставена в ситуация на безизходица, когато я атакуват оплаквания от възмутени родители заради това, че е препоръчала филм на своите ученици. Дебютният филм „Без въздух“ на унгарската режисьорка Каталин Молдовай е провокативна драма с усещане за трилър, чието действие се развива в Унгария, но би могло да се случи навсякъде по света. Фестивалният път на филма започва от Торонто, през Варшава, Солун и Гьотеборг, за да пристигне и в София през март.ОЧАКВАМЕ ви на седмия филм в конкурса “Тийн” в Euro Cinema,начало на прожекцията 18:00 часа!Доброволчески афиш | Volunteers' postФилмите, предложени от доброволците на София Филм ФестВ своите предложения, Яна Петрова обръща поглед към семейни истории, както и към дебютния пълнометражен филм на българска режисьорка:“Всички сме непознати” е прекрасна история за това как детството формира хората и преживяванията в него остават за цял живот. Изключително силна история за важността от връзките и отношенията с други хора и начина, по който се справяме с травмите останали ни от детството. “Защото обичам лошото време” е дебютният пълнометражен проект на режисьорката Яна Лекарска и е свежо попълнение към българското кино. Яна Лекарска е завършила режисура в Корея и това се усеща като влияние във филма. Добре ще е да се проследят следващите й проекти, тъй като смятам, че нейните методи и идеи ще подпомогнат българското кино.“Всичко за семейство Левкович” е прекрасна битова история за загубата на любим човек и враждата между членове на семейството. Също и за различните начини, по който хората скърбят и как не винаги те са съвместими. Но когато злият дух тормози духът на бабата, баща и син се обединяват, за да го победят. ... още »
Беше 2001-а година, Югославия все още съществуваше в доста трансформиран вид. Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина вече бяха независими държави след мъчителни конфликти, но още не се бяха появили филми като „Ничия земя“ на Данис Танович или „Гърбавица“ на Ясмила Збанич. България още не беше член нито на НАТО, нито на Европейския съюз. В рамките на СФФ се излъчи панорама на югославското кино, която включваше дебюта на Радивое Андрич „Три палми за двама пънкари и едно маце“ (1998). Бях впечатлена от погледа на режисьора към героите на хиперинфлацията, която съсипваше обществата ни. Вместо кахърността, която беше обзела населението и родното ни кино, съседът ни предлагаше опитите за оцеляване на няколко приятели, пълни мухльовци с екзотични фантазии, с находчиви и винаги оптимистични планове за печелене на пари. Чувството за хумор на Андрич беше безбрежно – от многократната употреба на презервативите, през изпълнението и чупенето на китара под градинския маркуч до комичния банков обир. Веднага ме спечели умението на героите да се борят за достойнството си в очевидно враждебни и нелепи обстоятелства чрез силата на смеха и абсурда. А харесах режисьора заради топлото чувство към тях, смес от снизходителност и обич. През следващата година пристигна „Светкавици“ (2001), назован на шега „първият югославски комерсиален ъндърграунд филм“. Всички качества на дебюта се бяха разгърнали по най-естествен път – незлобливият хумор, алтернативната и някак одомашнена музика, героите льохмани. Комичните премеждия незабавно се нанизваха като огърлица, макар и само за една нощ, независимо дали приятелите танцуват, свалят мадамите, маскират се или се опитват да откраднат пари. Ние в България си въобразявахме, че сме свръхстрадалци, а комшиите, въпреки травмите от войната, се кефеха във и на филма!? Да ти заскърцат зъбите от завист.Струва ми се, че със „Светкавици“ българската публика откри какво най-много й допада в Радивое Андрич – той приема света по начин, по който много ни се иска да се отнасяме и ние – с непоклатима, но не повърхностна лекота, с разбиране, без да е задължително приемане на обратите на съдбата, с много премерена симпатия към неудачниците. Разгръщайки ветрило от човешки характери, режисьорската жизненост извира от всеки кадър, заразява с виталност и увлича в пъстрия хоровод на променливия свят. Бликащото балканско веселие е балсам насред недостига на житейска удовлетвореност.Дойде 2005-а и се появи „Когато порасна, ще стана Кенгуру“. Зрителският успех на филмите на Андрич растеше, растеше и ежедневното отчаяние на героите му, които се мотаеха, псуваха на поразия, напиваха се, гледаха футбол и не гледаха кино, пушеха трева, биеха се, рушаха и все повече затъваха във всекидневието, без да са усетили нито младостта, нито смисъла на живота. Приличаха на младежите от филмите на Фелини („Мамини синчета“) или Пазолини („Безделник“, „Мама Рома“), но с хумора на наркоманите от „Трейнспотинг“. Все ти се струва, че няма накъде повече да пропадат, а с някаква хем делнична, хем преекспонирана виталност те оцеляват– с мечти и планове за бъдещето, с любов и приятелство, със солидарност и тарикатлъци.За известно време Радивое Андрич изчезна от хоризонта и ето че през 2022-ра се появи като член на международното жури на СФФ, заедно с екранизацията си по романа на Ясминка Петрович „Как се научих да летя“, при това с българско копродуцентско и творческо съучастие. Лека изненада – детски филм? Но не просто детски, а от онези, които са със и за деца, но възрастните също се забавляват. Там край морето 12-годишната София хем ще си изживее детството с опитите да не изгори или да не я ухапе комар, хем ще порасне с първата целувка и селфитата, хем ще поумнее покрай двете си баби и подмолния разказ за травмите от миналото.„Светкавици отново“, който ще видим на СФФ’24, ме кара да очаквам същия коктейл от остроумие, нелепости, оптимизъм, жизненост и великодушие, които са запазената марка на Радивое Андрич.Петя АлександроваПет от филмите на Радивое Андрич, включително премиерният “Светкавици отново”, са програмирани на 23 и 24 март (събота и неделя), а в неделя каним всички почитатели на режисьора на “Кафе с автограф” във фестивалния център Кафе и галерия„Синтезис“ *„Фотосинтезис“ - начало 11:00 часа. ... още »
Кино “Люмиер” * 20:30 часаПърва среща с публиката ще има копродукцията на Сърбия, Молдова и България „Мегдан: Между водата и огъня“ на режисьора Тодор Чапкънов. Филмът разказва интригуващата история на бивш състезател по водна топка, който иска да спаси отбора си, славата му и да запази традициите на своята общност. Той е принуден да се гмурне в дълбините на балканския подземен свят и в хаоса от събития и съдбовни решения открива, че границата между победата и поражението е също толкова тънка, колкото и повърхността на водата. Сценарият е дело на Алекса Баласевич, който е и един от продуцентите на филма. В главната роля е Виктор Савич, а българското участие подсилват още оператора Иво Пейчев и монтажиста Бохос Топакбашиян.Не пропускайте световната премиера на филма на Тодор Чапкънов, представен от режисьора и творческия екип! ... още »
Георги Мухадзе: „Жените в семейството ми ме спасиха да не тръгна по лош път“Световната премиера на филма „Когато си на 17“, пълнометражeн дебют на младия режисьор Георги Мухадзе, беше част от конкурса „Тийн“ на София Филм Фест. За грузинската кинематография Георги Мухадзе казва, че се възхищава на големите майстори на грузинското кино като Отар Йоселиани и Нана Джорджадзе, но че за съжаление „те не са били учители“ на неговото поколение и не може да се говори за устойчива традиция, а по-скоро за гения на единици изключителни товрци. И че днес е почти невъзможно да се работи с Грузинския филмов център. Огромното руско преселение в Грузия (и на културната сцена включително) след избухването на войната в Украйна вижда двуяко, защото за половината от тези хора е ясно, че са антивоенно настроени и са избягали от режима на Путин, но за останалата половина... „ние всъщност не знаем кои са тези хора и защо са тук“. В тази нажежена ситуация той вече се е захванал със следващите си два проекта, които, всеки по своя си начин, са посветени на силата на жената в съвременното грузинско общество – тема, която индиректно, но твърдо се засяга и в „Когато си на 17“.Разкажете ни малко за себе си и творческите си търсения отпреди пълнометражния ви дебют.Преди този филм имам три късометражни филма и съм работил като съсценарист и консултант в други филми, най-добре познатият от които е „И тогава танцувахме“ – шведско-грузинска копородукция, която беше високо оценена на фестивала в Кан през 2019 г. и стана много популярна. Там историята също е един вид за порастване... Това ми даде много полезен опит в по-нататъшната ми работа, когато се захванах с моя собствен филм.Къде е сниман филмът? Хем знаем, че е Тбилиси, хем изглежда като малко градче. А панелните блокове ни връщат в нашето собствено (пост)социалистическо детство. Мястото на действието е едно предградие в Тбилиси – това е кварталът, в който отчасти израснах аз самият. Историята на този квартал през 90-те е много интересна – след разпада на Съветския съюз в Грузия започва гражданска война, която довежда страната до голяма катастрофа, като последиците са, че дълго време след това мафията управлява цялата страна. Конкретно в тези бедни квартали обаче е още по-зле. А властването на мафията в един беден квартал означава следното – мачизмът е на почит, бруталността, насилието... и има цяло едно поколение, отраснало с тази нагласа към света. Днес Тбилиси е доста по-мирен град и чак не мога да си представя, че по време на детството ми беше съвсем различно – че насилието шестваше и дори ставаха убийства в училищата. Но филмът не е за моето детство... Действието се развива в това предградие в наши дни, когато всичко е много по-спокойно. Но едновременно с това като че ли частично моделът на мислене от 90-те е останал. Така че реших да говоря и за моето детство, но през историята на едни съвременни тинейджъри.Усещането е много особено – сякаш героите живеят в няколко времена едновременно. Има го днешният ден, но има и една късна соц-атмосфера, едновременно с това се провиждат и по-старите пластове – неслучайно филмът започва със сватбен ритуал на йезидската общност.Toва наистна е една паралелна реалност. Защото предградието си изглежда така, както е било построено в края на 70-те – началото на 80-те. Проектът за построяването му е бил експериментален и новаторски за времето си – кварталът си има собсвен театър, собствено кино, собствена болница, собствено изкуствено езеро-море......собствена зоологическа градина...Не, зоологическата градина е в центъра на града – тук малко смесих нещата, за да ги засиля. Много странно място от урбанистична гледна точка – с добър замисъл дори. Но след разпадането на Съветския съюз се превръща в... да го кажем – място на контрасти.Има ли причина главният герой във филма да е част от йезидската общност?Мой добър приятел от детството също беше кюрд от йезидската общност и чак като пораснах, си дадох сметка в какъв особен свят съм растял – в съветско предградие, но в досег с толкова древна култура. Днес това ми изглежда абсурдно, но е и красиво. И кюрдите и йезидите при нас са много интересни – те живеят двойствен живот: от една страна със старите си традиции и култура, от друга – заедно с нас в ежедневието. И не смесват тези светове. Това съм го застъпил и в образа на главния герой. Той живее в два паралени свята.Като си говорим за стари култури – ние, от нашата си камбанария, гледаме с подобна почит и на грузинската.Да, и грузинската култура е стара, но да си представител на стара култура и да имаш до себе си представители на още по-стара, е... някак още по-интересно и очароващо. Преди малко говорихме за ритуалите – за началната сцена със сватбата. Сватбеният ритуал е много важен и в йезидската, и в грузинската култура – най-важният ден в живота ти. И растейки в това предградие съм свикнал на постоянния шум и глъчка от сватби. А сцената с погребението... също е ключова, защото предава идеята – не с метафора и символ (не бих искал да използвам тези думи)... но с частички от моя собствен опит – ето, бил съм многократно на такива сватби и погребения, имам приятел от детството, който е йезид...Знаци. Оставяте знаци от собствения си опит, както и героят ви оставяше знаци във филма.Да, „знаци“ може би е по-правилната дума... Погребението във филма е на бабата на героя. Бабата е много централна фигура в йезидската култура, която е култура на матриархата. Ето, във филма героят е без баща и ролята на главата на семейството, на авторитета, е тази на бабата. И с нейната смърт той сякаш осиротява. Другата възрастна жена пък го споасява от полицията... Много е на почит фигурата на бабата – също и за нас, грузинците. Ако погледнем нещата от по-универсална гледна точка, връщайки се на героя, можем ли да кажем, че всеки на тази възраст е малко или повече аутсайдер?Да, в известна степен. Но въпреки че дадох на филма си името „Когато си на 17“, все повече разсъждавам дали това е важно – защото грешни решения можеш да вземеш и в по-„зряла“ възраст. Неговото съзнание е отровено от токсичния мачизъм на обществото в което живее – той иска да е мъж, да е силен, да е победител. И когато приятелят му го тласка да извърши каквото извършва, той го прави, без да мисли за последиците. А може просто да каже „не“. Като в „Процесът“ на Кафка – какво би станало, ако героят просто беше отказал да отиде в съда. Нищо, най-вероятно. Аз също можех да тръгна по лош път, живеейки в тази атмосфера на насилие и мачизъм, и съм много благодарен на жените в семейството ми – на майка ми, леля ми и баба ми, които всъщност ме спасиха от това да се превърна в продукт на тая брутална среда. Защото грузинските мъже обичат да си показват бабаитлъка – излизат наперени навън и стават или престъпници, или алкохолици, или наркозависими... докато през това жените ходят на работа и отглеждат децата. ... още »
