Световната премиера на “Защото обичам лошото време” в кино “Люмиер”, начало 18:00 часаПълнометражният дебют на Яна Лекарска „Защото обичам лошото време“ (България) ще има своята световна премиера във фестивалната ни програма – тя е негов сценарист и режисьор. Филмът е посветен на една съдбовна среща между героите Ирина и Борис, които са прекарвали заедно летата си преди две десетилетия. В дъждовния пролетен ден техният стремеж да преоткрият миналото може би притежава силата дори да промени бъдещето им... Главните роли в тази история са поверени на актьорите Неда Спасова и Владимир Михайлов. Лекарска завършва кинорежисура в Нов български университет в класа на проф. Георги Дюлгеров и в университета „Чунг-анг“ в Сеул, Южна Корея, участвала е в програми като „Берлинале талънтс – 2020“, „Сараево талънтс – 2018“, „Токио талънтс – 2017“, „Филм+ 2019“. Дебютният й късометражен филм „Пробуждане“ (2013) е с успехи на фестивали в България и по света. ... още »
Заседнали | HoldoversМайсторът на филмовия разказ Александър Пейн е добре познат на почитателите на американското независимо кино, а творбите му „Небраска“, „Отбивки“, „Потомците“ бяха удостоени с много престижни награди и любовта на публиката по света. Новата история, режисирана от Пейн по сценарий на Дейвид Хемингсън „Заседнали“ пренася зрителите в близкото минало и ги среща с колоритни герои. Основен сред тях е „ококореният темерут, учител по история, когото никой не харесва“ – в ролята е Пол Джамати, който вече спечели „Златен Глобус“ и наградата на критиката в САЩ, а изпълнението му е номинирано за „Оскар“ и БАФТА. И тъй като неговият герой няма при кого да празнува Коледа през 1970 година, даскалът остава да „надзирава“ учениците, които не могат да се приберат по домовете си. Задачата му се ограничава до един 15-годишен пакостник на име Ангъс (дебютантът Доминик Сеса). Към двамата неудачници се присъединява и готвачката на училището (колоритната Да’вин Джой Рандолф, с „Оскар“, „БАФТА“ и „Златен глобус“ за тази роля), наскоро загубила сина си във Виетнам. Тримата оформят странно коледно „семейство“ и им се случват забавни злополуки в продължение на две снежни седмици в Нова Англия. С пет номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, с над 100 награди и почти 200 номинации в цял свят, „Заседнали“ ще се превърне във фестивален хит и за зрителите у нас през март.ОЧАКВАМЕ ви в Дома на киното,начало на прожекцията 20:00 часа!На борда на Адаман | On the Adamant„На борда на „Адаман“ е уникален документален киноразказ, който спечели сърцата на публиката и журито, както и престижната „Златна мечка“ в началото на отминаващата година. Неговият създател Никола Филибер е автор със завидна филмография и авторитет в документалното кино, чиито ретроспективи са представяни в цял свят, включително Британския филмов институт в Лондон и МоМА в Ню Йорк. Най-новата му творба проследява живота на пациентите и лекарите в психиатричния център „Адаман“, който действа върху уникална плаваща структура по река Сена, в самия център на Париж. Представени са методите на лечение на психично болни, приложени с много топлина и ентусиазъм, а също и портрети на няколко пациента, които – изненедващо за състоянието си, са способни да създават оригинални, вълнуващи произведения на изкуството.ОЧАКВАМЕ ви в кино “Влайкова”,начало на прожекцията 19:30 часа! ... още »
Днес в Кино “Люмиер”, 18:30 часа„Последният гларус“ (Финландия-България-Норвегия) е филм за мечтите. Главният герой, Иван, някога привлекателен и харизматичен мъж, е имал мечти за семейство, нормална работа и хубав живот, но някак си е останал в капана на попрището си на „гларус“. През неговата история и тази на останалите персонажи, техните приятелки и сезонните работници, камерата надниква в ежедневието на прочутия Слънчев бряг, метафора за модерната, но въображаема Европа. Някога елитен курорт за туристи от Източна Германия и Съветския блок, сега той се е превърнал в „Ибизата на Черно море“. Творбата на Тонислав Христов, получил „Златен ритон“ за най-добър документален филм, е за въображаемия европейски рай, за скоростните промени в обществено политическия живот и за експлоатацията на една повредена система – всичко видяно през погледа на един пречупен човек. ... още »
Започваме с “ДИАДА” на Яна ТитоваВторият режисьорски филм на Яна Титова „Диада“ спечели наградата за най-добър младежки филм U18 в Котбус, връчена от студентското жури на изпълнителката на главната роля Маргарита Стойкова. Една от най-успешните български продукции за 2023 година, “Диада” завоюва приза за най-добър филм в програмата „Just“ на фестивала в Талин и отличия на фестивала „Златна роза“ във Варна, сред които Голямата награда за най-добър филм (поделена с „Уроците на Блага“). „Диада“ разказва за мечтите на едно 16-годишно момиче, което ще направи всичко възможно, за да стигне до майка си в Америка и да учи рисуване там, да прави изкуство. „Филмът „Диада“ е за всички. Той отразява проблемите на тийнейджърите, но е важен и за родителите, и за учителите. Засягат се темите за отсъстващия родител, за родителската фигура в живота на подрастващите. В този смисъл филмът е за всички. Цялото напрежение, което се акумулира в училище, в семействата, има своя отзвук навсякъде около нас. Сценарият е писан преди 10 години и исках истински да вляза в живота на тийнейджърите. Защото при тях има толкова много дълбочини, които не забелязваме заради по лековатото им поведение“, категорична е Яна Титова в интервю пред Нова телевизия.Режисьорката ще бъде специален гост на прожекцията и лично ще представи своя филм!НЕ ПРОПУСКАЙТЕ - зрителите гласуват за Наградата на публиката за най-добър филм в конкурса “Тийн”, а трима от гласувалите ще получат акредитация за 29-ия София Филм Фест 2025. ... още »
Престижната награда на Международната федерация на филмовата критика „ФИПРЕССИ Платиниум“ ще бъде връчена на Малгожата Шумовска на 28-ия СФФ #ДНЕС в кино „Люмиер“, когато тя ще представи лично пред фестивалната публика най-новия си филм „Жената от…“, с номинация за „Златен лъв“ във Венеция. На 16 март (събота) в Полския институт в София, от 12:00, ще се състои специален МАЙСТОРСКИ КЛАС, модериран от името на ФИПРЕССИ от филмовия критик Савина Петкова.* * * * *През последното десетилетие Малгожата Шумовска се е доказала като една от знаковите фигури в съвременното европейско кино. Носителката на тазгодишната награда ФИПРЕССИ Платинум на София Филм Фест е пример за това как кинематографията на една държава може не само да стъпи на световната сцена, но и да извоюва своето заслужено място на нея. И светът, и българската публика вече познават творчеството на Шумовска достатъчно добре, защото филмите ѝ не пропускат фестивално отличие. Още с първите ѝ творби “Щастлив човек” (2000) и То (2004) Европейската филмова академия разпознава таланта ѝ с номинации за „Откритие на годината“. Днес тя има вече зад гърба си смразяващият трилър с Наоми Уотс “Безкрайна буря” и фолк-хорърът “Другият агнец” – съвместни проекти с продуцентите на “Камшичен удар” и Американски мед, заснети на английски език, както и една елегантна драма на френски “Леки момичета” с Жулиет Бинош в главната роля. Призовият ѝ арсенал наброява над 30 награди от фестивали, включително Берлинале и Локарно.Полската режисьорка скача смело в дълбокото и всеки неин филм представлява различна версия на света ни днес. Тази отдаденост към настоящето е свързана и с дълбока социална и политическа ангажираност, пропиваща цялата палитра от засегнати теми – през невъзможните за преодоляване лични травми, нестабилната връзка между Аз-а и собственото тяло, ролята на сексуалността и секса като професионално занимание, до свръхестественото и митичната уредба на социалните структури – всички тези мотиви намират своя отзвук в еклектичния стил на Шумовска. За филми като “Лице”, “Тяло” и “В името на...” може да се каже, че създават свой осезаем свят от недоизказани чувства и непроведени разговори. Чрез опита си да придаде кинематографична форма на неразрешими от морална и емоционална гледна точка конфликти, Шумовска създава своеобразен нов канон в европейското кино.До голяма степен тази форма се дължи и на синергията между режисьорката и дългогодишния ѝ оператор Михал Енглерт, с когото сърежисира последните си няколко филма – “Вече няма да вали сняг”, “Безкрайна буря” и претендентът за “Златен лъв” във Венеция “Жената от…”. Творческото партньорство с Енглерт преплита както визуален стил, така и жанрове – през научна фантастика до историческа драма от близкото минало. В “Жената от…” се разказва за дългогодишната борба за равноправиеи свобода на Аниела, родена с името и в тялото на мъж (Анджей, съпруг и баща). Половата дисфория – конфликт между физическия пол по рождение и пола, с който човекът се идентифицира – предопределя пътя на Аниела като безкрайна битка и еманципаторен разказ, но без излишна сантименталност.Савина ПетковаГостуването на Малгожата Шумовска и представянето на филма “Жената от...” се осъществяват в партньорство с Полския институт в София. ... още »
Звездата на финландското кино, която преди няколко години се превъплъти в Туве Янсон, а през 2023 г. изигра и главната женска роля в най-новия шедьовър на Аки Каурисмаки „Паднали листа“, вече е в София. Само час след кацането наш екип се срещна с нея.Освен с големите ви роли през последните години, с които светът асоциира името ви, нека споменем и краткия ви досег с българското кино - имате роля в „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов. И колкото и да е различен този филм от „Паднали листа“ - и като жанр, и като културен контекст, и като стилистика, героите в двата филма имат общи черти, не смятате ли?Да, те са „герои на работническата класа“, ако можем така да ги наречем – това са историите на едни малки хора, които живеят в голямата система, чието отношение към тях не е непременно добро. Те се опитват да оцелеят, запазвайки гордостта от труда си и достойнството си. Не бих тръгнала да сравнявам двата филма откъм естетиката им, защото всеки от двамата режисьори има своята, но навярно общото е състраданието между хората, което виждаме във всеки от тях и което дава сила на героите да продължат. Също и хумора. И приятеството между героите. Не бях се замисляла по този въпрос досега, но ето, че наистина героите в двата филма имате нещо общо... Възхищавам се на работата на Тонислав в документалното кино и за мен беше чест, че той ме покани за тази малка роля в „Добрият шофьор“. И с него, и с Малин [Кръстев] беше удоволствие да се работи.А кое е по-сложното – да се превърнете в Туве Янсон на голям екран, или да изиграете главната роля във филм на Каурисмаки? Защото и двамата са колкото знакови за финландската култура като творци, толкова и различни...Срещаш се с различен вид предизвикателство. За ролята в „Туве“ се отдадох на много сериозно изучаване на личността й – изчетох всичко от и за нея, изслушах и изгледах всичко, правено някога за нея. Учих се дори как да рисувам... Но когато си навлязъл толкова надълбоко, в един момент, когато излезеш на снимачната площадка, трябва да забравиш всичко, което си научил... и да разчиташ, че то вече е в тялото ти, че е част от теб. С Аки Каурисмаки беше съвсем различно. Преди да започнем снимките, той ни обясни, че винаги работи без репетиции и че освен това предпочита винаги всичко да става от първия дубъл. Това е много трудно и беше голям шок, когато си дадохме сметка, че това не е просто неговото специфично чувство за хумор, а той наистина така работи. Целият екип трябва да направи всичко от първия път и дори в началото това да ни ужасява, когато видиш, че накрая се е получило, оценяваш в пълна степен майсторството. Но и трябва да дадеш наистина всичко от себе си.„Паднали листа“ ни отвежда в един малко или повече класически свят на Каурисмаки – с ретро атмосфереата, рокендрола, тангото на фински, декора, начина, по който героите се държат и изглеждат. Действието е преднамерено ситуирано извън времето – история, която може да е и от 50-те, и от 70-те, и от нашето време. Обаче тук той прави и нещо, до което много по-рядко прибягва. И с пускането на радиото и новините от войната в Украйна ние категорично разбираме в кое време се намираме. Говорили ли сте си с него за това решение?Разбира се. Той създава свой приказен свят извън времето и както казвате – това може да са и 50-те, и 80-те, и нашето време. Но пък календарът е отгърнат на 2024 година, така че докато снимахме, за нас това беше почти бъдещето – като в научно-фантастичен филм. Но бъдещето вече ни застигна и вече не е бъдеще. Мисля, че в „Момичето от кибритената фабрика“ той прави нещо много подобно – когато на телевизионен екран във филма се виждат кадри от студентските вълнения на площада Тянанмън. Правил го е значи и преди. Сега конкретно той каза, че няма как да не включи новините по радиото за войната в Украйна – че просто му е невъзможно да направи филм, без да спомене войната, защото филмът е нещо като капсула във времето, която да запази знанието за това, което се е случило – за други времена и за бъдещи зрители.С каква нагласа подходихте към ролята си в „Паднали листа“ и към света на Каурисмаки? Ето, вие имате различен почерк и подход от Кати Оутинен, например, но в излъчването ви в контекста на филма, долавяме и лека препратка към героини, които тя е изиграла в класическите му вече филми...Израснах, гледайки филмите на Каурисмаки. За мен той е легенда и беше огромна изненада, когато ме покани. Никога не си бях и мислила, че някога това ще стане. Винаги съм се възхищавала и от Кати Оутинен – и по-точно на начина, по който тя представя образа на жената на екрана, в което е и голямото значение на нейните роли. По никакъв начин не съм се опитала (а и не бих могла) да я копирам, а и Аки не търси това у актьорите – той иска да види самите тях. Но едновременно с това и към подготовката да вляза в „Паднали листа“ се отнесох много сериозно –изгледах отново всичките му филми... Искам да кажа: ако ще ставаш част от 20-ия филм на Аки Каурисмаки, трябва да се свържеш и с контекста и традицията на предишните му филми, по твоя си начин.Вие сте част и от традициите на собственото ви семейство. Това предопредели ли пътя ви?Да, и баба ми, и дядо ми бяха актьори, a баща ми е театрален режисьор. Така че израснах много близо до театъра и за мен това беше един абсолютно вълшебен свят. Надявах се един ден и аз да стана част от този свят, но не го възприемах като даденост – това, че си член на семейството на даден творец, не означава автоматично, че изкуството е твоят път в живота. Отне ми 20 години, докато набера смелост да последвам сърцето си. Поработих здраво, преследвайки мечатата да стана актриса, и хубавото е, че това е занаят, който цял живот продължаваш да учиш... Смятам себе си за най-щастливия човек, защото мога да си позволя да се занимавам само с това.В „Паднали листа“ има една затрогващо-пародийна сцена, когато двойката излиза от киното (след прожекция на философската зомби-сатира на Джармуш „Мъртвите не умират“)... Преди тях обаче излиза двойка мастити кинокритици, които спорят дали филмът прилича повече на „Дневникът на един селски свещеник“ на Бресон, или на „Банда аутсайдери“ на Годар. Вашата героиня Анса какво смята?На филм на Каурисмаки прилича най-вече (смее се).Начинът, покойто говорят героите на Каурисками, е едно от нещата, които винаги са грабвали зрителите. Уж безстрастно, уж декларативно, но с нюанс топлота под абсурдизма, под често каменното лице на героя... Говори ли се във Финландия някъде по този начин, или това е изцяло негово изобретение?Това си е специфичният езикът на Каурисмаки. Той пише много художествено, много поетично. Никой не говори така на улицата. Не е и някакъв конкретен сленг. Репликите са почти като в книга. И сценариите му са толкова докосващи, толкова красиви, като едновременно с това сценарият на „Паднали листа“ беше един от най-кратките, които съм чела в живота си. Но пък и нищо не липсва в него. Хубавото е, че Каурисмаки има толкова уникално чувство за хумор, че навсякъде по света го разбират – и във Финландия, и в Япония, и в България, и в Южна Америка. Мисля, че това е нещо много трудно – да кажеш нещо, което да е смешно в толкова различни една от друга култури. А самите реплики са толкова пословично кратки, че ние го наричаме „Сенсей на кратките реплики“.За финал – представете ни и кученцето Чаплин от филма. И то ли е част от голямото семейство на дребни кучета от предишнте филми на Каурисмаки?Да, да, това си е неговото собствено куче, което се казва Алма, между другото. Тя прави дебют в този филм. Улично куче е, което той прибра преди две години. И тя има невероятен талант.Въпросите зададе Цветан ЦветановПрожекциите на „Паднали листа“на 28-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест15.03.2024 oт 20.45 часа * кино „Одеон“ (представен от Алма Пьойсти)16.03.2024 от 16.30 часа * кино Влайкова16.03.2024 от 18.00 часа * Културен център G8(представен от Алма Пьойсти, с дискусия) Специална прожекция за Наградата ЛУКС на публиката19.03.2024 от 20.00 часа * Дом на киното24.03.2024 от 18.00 часа * Синема Сити София28.03.2024 от 19.15 часа * Културен център „G8“29.03.2024 от 19.00 часа * Сине Гранд Парк Център ... още »
Две са премиерите ни от утре. Най-малките ни зрители ще се забавляват в компанията на любимия По и неговите нови приключения в "Кунг-фу панда 4", а за по-големите е историята за съперничеството между Ауди и Ланча в "Надпревара за слава". В неделя, точно на Сирни заговезни, ви каним и на една специална документална премиера - "Пътуване към прошката" на режисьора Ясен Григоров.От утре стартират прожекциите на фестивала София филм фест с новия филм на Александър Пейн "Заседнали". Препоръчаме още последните филми на големи режисьори като Вим Вендерс (номинирания за "Оскар" "Прекрасни дни"), Хирокадзу Корееда ("Чудовище"), Аки Каурисмаки ("Паднали листа") и Нури Билге Джейлан ("Сухи треви").Продължават прожекциите на отличените с "Оскар" и толкова харесвани "Клети създания" (с 4 статуетки, включително за великолепната Ема Стоун), "Зона на интерес" (с 2 награди), "Анатомия на едно падане" (с награда за оригинален сценарий) и "Момчето и чаплата" (най-добър анимационен филм). Вече са в продажба билетите и за номинирания за 2 "Оскар"-а "Минали животи", чиято премиера предстои от 29 март.Очакваме ви в Дом на киното! ... още »
.jpg "Очаквайте \"Фюриоза: Сага за \"Лудия Макс\" след точно един месец в кината, 4DX и IMAX")
