🎥 От 26 април, в кината – филмът, удостоен със „Сребърен лъв“ за режисура от фестивала във Венция, както и с наградата за изгряващ актьор на Сейду Сар. Не пропускайте „Аз, Капитан” на режисьора Матео Гароне!
Филмът се разпространява в България с подкрепата на Национален филмов център / Bulgarian National Film Center и програма Creative EuropeТворческа Европа" – подпрограма Медиа на ЕС.
„Февруари” е дългоочакваният нов филм на Камен Калев, част от официалната селекция на фестивала в Кан през 2020, а също и на десетки други. Това е може би най-личният му филм досега, както и най-откровено философският. Увлечени в хипнотизиращия му ритъм, публиката проследява един човешки живот – и всеки би могъл се припознае в него. „Февруари“ е почти медитативен филм, каквито все по-рядко срещаме: това е време на зрителя за среща с нещата, за които времето не достига. А те са най-съществените. Затова филмът не дава отговори, той позволява на всеки да намери себе си в него - и да продължи напред. Неслучайно с „Февруари“ откриваме 25-ото юбилейно издание на София Филм Фест.Камен Калев е познат на публиката в Кан още от 2005 и 2007 година, когато представя в „Седмица на критиката“ късометражните си филми „Върнете заека“ и „Лошият заек“ (в съавторство с Димитър Митовски). Пълнометражният му дебют „Източни пиеси“, както и неговият втори филм „Островът“, стартират като проекти от София Мийтингс. И двата филма участват в „Петнайседневката на режисьорите в Кан“, съответно през 2009 и 2011 година. През 2014 година Калев отново е в Кан като режисьор на фрагмент от филма-омнибус „Мостовете на Сараево“. През 2020 година най-новата му творба, представена в Works in Progress на 17-ия София Мийтингс, бе включена в официалната селекция и привлече вниманието на световните киноспециалисти към България. Филмът участва във фестивалите в Солун, Севиля, Берген, Йерусалим, Стокхолм и др. През ноември 2020 бе представен и в Токио, където през 2009 година Калев спечели Голямата награда за най-добър филм с „Източни пиеси“. „Февруари“ е копродукция между България и Франция (Waterfront Film & Koro Films), главната роля в нея е поверена на Иван Налбантов. Филмът е финансиран с подкрепата на НФЦ и Евроимаж. Световен разпространител е френската компания Мементо Филмс Интернешънъл (Memento Films International).Гледайте „ФЕВРУАРИ“ на 11 март, четвъртък, от 19:30 часа, в зала 1 на НДК и на 16 март, от 20:45 часа в Дома на киното. ... още »
Големият ирански режисьор ще получи наградата на Столична община за своя изключителен принос към изкуството на кинотоДжафар Панахи е един от най-значимите творци на „новата вълна“ в иранското кино. Филмите и талантът му от десетилетия са признати и ценени от международната кинообщност и кинокритика. Той е носител на фестивални призове като „Златен лъв“, „Златна мечка“, „Сребърна мечка“, „Златен леопард“ и още десетки престижни международни отличия. Творчеството му е познато на българските зрители още от 90-те години на ХХ век, а самият той бе скъп гост на София Филм Фест през 2002 и 2004 година. Пълнометражните му филми „Белият балон“ (1995, „Златна камера“ в Кан), „Огледалото“ (1997), „Кръгът“ (2000), „Пурпурно злато“ (2003), „Засада“ (2006), „Това не е филм“ (2011), „Спусната завеса“ (2013), „Такси“ (2015), „3 лица“ (2018) са част от програмите на най-престижните филмови форуми през годините, като повечето са били представяни на българската публика в програмите на София Филм Фест през годините.Джафар Панахи е роден на 11 юли 1960 година в иранския град Мианех. Учи сценично майсторство в Университета за кино и телевизия в Техеран. След конфликт с иранското правителство, развил се в продължение на няколко години във връзка със съдържанието на филмите му, „Кръгът“ (2000) и „Пурпурно злато“ (2003) са забранени от ислямското правителство, а през 2010 иранските власти арестуват Панахи в дома му, заедно с жена му, дъщеря му и 15 техни гости. Обвинени са в пропаганда срещу властта и осъждат режисьора на шест години затвор, като му налагат 20-годишна забрана да прави филми, да дава каквито и да било интервюта – за ирански или чуждестранни медии, и да напуска страната. Но политическата реалност не може да спре творческия му дух. През 2012 година Джафар Панахи е удостоен с награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на Европейския парламент.Жените – тяхната съдба, професионалното им развитие и борбата за независимост в родината му са сред предпочитаните теми във филмите на Джафар Панахи. Филмът му „3 лица“, подобно на „Спусната завеса“ и „Такси“, получили овации на премиерите си в Берлин и по целия свят, е реализиран в условията на забрана да прави кино. Разказът в „3 лица” се движи на границата между реалността и фикцията като се фокусира върху една необикновена история, развиваща се в пътуване из иранските села. Заснет от ръка, филмът представя на зрителите три жени – актриси, намиращи се в различен етап от своята кариера. С този киноразказ Джафар Панахи изказва почит към своя ментор – покойния Абас Киаростами, а творбата е удостоена с приза за най-добър филм от кинофестивала в Анталия, както и с награди от фестивалите в Сао Пауло и Хамбург.Гледайте „3 лица“ УТРЕ – 12 март, петък, от 18:00 часа, в Дома на киното и на 21 март, от 19:30 часа, в Euro Cinema. ... още »
Балканският конкурс на СФФ ще бъде открит в кино „Одеон“ на 12 март (петък) с филма „Жив човек“ на сръбския режисьор Олег Новкович – меланхолична комедия за кризата на средната възраст във всичките й измерения – от детинско-пънкарско-хулиганските до метафизичните. Филмът е копродукция между Сърбия, Германия и България и ще бъде представен от българския копродуцентски екип на „Братя Чучкови“ преди прожекцията в 18:30 часа. „Жив човек“ е филм за рокендрола, прошката и приемането на света с неминуемите му недостатъци – донякъде различен от филмите на Олег Новкович, които познаваме, но в най-добрите традиции на екс-югославското кино.Изключително различен от него като емоционална гама е шедьовърът на Ясмила Збанич „Quo Vadis, Аида?” - мащабна копродукция между Босна и Херцеговина, Австрия, Румъния, Нидерландия, Германия, Полша, Франция, Норвегия и Турция. Филмът е завръщане към един от най-зловещите епизоди от войната в Босна – клането в Сребреница.По-разтърсващ дори от станалия вече световна класика „Гърбавица“ на Ясмила Збанич от 2006 година, „Quo Vadis, Аида?” е един от редките филми за югославските войни, които отиват дори още по-далеч, посочвайки директно виновниците за това престъпление срещу човечеството, в което са избити над 8000 босненски мюсюлмани. Разтърсваща е и главната женска роля на Ясна Джуричич – като преводач на сините каски, но най-вече като майка. В ролята на генерал Ратко Младич пък е нейният съпруг – добре познатият и у нас Борис Исакович. Неслучаен като послание е може би фактът, че и двамата актьори са от Войводина, която е символ на мултикултурно общество, където от векове съжителстват различни етноси и народи. „Quo Vadis, Аида?” можете да гледате също в кино „Одеон“ (веднага след „Жив човек“) – в 20:45 часа, както и на 22 март, от 15:30 часа в Дома на киното. ... още »
Г-н Новкович, нека започнем от жанра, който в случая е „меланхолична комедия“.Относно жанра мога да кажа, че за мен беше интересно да попроменя малко начина, по който обикновено разказвам историите си, а също така исках да резюмирам живота на моето поколение, на хората, с които един вид си приличаме. И ироничният подход, според мен, беше най-удачният.Вие сте роден през емблематичната 1968, а филмът ви си е рокендрол филм по много начини.Да, можем да кажем, в известен смисъл, че е рокендрол филм, но по балкански. Ние не сме нито от Англия, нито от САЩ, където рокендролът е нещо автентично и вкоренено в историята и в културата им. За нас рокендролът е нещо, дошло от чужбина. И светът, който си представяхме навремето, говорейки за рокендрол, беше нещо, идващо отвън, начин да се идентифицираме в очите на другите хора. Така че… да, филмът ми е рокендрол, но с всичките особености и околности, които се отнасят за Сърбия, за Белград, за Балканите…Няма противоречие. Героите ви са на средна възраст, а рокендролът на Балканите, както и средната възраст, често водят до разочарование.Ха-ха, тая особеност я има в нашата част на света, да. Това си е, как да кажа… съдбата ни. Но от друга страна, мисля, че то е и нещо универсално, защото хора като главния герой на моя филм ги има и в големите градове на Запад. Примерно: може цял живот да си живял като млад човек, докато в един момент не установиш, че доста си позастарял. Което е и забавно… някак си.Без да издаваме какво става 15-20 минути преди края на филма, можем ли да кажем, че „Жив човек“ е филм за прошката, която даваме на другите, а и на себе си?Аз мисля, че да. Това си е основната тема на филма, както и темата за въпросите, които си задаваме в тази последна отсечка от живота си (аз съм на 53, ха-ха): „Кой съм аз?“, „Какво е предназначението ми?“, „Какви трябва да са нещата?“… Защото от една страна всички ние имаме своите желания и надежди, но от другата страна стои реалността. Накрая обаче следва това, което следва – откриваш предназначението си и прощаваш на другите, а и на себе си.Гледайте „Жив човек“ на 12 март от 18:30 часа в кино „Одеон“ и на 22 март от 13:30 часа в Дома на киното. ... още »
Румънско-германската копродукция „Акаса, моят дом“ на режисьора Раду Чорничук пристига в София след награда за операторско майсторство в Сънданс, специална награда в Солун и най-добър филм в Трансилвания. Разказът е за живота на едно семейство – родители с девет деца, които в продължение на 20 години живеят в схлупена барака сред делтата до Букурещ – изоставен водоем, превърнал се в градски природен резерват. В хода на разказа се появява дори самият принц Чарлз в документирано посещение на югоизточната част на това уникално предградие на румънската столица. Героите на филма са принудени да се преместят, но дали семейството ще оцелее в джунглата на града, след като толкова дълго време е живяло в симбиоза с дивата природа? Гледайте „Акаса, моят дом“ УТРЕ - 12 март, петък, от 18:30 часа, във Френски институт - кино „Славейков” и на 13 март, събота, от 16:15 часа, в Културен център „G8“. ... още »
Документалният филм (Вим Вендерс: Десперадо), режисиран от Ерик Фридлер, ни дава възможност да надникнем в снимачния процес на филмите на Вендерс през погледа на самия режисьор и на негови приятели и колеги като Вернер Херцог, Уилям Дефо и Пати Смит. Вендерс разкрива ролята на пътя, живописта и американската музика в творчеството си. Традиционният документален подход е допълнен с автентичното присъствие на някои от най-известните филми на режисьора. Филмът „пътува“ с него и зрителите до емблематични места от филми като „Париж, щата Тексас“, „Американският приятел“, „Криле на желанието“ и последния му филм, посветен на картините на американския художник Едуард Хопър. Заедно с Вендерс обхождаме влаковите релси в Тексас, посещаваме Берлинската библиотека и сядаме в бара, в който отива и героят му Травис в „Париж, щата Тексас“. Филмът успява да улови автентичното преживяване на американската и европейската действителност, изразено в творчеството на немския режисьор. Не пропускайте документалния филм, посветен на творчеството на един от най-добрите приятели на София Филм Фест – Вим Вендерс – УТРЕ, 12 март, петък, от 20:30 часа, във Френски институт - кино „Славейков”! Следващите прожекции на филма са на 19 март, от 20:30 часа, в Културен център „G8“ и на 23 март, от 20:30 часа, в кино „Люмиер Лидл”. ... още »
12 март, петък14:00 НОВОТО МОМЧЕ - френски филм15:50 Двете страни на чудесата17:40 Връзки19:30 Преводачите13 март, събота11:00 Двете страни на чудесата14:00 Пътешествието на принца15:30 Кръстницата17:30 Преводачите19:30 Бурни връзки14 март, неделя11:00 Пътешествието на принца15:00 Двете страни на чудесата17:00 Мартин Идън19:30 Преводачите15 март, понеделник15:50 Двете страни на чудесата17:40 Преводачите19:00 "ОТВОРЕНА БРАЧНА ДВОЙКА"20:00 Кинопремиера: Инвазията на червения-бял град16 март, вторник16:00 Двете страни на чудесата17:50 Медена земя19:00 "ЧЕРНОТО ПИЛЕ"19:30 Мартин Идън17 март, сряда15:50 Двете страни на чудесата17:40 Преводачите19:00 "БАЩА МИ СЕ КАЗВА МАРИЯ"19:40 Бурни връзки18 март, четвъртък16:00 Двете страни на чудесата17:50 Връзки19:40 Преводачите ... още »