Съюзът на българските филмови дейци ще покаже всички номинирани филми за наградите „Васил Гендов“ 2024 с вход свободен
19 април 2024, София. И този май на голям екран ще бъдат показани всички номинирани филми за тазгодишните награди на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“. Националният фестивал на българското кино ще продължи от 1-и до 13-и май в „Дом на киното“.
Любителите на българското кино ще могат да видят всички 90 игрални, документални и анимационни филми от последната година, а след прожекциите ще има срещи и разговори с част от актьорите и екипа на всеки филм. Всички прожекции ще бъдат с вход свободен.
Церемонията по връчване на наградите ще се състои на 16-ти май в Народен театър "Иван Вазов".
Пълната програма може да видите тук: https://spisaniekino.com/images/pdf/NAGRADI/Programa_1-13_MAY_2024.pdf
През месец август, миналата година, от студиото Уорнър Брос оповестиха, че сa закупили сценарий озаглавен “Non-Stop”, който ще бъде превърнат в мащабен екшън от продуцента на “Матрицата” Джоуел Силвър. В последвалите месеци се появи информация, че към проекта са изявили интерес актьори като Джордж Клуни, Мат Деймън и Том Круз, но само преди няколко часа от Уорнър Брос разкриха официално кой ще изпълни главната мъжка роля.Представител на студиото заяви пред сайта Variety, че Лиам Нийсън, който след успешния “Твърде лично” се утвърди като истинска екшън-звезда, е актьора, който ще се превъплъти в ролята на изморен от живота въздушен шериф, принуден да овладее тежка ситуация по време на трансконтинентален полет.Компанията на Джоуел Силвър, Dark Castle Entertainment, ще финансира и разпространява “Non-Stop” в партньорство с Уорнър Брос, а снимките се очакват да започнат в края на тази година. Любопитно е да се отбележи, че това ще бъде втория общ проект на Dark Castle и Лиам Нийсън след миналогодишния “Без име”, който натрупа над 130 милиона долара от световното си киноразпространение. На режисьорският стол на “Non-Stop” ще седне Джеф Уадлоу, който е най-известен с работата си по екшъна с Джимон Хонсу, “Никога не се предавай”, а сценария е написан от дебютантите Джон Ричардсън и Кристофър Роуч.Джон Ричардсън: “Отне ни една година докато напишем сценария на “Non-Stop”. На пръв поглед историята е праволинейна и съвсем ясна, но всъщност има много изненади, които зрителите едва ли ще очакват. Разбира се, не мога да говоря за какво точно става дума и единственото което мога да кажа е че с Крис (Роуч) се гордеем много с “Non-Stop” и вярваме, че хората ще се забавляват докато гледат филма.”За момента единствения актьор чието име се свързва с проекта е Лиам Нийсън. Кастингите за останалите роли се очакват да започнат в началото на лятото. Бюджетът за заснемането на “Non-Stop” няма да надвишава сумата от 60 милиона долара, а според източници от Уорнър Брос филмът ще представлява комбинация между “Извънредно решение” (също продуциран от Джоуел Силвър) и “Пасажер 57”.Смята се че в следващите няколко седмици продуцентите ще обявят и точната дата през следващата година на която “Non-Stop” ще тръгне по световните киноекрани. ... още »
Идеятa на Джулиън Темпъл за филм, посветен на легендарната лондонска банда The Kinks, получи зелена светлина. Това обаче дава ход и на предизвикателствата. Кой ще се превъплъти в ролите на двамата братя Рей и Дейв Дейвис? Шегаджии веднага биха споменали братята Галахър, тъй като студената война между Дейв и Рей, напомня много крамолите между създателите на Oasis.Сериозните предложения спрягат имената на Бен Уишоу, Джим Стърджис и Никълъс Хоуълт в ролята на Рей, а Аарън Джонсън, Еди Редмейн и Хенри Кевил като Дейв.Трудна задача ще бъде и намирането на подходящи актьори за басиста Пийт Куейф (който почина през 2010 г.) и барабаниста Mайк Айвъри, както и за кийбордиста Ники Хопкинс (възпитаник на Rolling Stones, починал през 1994 г.).Идеята за лентата бе обявена през декември 2009г. Продуцентът е Джеръми Томас, познат със съвместните си проекти заедно с Никълъс Рьог, Бернардо Бертолучи и Дейвид Кроненбърг. Томас притежава и правата над автобиографиите на двамата братя, работил е с Темпъл по първия от двата му документални филма за Sex Pistols ("The Great Rock'n'Roll Swindle", 1979), лентата за легендарния фестивал Гластънбъри („Glastonbury", 2006) и филма за фронтмена на The Clash - Джо Стръмър („Joe Strummer: The Future Is Unwritten", 2007).Филмографията на Темпъл включва двете 75-минутни документални ленти за BBC "Ray Davies - Imaginery Man"(2010) и „Dave Davies: Kinkdome Come"(2011).Филмовата биография на The Kinks е „изключително вълнуващ, уникален разказ за Кайн и Авел на рок‘н‘рол-а", по думите на Томас пред Screen International. Той допълва, че в бъдещата лента ще присъстват и моменти от детството на братя Дейвис, историята на бандата на върха на славата и времето след успеха.Култовото парче „You Really Got Me" на The Kinks е написано от Дик Клемент и Йън Ла Френе, чиято непопулярна комедийна драма „ Still Crazy"(1998), разказваща за застаряваща група, която иска да се завърне на сцената, е един от най-дълбокомислените филми за британската рок музика. Подписите на дуото стоят и зад други два музикални филма, трибюта към Beatles "Across the Universe"(2007) и миналогодишния „Killing Bono". ... още »
TV7, заедно с една от водещите продуцентски компании Old School Productions, снимат нов комедиен сериал, който още този месец ще влезе в програмата на телевизията.Голямото си завръщане на екран ще направи любимецът на няколко поколения – легендарният български комик Тодор Колев, на когото е отредена и главната роля в продукцията."Сутрешен блок" ще разкрива по свеж и забавен начин случки от кухнята на телевизията. На звездата Тодор Колев партнират млада и красива ко-водеща, амбициозна, но страхлива редакторка, дори собствената му дъщеря – актрисата Албена Колева, които заедно с целия екип на сериала успяват да уцелят перфектната доза добро насторение за телевизионно забавление.Още в първите епизоди зрителите ще се насладят на злободневни коментари с участието на Светльо Витков като гост-звезда във втори епизод, където ще коментира президентските избори. Потвърдено е участието и на една от най-популярните и обичани телевизионни водещи – Кака Лара (Лара Златарева), която, макар и водеща на нощен блок, ще разбере каква е атмосферата в нюзрума рано сутрин. ... още »
от Александър РайчевПри филми като „Гневът на титаните“ няма особено значение какво ще кажат критиците, защото публиката така или иначе ще се счупи да гледа поредното голямо и шумно заглавие, което върви перфектно с пуканки и кола, без да оставя каквито и да било спомени след края на прожекцията.Все пак ето няколко плюса и минуса на продължението на „Сблъсъкът на титаните“, който през 2010 пожъна доста добър финансов успех.ЗА• 3D презентацията: Този път създателите на филма наистина са вложили време и усилия, за да предложат възможно най-добрата 3D картина, която е изключително добре осветена и предлага няколко наистина ефектни 3D момента. Почти сигурно филмът ще изглежда най-впечатляващо на огромния IMAX екран, но засега не съм имал възможност да проверя на практика това съждение.• Специалните визуални ефекти: Второто приключение в света на древногръцките богове и герои е заредено с много повече компютърно генерирани изображения на всякакви чудовища и сцени на масово унищожение, което е напълно в крак с желанието на Холивуд всяко продължение да е по-голямо и по-шумно.• Кронос: Като продължение на предишния плюс трябва да отбележим изключително качествената визия на титана Кронос, който е същество от лава, което се появява на бойното поле с нещо като експлозия на атомна бомба и веднага започва да изпепелява човешката армия.• Актьорите: По-точно е да кажем актьорът. Защото Ралф Файнс за пореден път доказва, че и в български или турски сериал да го бутнеш пак ще доминира безапелационно. След като ролята му на лорд Волдемор в поредицата за Хари Потър го направи известен за възможно най-широк кръг зрители по целия свят, сега явно от Уорнър Брос са решили да продължат работата си с Файнс и да го наложат в образа на Хадес в поредица, която едва ли ще се ограничи само до едно продължение.ПРОТИВ• Сценарий: Или по-скоро липсата на сценарий. Вярно е, че такъв тип филми не претендират да бъдат някакво сериозно изкуство, но този път сценарият е направо съшит с бели конци, колкото да оправдае 5-те минути между сцени с тупаник с всякакви митични зверове. И на всяка стъпка героите постоянно се обясняват какво правят, кой го прави, с какво го прави и прочие, защото американската публика явно вече е третирана като напълно бавноразвиваща се.• Розамунд Пайк: Горката Розамунд е напълно неадекватна в ролята на кралица Андромеда, която в един момент е омазана до ушите в тон с развихрилата се битка, а в следващия вече е напълно умита, вчесана и гримирана, чакайки потния и потрошен Персей да дойде да я уважи. Иначе симпатичната Пайк е принудена да дере гърло и да гримасничи подобно пиян английски футболен запалянко, което буди само съжаление. Джема Артертън беше страхотна като Йо в „Сблъсъкът на титаните“ и заедно със Сам Уортингтън имаха далеч по-осезаема екранна химия. Жалко, че не е била свободна и за продължението.• Комедийните персонажи: Тоби Кебъл и Бил Най сами по себе си са особено симпатични актьори, особено Бил Най. Тук обаче взети заедно не са толкова забавни колкото двамата луди ловци на глави от първата серия, които определено внасяха особен колорит на филма и в чиито образи бяха влезли напълно непознати за широката публика лица.• Чудовищата: За съжаление същото важи и за чудовищата и всякакви останали същества, които просто не са достатъчно интересни, въпреки голямото им изобилие, а и те преминават някак скорострелно през екрана преди да хвърлят топа.В заключение искам да подчертая, че Холивуд и специално Уорнър Брос, не е като да няма доказателства как едно продължение може да надмине оригинала и да предложи точно това, за което масовия зрител посещава мултиплексите, а именно – висококачествено забавление с много екшън, много смях и любими актьори. „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ бе скорошен пример в това отношение. „Гневът на титаните“ от своя страна определено не е трагичен, но просто не прави достатъчно, за да остави някакво ярко и запомнящо се впечатление.Едно е сигурно – за премиерния си уикенд той е единствения и напълно логичен избор за основната част от публиката по целия свят. А от Уорнър само чакат да преброят стотиците милиони в началото на другата седмица. Все пак киното вече е предимно бизнес и важат финансовите резултати. Защото когато парите говорят критиките са просто статичен шум по линията. ... още »
Как се роди идеята за филма?Флорин Шербан: Съсценаристите Каталин и Андреа, авторката на пиесата „Ако искам да свиря, аз свиря” преди десетина години посетиха център за превъзпитаване на малолетни престъпници. Тогава Андреа написа пиесата, а Каталин направи първия вариант на сценария. Получих го две години по-късно, Каталин ме попита дали не бих искал да работя по него. Прочетох го и се запечата в съзнанието ми, не можех да спра да мисля за историята. Работих върху нея в продължение на около година и половина. Наложиха се много промени, имаше безброй варианти. Но от най-голямо значение беше работата ми с момчетата от центъра – след като започнах да ги опознавам, осъзнах някои от причините за техните грешки и разбрах, че много от техните действия са резултат от влиянието на околните - семействата им, средата, в която са израснали, както и самите ние - хората отвъд стените на затвора.Кои от елементите на филма присъстват в оригиналната пиеса? Какво добавихте или променихте?Наложиха се доста промени, за да адаптираме пиесата за екран – филмът притежава други характеристики, други ограничения и разбира се – съвсем друга публика. Запазихме най-важното – духа и отношенията, дръзкия, безкомпромисен и донякъде детски начин на мислене, бързината на действията, понякога без ясна сметка за последствията, решимостта да постигнеш целта си – независимо какво ще ти струва това! Запазихме заглавието на пиесата, както и отвличането на момичето. Концентрирахме се върху образа на Силвиу – значително променихме характера му, той е по-мил, по-уязвим, а и причините за неговите действия са други. Искахме да го направим по-симпатичен – да се харесва повече на зрителите. Махнахме усещането за нереалност, което обкръжаваше момента на бягството му, добавихме майката и по-малкия брат, както и момента с предстоящото освобождаване от центъра. Отношенията между момчетата зад решетките са запазени, директорът на институцията е малко по-човечен и... променихме финала.Как решихте да работите с непрофесионални актьори, които наистина излежават присъди в поправителни центрове?Работих с момчетата повече от два месеца, организирахме специални актьорски курсове в центровете за малолетни престъпници в Крайова и Тичилещи. Първият критерий, по който решихме да ги изберем за участие във филма, беше тяхното желание да се включат в проекта; вторият – тяхната сериозност. И ако трябваше да се съобразявам само с тези две изисквания, щях да събера повече от 100 момчета! Онези, които бяха одобрени за участие, доказаха талант, сериозно отношение, отдаденост на идеята и нямаха сериозни нарушения на дисциплината с лошо поведение в месеците преди началото на снимките.Не съм и предполагал, че ще открия младежи, толкова горящи от нетърпение да се включат във филма. Много от тях са умни, природно интелигентни – въпреки или може би точно заради годините, прекарани в домове за сираци и малолетни престъпници. Някои от тях са невероятно талантливи, други са родени актьори и от цялото си сърце се надявам да имам възможност да работя поне с някои от тях в следващите си проекти. Дори обмислям да напиша сценарий за един от младежите. Истинско удоволствие за мен беше да работим заедно, имах шанс да направя страхотни открития. Това е преживяване, което оставя следа у теб за цял живот. Надявам се, че чувствата са взаимни.Най-голямото предизвикателство беше да спечеля тяхното доверие – да ги убедя, че не ги използвам, не подхождам със снизхождение, а ги смятам просто за нормални деца, които са допуснали грешки. Някои от тях са направили наистина ужасни неща, но аз не си позволих да ги осъждам за това. Правосъдието се раздава прекалено бързо, а нещата се променят из основи в момента, когато хората започват да виждат всичко по различен начин, не просто като параграф в документ или статия в жълт вестник. Тези деца възприемат предлаганите им възможности по съвсем различен начин от хората извън решетките – те отварят сърцата си. Няма никаква тайна – нужно е само да им засвидетелствате уважението, което заслужава всяко човешко същество.Как избрахте актьорския екип?Изборът на актьор за главната роля отне седем месеца. Видях хиляди снимки, интервюирах стотици момчета – млади актьори, студенти по актьорско майсторство, момчета от различни гимназии, от футболни отбори, предложени ми кастинг-агенции. Изпълнителят на главната роля трябваше да отговаря на повече от обичайните изисквания: да съчетава чар, балансиран характер, интелигентност, силно присъствие и да притежава специфична индивидуалност. Беше нужно да притежава и способността да „затвори очи” и да си позволи да бъде пометен от емоциите си – с други думи, да играе! Много момчета имаха едно или няколко от изброените качества, но Джордже беше единственият, който притежаваше всички. Тази роля беше неговият ПЪРВИ опит и мисля, че това е голямо преимущество. У Джордже има рядко срещана свежест – може би защото е още „необработен диамант”.Пречеше ли по някакъв начин факта, че това е първата му роля?Не мисля. Той се отнесе свърхпрофесионално към ангажиментите си и показа сила – неговият образ се нуждае именно от това качество. Общуването ни беше прекрасно, нещата се получиха. Имаше моменти по време на репетициите и на снимките, когато мислехме, че никога няма да стигнем до единно решение – тогава импровизирахме в рамките на сценария. Сега Джордже е студент първа година в Националния университет за Театър и Кино и се надявам, че ще бъде също толкова добър актьор и в бъдеще.Изборът на момичето също не беше лесен. Първоначално Ада беше ангажирана за друга роля (която отпадна от сюжета), пробните снимки се проточиха повече от шест месеца. Работих по друг начин с нея – тя има наелектризиращо присъствие, притежава огромен талант, сила и воля за работа.Какъв е следващият Ви проект?Искам да отворя училище за актьорство – да работя с хора, които не са имали нищо общо със сцената или камерата. Работата ми с момчетата от поправителните центрове пред камерата и по време на подготвителния период оказа голямо влияние върху мен. Работата с непрофесионални актьори ти доставя удовлетворение на много нива – професионално и духовно. Това е голямо предизвикателство – границата между успеха и провала е много тънка, с неясни очертания; може да останеш очарован на тяхната невинност и да се провалиш като режисьор. Аз вярвам, че непрофесионалните актьори могат да ви дарят със страхотно изпълнение и може да постигнете неща, които не бихте успели да внушите на професионалистите.Но съвсем не мисля, че непрофесионалните актьори са правилният избор за всяка роля. Запознавайки се с младежите в центъра за малолетни престъпници, аз осъзнах, че те най-често са лишени от любов и внимание, което с времето се наслоява и се превръща в липса на вяра и доверие. Мисля, че актьорската роля може да помогне за промяната на това статукво. За някой, който слуша непрестанно, че не го бива в нищо и се чувства по-низш и от уличните кучета, е огромен напредък да осъзнае, че може да ангажира вниманието на публиката – дори само с присъствието си, с една усмивка или жест; че може да накара 200 души да се усмихнат или потреперят в един и същи момент. Това усещане може да породи увереност в собствените ти сили и възможности, да предизвика промяна. Идеята за училище по актьорско майсторство ми се роди по време на работата ми с младежите. Аз наистина вярвам, че всичко, което се случва с тях зад решетките, може да се случи и на съвсем обикновени, средностатистически хора.Мечтая си за място, където хората могат чрез играта да „извадят” своите демони и да открият места, състояния на ума, за които само биха могли да мечтаят. Силно вярвам, че играта и актьорството могат да влязат в ролята на лечебен процес. И се надявам, че тази работа ще ми помогне да открия таланти за моите бъдещи проекти.Кой Ви е повлиял като творец?Обичам Бресон и Алмодовар. Очарован съм от Нури Билге Джейлан, Бруно Дюмон и Кен Лоуч. Нямам търпение да остарея и да правя филми като Ясуджиро Озу, но междувременно искам да снимам филм като „Гладиатор”. ... още »
Изкусителната Лияна разкри тази сутрин в „На кафе“, че на 18 години й открили проблем със сърцето. „Изведнъж спрях да тренирам и започнах да вдигам кръвно, появи се и аритмия.Изследванията показаха, че имам пролапс на митрална клапа – вроден сърдечен дефект”, сподели певицата пред водещата Гала.„Единственото предписание на лекуващата лекарка беше да продължа да спортувам както преди, защото тялото е свикнало да функционира така“, обясни още братовчедката на Коцето.Тя разказа и за голямото си учудване, след като направила изследвания заедно с баба си и се оказало, че 88-годишната жена има по-нисък холестерол и кръвна захар. Оттогава Лияна изцяло променила хранителния си режим и се върнала към интензивно физическо натоварване.„Всяка сутрин ставам в 6.30 ч., изпращам детето на училище и отивам да тичам. Изминавам по 8 – 10 км., понякога дори и 12 км на ден. Тичам в парка до Руското посолство и често ми се случва разни мъже да ми казват, че ме познават от „гората“, добави през смях Лияна.За да е в унисон със спортния режим на гостенката си, Гала също се опита да направи няколко обиколки на студиото, а певицата й партнираше доста умело, предвид 12-сантиметровите си токчета. ... още »
Тази неделя, 8 април, от 20:00 часа зрителите на bTV ще видят какво ще се случи с Мая след като майка й пристигна в Ню Йорк. Таня най-после прелетя Океана, за да вземе дъщеря си, но ще й се наложи да се срещне със старата си любов и предполагаем баща на детето й – Пол Станкофф.Какво ще решат двамата за бъдещето на Мая, дали ще й кажат веднага и как ще се намеси обожаващата съпруга си Натали Станкофф - зрителите могат да разберат в следващите епизоди на „Седем часа разлика“ тази неделя от 20.00 часа по bTV.Посещението на Таня Стоева в Ню Йорк води и до още едно разкритие. След откровен разговор със своя брат Боян, съдийката разбира, че Милото е собственик на 50% от „Избата” и че тази информация е обявена публично в регистрите преди близо месец.Междувременно чекът, който Натали даде на Боян Стоев, за да отведе Мая от Ню Йорк, попада в ръцете на съпруга й. Пол веднага иска обяснение от съпругата си, но дали тя ще има време да скалъпи поредната лъжа или ще й се наложи да каже истината, ще стане ясно в новите серии, които вече са достъпни ексклузивно на voyo.bg.От другата страна на океана събитията придобиват неочаквани обрати. Аги, която се върна в България, за да търси справедливост, разпознава гласа на човекът, който преди толкова години е променил съдбата й. За да получи възмездие тя се обръща за помощ към Светлана Стефанакова – една съдбовна среща с неясни и разтърсващи последици за журналистката.Обзет от ярост, че нищо не се случва Слав решава да действа. След като попада на Роки в дома на Таня Стоева братът близнак решава, че трябва да говори със сина на Милото. За да уреди подобна среща, той се обръща към Стоицев. Докато се разхождат в парка двамата попадат на главния прокурор и Неделчев, които в този момент обсъждат казуса «Иванов». Това ще бъде поредната съдбовна среща в сериала, чийто последици също остават загадка.За Стоицев ще се заговори отново и то в публичното пространство. Този път източник на новината е Милото, който дава прес-конференция от болницата по повод законопроекта «Стоицев». Какви мисли и планове ще се появят в главата на Милото предстои да стане ясно в следващите епизоди на «Седем часа разлика».Всички епизоди на «Седем часа разлика» могат да се видят на voyo.bg. ... още »
По случай отбелязването на 70 години от гибелта на българския параход “Княгиня Мария-Луиза” и част от неговия екипаж в гръцкото пристанище Пирея БНТ ще представи премиерно филма на режисьора Явор Бобев „Спасеният град” на 4 април в Конгресния център в град Варна. Лентата, продуцирана от Националната телевизия пресъздава уникалната по рода си морска драма.На 30 май 1941г. шепа български моряци спасяват от унищожение гръцкия град Пирея. Преди 70 години търговският кораб "Княгиня Мария-Луиза" е натоварен по немска заповед с 6000 тона бомби и взривни вещества.На борда възниква пожар и за да не унищожи целия град, българският капитан Иван Томов взима решението корабът да бъде изведен от пристанището, а на борда да останат само седем помощници. Екипажът загива при чудовищната експлозия, но успява да спаси гръцкия град от унищожителен пожар.След петгодишни изследвания и работа по този случай екип на Българската национална засне историко- документален филм със заглавие “Спасеният град”.Уникалната по рода си морска драма екипът на Националната телевизия пресъздава на пристанището в град Варна. Естествен декор на снимките са спасителният кораб "Протео" и учебният кораб на ВМС „Петър Берон”. Ролята на капитан Томов е поверена на актьора Симеон Лютаков. Днес, 70 години след гибелта на парахода “Княгиня Мария-Луиза” и част от екипажа му, у нас и в чужбина не се знае почти нищо, а в морските среди малцина помнят саможертвата на шепата български моряци.Режисьор на историко-документалния филм „Спасеният град” е Явор Бобев, сценарист Матей Тодоров, оператори Бочо Бочев и Стоян Бобев. Зрителите на БНТ ще могат да го видят в ефира в края на месец април. ... още »
