Отбелязваме днес Деня на българското кино - 13 януари. По този повод ще бъдат показани трите най-успешни наши филма от последните две години - "Дзифт" на Явор Гърдев, "Източни пиеси" на Камен Калев и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев.Билетите са с отстъпка - по 3 лв., съобщиха инициаторите от Дома на киното и "София филм фест"."Източни пиеси" е и в програмата "София филм фест за учещи" - безплатно за ученици и студенти и с билети от 2 лв. за останалите зрители.На 13 януари през 1915 г. е била премиерата на първия български игрален филм - "Българан е галант" на Васил Гендов, който изпълнява и главната мъжка роля. Партнира му актрисата от Народния театър Мара Липина.Още с премиерата си на фестивала в Москва "Дзифт" спечели наградата "Сребърен Св. Георгий" за режисура. В колекцията на филма са и актьорски отличия за Захари Бахаров - в Сеул, и за Михаил Мутафов - на фестивала на българското кино "Златна роза", където продукцията получи още голямата награда "Златна роза" за най-добър филм, награди за операторско майсторство, монтаж, за продуценти и наградата на критиката. Таня Илиева и Владимир Пенев са сред актьорите в "Дзифт", който открива празничната програма днес от 12.15 ч. в Дома на киното."Източни пиеси", копродукция с Швеция, с участието на Христо Христов, Ованес Торосян, Саадет Ишил Аксой, Николина Янчева и други, може да се види от 14.00 часа. След "летящия старт" на "Петнайсетдневката на режисьорите" в Кан филмът спечели над дузина награди от международни фестивали по целия свят, между които голямата награда в конкурса за първи и втори филм (поделена) във Варшава, голямата награда, наградата за режисура и за най-добър актьор - на Христо Христов, в Токио, наградата на журито в Ещорил (Португалия), специалната награда на журито, наградата за режисура и за актьор в Братислава. "Източни пиеси" беше номиниран и за наградата на Европейския парламент - LUX-2009.Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу играят в рекордьора по международни отличия в новото ни кино - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", копродукция на България, Германия, Словения и Унгария. Прожекцията на 13 януари в Дома на киното е от 15.45 часа.Днес ще бъдат представени и деветнайсет нови български филма - пет документални и 14 игрални, които са в процес на довършване и ще излязат на голям екран през 2010 г. От 18.30 ч. в Дома на киното в присъствие на част от авторите ще бъдат показани кратки видеопрезентации на продукциите, съобщи директорът на Националния филмов център Александър Донев.Документалните филми са "Джони, Джеки и Чарли не са имена на кучета" на Никола Бошнаков, "Kметът" на Адела Пеева, "Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов, "Правилата на ергенския живот" на Тонислав Христов и "Цветанка" на Юлиан Табаков.Новите игрални филми, които скоро ще бъдат завършени, са "Аве" на Константин Божанов и Димитър Гочев, "Зад кадър" на Светослав Овчаров, "Кецове" на Валери Йорданов и Иван Владимиров, "Love.net" на Илиян Джевелеков, "Лов на дребни хищници" на Цветодар Марков, "Мисия Лондон" на Димитър Митовски, "Невинно твоя" на Киран Коларов, "Невинни магии" ("Цахес") на Анри Кулев, "Още нещо за любовта" на Магдалена Ралчева, "Подслон" на Драгомир Шолев, "Похищението" на Пламен Масларов, "Стъклената река" на Станимир Трифонов, "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов и "Тилт" на Виктор Чучков.БТА ... още »
Американският актьор Джони Деп пристигна вчера в Сърбия, където ще бъде специален гост на Международния фестивал за кино и музика, организиран от сръбския режисьор Емир Кустурица, предаде АФП.Джони Деп, придружен от Кустурица, е бил приет от сръбския президент Борис Тадич, преди да се отправи към филмовото градче Дървенград в Западна Сърбия, където днес се открива третото издание на фестивала, уточнява сръбският сайт Мондо, специализиран за културни новини.Откриването на статуя на Джони Деп ще отбележи откриването на фестивала и американският актьор ще получи също "награда за бъдещите си филми".Председател на журито ще бъде известната режисьорка и авторка на анимационни филми от иранско-френски произход Мариан Сатрапи. Тя заедно с членовете на журито ще трябва да направи селекция между 28 филма от 18 страни за присъждане на наградите "златно яйце", "сребърно яйце" и "бронзово яйце".Фестивалът ще продължи до 19 януари.Емир Кустурица живее в Дървенград от 2006 г. Той е носител два пъти на наградата Златна палма на фестивала в Кан за филмите си "Ъндърграунд" (1995) и "Баща в командировка" (1985). ... още »
Филмовата звезда Том Ханкс ще е автор на сценария, режисьор и изпълнител на главната роля на новия проект "Larry Crowne".В лентата той за втори път ще си партнира с невероятната Джулия Робъртс. Романтичната лента ще разказва за мъж, който се стреми да промени коренно живота и кариерата си и така намира и нова любов. Продуцент на филма ще е партньорът на Ханкс в компанията Playtone Гари Гоцман.По предварителен план снимките трябва да стартират през април 2010-та година в Лос Анджелис, а това ще е вторият съвместен филм на Робъртс и Ханкс след "Войната на Чарли Уилсън".Адаптацията по романа на Джордж Крил излезе на екран през 2007 година и почти веднага се превърна в касов хит, спечелвайки над 100 милиона долара. ... още »
Ако някога сте се чудили какво ли генетично създание може да се получи от любовта между вампир и човек, то четвъртата и заключителна част на "Здрач" ще ви даде отговор на този въпрос.Според сюжетната линия на поредното продължение на хитовата вампирска сага, Едуард и Бела ще станата горди родители на дъщеричка - Рене, която ще е надарена със свръхестествени способности.От екипа на филма уточниха, че Рене ще бъде пресъздадена на екран чрез най-модерните компютърни технологии. Новината излезе от продуцента на сериала Вик Годфри."Вероятно тя ще бъде изцяло пресъздадена технологично, но все пак не изключвам и възможността да наемем актриса, а после да обработим визуално образа й. Опитът с "Странният случай с Бенджамин Бътън" показа, че и това е абсолютно постижимо", коментира той.Годфри добави, че най-вероятно снимките на "The Twilight Saga: Breaking Down" ще стартират през есента на 2010-та година. Всички изпълнители на главните роли вече са подписали своите договори, а на екран за пореден път ще страдаме заедно с Кристен Стюарт и Робърт Патинсън... ... още »
Режисьорът Сам Рейми, както и изпълнителят на главната роля Тоби Магуайър са напуснали проекта "Спайдър-мен 4", предадоха световните информационни агенции, като се позоваха на съобщение на "Колумбия пикчърс".Снимките на филма, които трябваше да започнат през февруари 2010 година, са отменени. Отложена е и премиерата на лентата, насрочена за май 2011 година.Киностудията обаче не възнамерява да се откаже от проекта. Тя е готова да пусне по кината новия филм, който ще даде началото на трилогия, през средата на 2012 година.Съобщава се още, че в основата на филма ще е концепцията на сценариста Джеймс Вандербилт, представящ на зрителите нова версия за Спайдър-мен.За заснемането на "Спайдър-мен 4" ще бъдат отпуснати по-малко пари, отколкото бе планирано предварително. Икономията ще е за сметка на хонорарите на отсъстващите звезди, които играха в първите три филма.Да припомним, че вече бе съобщено за творческите разногласия между Сам Рейми и ръководството на киностудията, заради които работата над четвъртия филм за Спайдър-мен бе преустановена."Спайдър-мен 3" бе пуснат по кината през 2007 г. Той донесе на създателите си над 890 милиона долара, припомня Варайъти. БТА ... още »
Георги Тодоров Калоянчев e роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Ст. Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1952). Дебютира в ролята на Секретар на посолството („Лайпциг’33” – Л. Компанеец, Л. Кромфелд) в НТ „Ив. Вазов” (1952).Работи в НТ „Ив. Вазов” (1952 – 1957), Държавен сатиричен театър (от 1957). Театрални роли: Иванчо Йотата („Чичовци” – Ив. Вазов), Големанов („Големанов” – Ст. Л. Костов), Телериг („Старчето и стрелата” – Н. Русев), Чиновникът, Разумният („Сако от велур”, Рейс” – Ст. Стратиев), Професорът („Биволът” – Ив. Радоев), Йоната („Кошници” – Й. Радичков), Г-н Балкански („Господин Балкански” – Г. Данаилов), Присипкин, Велосипедкин („Дървеница”, „Баня” – Вл. Маяковски), Артуро Хи, Швейк („Удържимият възход на Артуро Хи”, „Швейк през Втората световна война” – Б. Брехт), Бидерман („Бидерман и подпалвачите” – М. Фриш), Тарелкин, Варaвин („Смъртта на Тарелкин”, „Дело” – А. В. Сухово-Кобилин), Хлестаков, Кучкарьов, Ноздрьов („Ревизор”, „Женитба”, „Мъртви души” – Н. В. Гогол), Алцест („Мизантроп” – Ж. Б. Молиер), Анто („Вчерашни целувки” – Ю. Дачев), Кръстьо Чокоев („Космонавти” – И. Иларионов), Реджиналд Паджет („Квартет” – Р. Харвуд) и др.Кино роли: Сали, Петко Шилото („Утро над родината” - 1951, „Наша земя” - 1952 – реж. Ант. Маринович, Ст. Сърчаджиев), Сватбаря („Снаха” – реж. Ант. Маринович, 1954), Ван дер Любе („Урокът на историята” – реж. Лев Арнщам, 1957), Рефера („Любимец 13” – реж. Вл. Янчев, 1958), Васката, Инспектора, директорът Кондов, Езоп, Бай Деньо („Първи урок” - 1960, „Инспекторът и нощта” - 1963, „Вълчицата” - 1965, „Езоп” - 1970, „За къде пътувате” - 1986 – реж. Р. Вълчанов), Спиро, Главния инженер („Специалист по всичко” - 1962, „Кит” - 1970 – реж. П. Б. Василев), Македончето („Тютюн” – реж. Н. Корабов, 1962), Риската („Привързаният балон” – реж. Б. Желязкова, 1967), Клоун в цирка („Бялата стая” – реж. М. Андонов, 1968), Джордано Бруно („Галилео Галилей” – реж. Лилиана Ковани, 1969), Дядото („Игрек 17” – реж. В. Цанков, 1973), Нако („Нако, Дако и Цако – моряци” - 1974; „Нако, Дако и Цако – коминочистачи” - 1976 – реж. Н. Попов; „Нако, Дако и Цако – шофьори” - 1976 – реж. Ив. Касабов), Бог („Бяла магия” – реж. Ив. Андонов, 1982), Кмета („Бон шанс, инспекторе” – реж. П. Донев, 1983), Бай Ганьо („Бай Ганьо тръгва из Европа” – реж. Ив. Ничев, 1991) и др.Има участия в телевизията, телевизионния театър и естрадата.Носител на национални награди и държавни отличия.Едва ли има българин, който не познава или не е чувал за артиста Георги Калоянчев, обичан и почитан от своята публика, от своите колеги, от младите му последователи. Каквото и да се напише за неговата личност и огромния му талант, винаги ще бъде недостатъчно и много малко. Това, което е като че ли най-важното е, че изкуството на Калоянчев е жизнено, оригинално и носещо радост. Да се докоснеш до него чрез театъра, киното или радиото те кара да се усмихваш искрено и неподправено, каквото е творчеството на самия актьор.„Бях в класа на Стефан Сърчаджиев. Много-много не се показвах на преден план. Момичетата и момчетата от столицата се събираха, имаха си свои теми, свой език. Река да се доближа до тях, те се поотдръпнат. Не смеех да се натрапвам. Те заедно се черпеха, заедно пушеха, ходеха си на гости. Аз бях като един сиромах. В първите седмици не знаех къде се намирам. Студент! Изведнъж – студент! Чак не мога да повярвам. Но се спотайвах, оглеждах се, ослушвах се, адаптирах се – много ми беше трудно....Както и да е, първият семестър се изтърколи и си отидох в Бургас, във ваканция. Там самочувствието ми изведнъж хвръкна. Влизам в театъра и отвсякъде:-О, колега! Добре дошъл! Как си, колега? Как е там във висшето училище?Това „колега” ми гали ухото, аз се перча, перча и въобще забравям огорченията, студената квартира... Докато срещам Тинка Ангелова. Имаше такава актриса в Бургаския театър. Много талантлива....Посреща ме и пита:- Е, как е, мойто момче? Как върви студентството, а?Изведнъж падам от облаците на земята и се натъжавам:-Госпожо Ангелова, вика, свит съм още, не мога да се отпусна. Другите излизат на упражнения, смеят се, говорят, аз седя най-отзад и не смея да шукна...-Виж какво, мойто момче – подхвана тя, - може да си имаш талант, може да си го носиш в сърчицето, но ако не се изявиш, никой няма да те забележи. Изгубваш се, умираш. Бъди напорист! Настоявай! То ще си покаже. Първият път ще си смутен, втория – по-отпуснат, третия – ще успееш. Трябва ти практика, иначе – загиваш.Тази среща и тези думи изиграха решаваща роля за моето следване....Върнах се след ваканцията и още на първия въпрос: „Кой ще излезе на този етюд?” – вдигнах ръка и излязох. Не помня какво изпълних, но имаше смях, ръкопляскане и шумно одобрение. И втория път стана така. И третия. Забелязаха ме, че съм в техния клас...-Слушай, как ти беше името?-Георги. Тате ми вика Гошо. А съучениците ме наричаха Гочето, Георги Калоянчев.-Пък ние ще ти викаме Кали! ...Завърших първи курс с „отличен” по сценично майсторство. А моят преподавател Сърчаджиев се уплаши, че мога да се вманиача от този успех и ми прочете цяла лекция. На всичко отгоре ми изяде питката! Горд от успеха, бях си купил една топла питка и тъкмо да я заръфам, той ме подбра:-Да не вирнеш нос сега! – и си чупна от питката. – Да не почнеш да си мислиш, че си стигнал не знам къде! – и пак си чупна. – Да не си въобразиш туй-онуй! – нов залък от питката...Говори, говори, доброто ми мисли човекът, сума ти мъдрости изръси, докато ми изяде цялата питка.-Хайде, свободен си! Къде ще прекараш ваканцията?- В Бургас – отговарям с въздишка.- Много здраве на Стефан Караламбов да носиш! – и се загледа в празната хартийка, която все още стисках в ръка. – Брей, ами че аз съм ти изял питката?- Изядохте я, я!- Гладен ли си?- И още как.- Ей ти пари, тичай да си купиш нова питка!И професорите огладнявали. И те са хора, колкото да ни се струваха необикновени.”с. 35-37„Имах щастието да уча при светила на театралното изкуство – Стефан Сърчаджиев, Боян Дановски, Владимир Трендафилов, Н. О. Масалитинов... Мене ме е учил и Бабочкин. Борис Николаевич Бабочкин беше голям актьор, но характер – противен. И голям маниак. Всички режисьори идваха на неговите лекции в Театралното училище да го слушат. Помня едни упражнения. Трябваше да играя Мелничаря от „русалка” на Пушкин. Той ще поставя мизансцен, т.е. ще преподава как се поставя мизансцен. Аз се качвам на сцената и питам:- Сега мога ли да застана ей тук?- Не знаю.- А като кажа това и това мога ли...- Не знаю, Кали. Ти актьор ли си?- Смятам, че съм.- Тогава ще правиш това, което чувстваш.Караше ни да мислим, да обосноваваме постъпките си, да бъдем логични. Много обичаше с мен да демонстрира това, което иска да ни внуши, че аз започнах да се скатавам, та дано извика някой друг. Но той заставаше с лице към сцената и:- Где Кали? Кали на сцене!Обичаше ме Борис Николаевич, но и аз като всички малко се страхувах от неговия характер.”с. 40-41„Създаде се Държавният сатиричен театър.Възложиха организацията на моя преподавател Стефан Сърчаджиев. Рекох си: „Аз съм негов студент, от неговия клас – няма начин да не ме извика при себе си. На театралната сцена стъпих за първи път в негова пиеса. Пред филмовата камера застанах за първи път в негов филм. Няма начин, ще ме поиска и този път.Не ме поиска. Напротив – казал, че и през ум не му минава! Защото вече съм играл в 5-6 филма. Защото съм популярен, а на него му трябват непопулярни!......командироваха ме от Народния в Сатирата. Командированите бяхме: Стоянка Мутафова, Петко Карлуковски, Георги Раданов, Георги Попов, моя милост... Командировани, защото не се знаеше все още: ще го бъде ли този театър или не?Бяха привлечени артисти и от други театри. Трупата беше попълнена.На 7 април 1957 година най-младият театър разтвори завеса за първото си представление – „Баня” от Вл. Маяковски....Това представление си беше един провал. Твърде скоро „Баня” падна.След неуспеха на „Баня” командированите от Народния театър са уплашиха и се завърнаха. В новия театър останахме само ние двамата със Стояна. За какво да се връщаме – там никой не ни чакаше с разтворени обятия, а тук с нас беше надеждата, че ще се случи нещо интересно. Освен това новите ни колеги до един бяха страхотни „чешити”: Татяна Лолова, Пенчо Петров, Жени Филипова, Георги Парцалев, Енчо Багаров, Димитър Георгиев – Пушкин, Леда Тасева... Нейчо Попов дойде от Оперетата малко по-късно. След една-две постановки постъпиха Гришата Вачков и Кольо Анастасов. Оформи се артистично ядро, което като магнит започна да привлича други ярки дарования. Първите режисьори, които заложиха себе си за утвърждаването на Сатиричния театър бяха Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски, а една-две години след тях се отдадоха на тази сцена Гриша Островски и Методи Андонов.”с. 58-60„Хора като него нямат възраст. Те са като самото изкуство – бушуват ярко и безпощадно, независимо от сезоните, от годините... Калоянчев издържа на всичко през годините – на славата, на парите, на съблазните на властта, на опиянението от огромните възможности, които невероятният му талант предоставяше...”Станислав Стратиев„Калоянчев – това е актьор с главни букви! Знам за него още преди да го познавам лично и професионално и винаги съм му се възхищавал... Калата е национално богатство.” Крикор Азарян„Голям, неповторим актьор! Калоянчев е явление в българския театър и кино. Винаги съм се възхищавал от неговия талант. Гордост за една нация е да има такъв актьор!”Стефан ДанаиловИз книгата „Жив съм, ваш съм!, Георги Калоянчев, Издателство – „Дарба М” ООД, 1998. Мненията на другите са взети от корицата на същата книга. ... още »
„Аватар” оглави българската бокс офис класация за четвърти път и се превърна в най-гледания филм в България за всички времена.„Шерлок Холмс” продължава да се бори обаче и плътно го следва. Заради тях двете премиерни заглавия едва успяха да се настанят на четвърто и пето място.Общият приход на филмите от Топ 10 е 711 500 лв.Топ 10 уикенд1. Аватар - 379 861 лв2. Шерлок Холмс - 124 085 лв3. Принцесата и жабокът - 82 779 лв4. Къде покриха Морган? - 72 106 лв5. Черната мълния - 16 684 лв6. Планета 51 - 10 002 лв7. С жени на море - 9 436 лв8. Артур и отмъщението на Малтазар - 7 181 лв9. Лошият лейтенант - 4 691 лв10. Здрач 2: Новолуние - 4 675 лвпо-подробно виж тук ... още »
от Здравко ГригоровПлачещата върба Weeping WillowИран, 2005, 86 мин.Режисьор: Маджид МаджидиВ ролите: Парвиз Парастуй, Ройя Таймуриан, Афарин ОбеизиАко попиташ един зрящ, кое е най-силното желание на незрящия, той без да се замисли ще отговори: „Да прогледне!”. Но дали наистина е така? Дали човек е подготвен да се сблъска с непознатата реалност, след като цял живот е живял в свят, сътворен от неговата лична представа за заобикалящата го среда. В своя филм „Плачещата върба”, иранският режисьор Маджид Маджиди преобръща общоприетите представи за желанието на един незрящ да прогледне. Сблъсква ни с вътрешните терзания на един човек, който не е сигурен дали зрението няма да съсипе досегашния му начин на живот.Юсеф е сляп преподавател в университета. Има предана съпруга, любяща дъщеря и успешна преподавателска кариера. Сляп е от 40 години, след злополучен инцидент в детството му. Постоянна болка в очната роговица го кара да предприеме пътуване до Париж, където трябва да го прегледат в специализирана клиника. И там вместо обичайната терапия му задават един въпрос, с който събуждат всички нерви в спокойното му тяло и предизвикват истинска война в съзнанието му. Иска ли Юсеф отново да вижда? Иска ли да види съпругата си, която вече 20 години всеки ден целува? Иска ли да види очарователната си дъщеря, която цял живот е прегръщал? Готов ли е да се сблъска с жестоката реалност? Готов ли е да разруши вече изградената представа за светът и да я замени с истинската? Ще може ли един човек, прехвърлил 40-те да се научи да живее наново?Актьорът Парвиз Парастуй дълго време се подготвя за образа на Юсеф. Часове наред ходи с превръзка на очите, за да почувства светът около него с останалите си сетива, да може максимално точно да предаде усещанията на незрящия човек.За филмите на Маджид Маджиди е характерна дълбочината, с която режисьорът представя вътрешния мир на човека, семплата обстановка, в която е съсредоточено действието и типичната иранска среда. Не случайно Маджиди е най-уважаваният ирански режисьор в родината си. С филмите си „Цветът на Рая”, „Баран” и „Песента на врабците” той показа как една обикновена, съвсем човешка история, съсредоточена в традиционна близкоизточна среда, може да развълнува както милионите зрители в киносалоните, така и критиците по международните кинофоруми. ... още »
