Фаворитът от Сан Себастиан 2012 ще зарадва премиерно българската публика на 17-ия София Филм Фест 2013Най-новата кинотворба на Франсоа Озон „В къщата” спечели „Златна раковина” и Наградата на журито за сценарий от фестивала в Сан Себастиан и наградата на ФИПРЕССИ от МФФ Торонто 2012. Филмът е включен в програмата „Големите награди” на София Филм Фест 2013.„В къщата” разказва историята на 16-годишен тинейджър, чието ангелско излъчване прикрива трескаво желание да моделира реалността според собствените си фантазии, а противоречивото му отношение към заобикалящите го хора, които превръща в персонажи на една паралелна реалност, много напомня на самия Франсоа Озон. Актьорският екип, очаквано за филм на Озон, отново е впечатляващ – ролите са поверени на Фабрис Лукини, Ернст Юмхауер, Кристин Скот Томас и Еманюел Сение.Клод е ученик в гимназия в парижко предградие, където г-н Жермен (Фабрис Лукини) е учител по литература. Домашното „Разкажете как прекарахте края на седмицата” провокира началото на поредица текстове, в които юношата описва как се е вмъкнал с измама в дома на свой съученик. Тъй като собствената му семейна среда е далеч от мечтите, Клод е впечатлен от „нормалното” семейство на Рафаел и особено от излъчването „жена от средната класа” на майката на Рафаел (Еманюел Сение). С всеки следващ разказ Клод разкрива малко повече, като постепенно променя текстовете си според изискванията на г-н Жермен, а истиността на фактите влиза в конфликт с безкрайните възможности на писателската фантазия...Франсоа Озон предизвиква интелектуален световъртеж, провокиран от въпросите за границата между реалността и фикцията. Филмът, пропит ту с лека, ту с жестока ирония, е екранизация по испанската пиеса „Момчето от последния чин” на Хуан Майорга. На въпроса, защо е променил заглавието на пиесата, Озон обяснява: „То акцентираше върху синдрома „учениците от последните редове”, които обикновено са различни, открояващи се от останалите, често талантливи и неприспособими към социалния живот. Но за мен това беше само част от темата, защото тук всички персонажи са важни, а къщата наистина е сърцето на историята, както в много от предишните ми филми и така новото заглавие се наложи съвсем естествено”. „Връзката учител-ученик беше това, което ми допадна веднага в пиесата – споделя още Франсоа Озон. – Сякаш биха могли да се възприемат едновременно и гледната точка на учителя, и тази на ученика, докато предаването на опита обикновено е от възрастния към юношата, а тук сякаш протичаше и в двете посоки. Чрез двойката Жермен – Клод е представена необходимата двустранност за всеки творчески акт: издател и писател, продуцент и режисьор, също читател и автор или зрител и кинематографист. Веднага щом прочетох пиесата почувствах възможността, която ми се предоставя да говоря индиректно за моята работа, за киното, откъде идва вдъхновението, какво представлява един творец, един зрител.”Според Кристин Скот Томас „филмът поставя сериозни въпроси, по един простичък и забавен начин. Ако режисьорът беше друг, можеше да се получи трагедия, но Франсоа притежава необикновено чувство за хумор.” Фабрис Лукини добавя детайли за творческата атмосфера: „С Франсоа се работи много приятно. Той има специфичен подход по време на снимките, напълно се потапя в действието, сам конструира кадъра и непрекъснато е зает зад камерата. Атмосферата на снимачната площадка е необикновена – той създава наситеност, избягвайки прекалените разсъждения, защото не е човек на приказките, а на действието. Озон „връща жеста” с коментари като „Фабрис обича да работи, да репетира, понякога – докато ти се завие свят, а за един режисьор е идеално да има толкова отдаден актьор, готов да служи на ролята си” и „ролята беше забавна за Кристин. С нея се работи много лесно, преоткрих удоволствието, което изпитвах от работата си с Шарлот Рамплинг – намирам, че двете често говорят със сходна интонация. Освен това двойката, която сформираха двамата с Фабрис, се получи доста добре, интелектуалната им спойка, химията, дребните жестове на нежност, всичко изглеждаше много достоверно.”Основната програма на 8 Международен София Филм Фест през 2004 година беше закрита с премиерната прожекция на „Басейнът”, а през 2005 следващият филм на Франсоа Озон „5х2” отново присъстваше във фестивалната програма със специална гала. В програмата на 9-ия София Филм Фест беше включена и специална ретроспектива на режисьора с представяне на още 6 негови филма – „Ситком”, „Престъпни любовници”, „Капки вода върху горещи камъни”, „Под пясъка”, „8 жени” и „Басейнът”. Фестивалната публика с радост сподели удоволствието от срещата с творбите на един от най-стойностните режисьори на „новото европейско кино”. Традицията продължи и през 2007 година, когато на 11-ия София Филм Фест беше представен следващия филм на Озон – „Време за раздяла”, а през 2010 година на 14-ото издание на фестивала българската публика успя да види още една от неговите творби – „Убежище”.„В къщата” е 13-ият пълнометражен филм на Франсоа Озон и възможност да предостави „по-човешка” роля на Фабрис Лукини след „Трофейна съпруга” (2010) (в която след арестуването на деспотичния съпруг индустриалец, съпругата домакиня се превръща в делова жена). Темата за къщата като „сърцето на историята” ни препраща към „Убежище” (2009), където млада жена търси втори шанс в провинцията. Темата за обикновеното необикновено момче и за писателския потенциал ни връщат още назад към “Ricky” (2008) и “Angel” (2007). Мотивите за самотата и чувството за отхвърленост ни дават повод да си спомним „Време за раздяла” (2005), с драмата за самотата в последните дни от живота на 30-годишен фотограф, внезапно научил, че е болен от рак. Експериментът с възможните пътища и граници на реалността напомнят за фрагментите от живота на една двойка, разказа за нещата, които събират и разделят един мъж и една жена в „5х2” (2004), а делничният съспенс – за трилър-усещането на „Басейнът” (2003). Творческият подход в екранизацията на театрална пиеса ни връща още по-назад, към „8 жени” (2002), а сравнението, което Франсоа Озон прави на Кристин Скот Томас и Шарлот Рамплинг, както и темата за смъртта препращат към „Под пясъка” (2001). Корени на двусмислените отношения учител-ученик откриваме в „Капки вода върху горещите камъни” (2000). А върху жестокостта и иронията Озон работи още в „Престъпни любовници” (1999) и „Ситком” (1998).Франсоа Озон е роден в Париж през 1967 г. Отгледан като най-голямото от четири деца в семейството на преподаватели в католическо училище, той е страстен почитател на киното още от юношеските си години. Първоначално се интересува от актьорския занаят и се появява като статист в няколко филма, но след това се насочва към режисурата, взима от баща си неговата камера super 8 и започва да снима. От 1988 прави късометражни филми, които му спечелват популярност във професионалните среди. Най-известният сред тях е “Une robe d'été” (1996), историята на една ваканционна любов между млада испанка и юноша гей. Завършва кинорежисура във FEMIS. Снима късометражни филми на super-8, 16 мм и 35 мм, много от които са селектирани за международни фестивали. След 10 години трупане на опит в късометражното кино, Озон дебютира с пълнометражния филм „Ситком” (1998), представен в „Седмицата на критиката” на Кан 1998. През следващите години филмите му са отличени на различни фестивали. Франсоа Озон е член на журито на Берлинале 2012.Озон заявява особеното си отношение към актрисите: „Предпочитам да работя с актриси, отколкото с актьори. Жените са по-умни, по-изтънчени и интелигентни. Те са по-смели и, което е най-важно, актрисите често се решават на такъв риск, на който не би се решил никой актьор. С мъжете е по-трудно – те се страхуват да проявят своето женско начало и затова трудно се подчиняват, особено на мъж-режисьор.” Озон често подлага героите си на различни изпитания, поставя акцент върху сексуалността, разчита безусловно на силата на актьорската игра. Не обича излишните любезности и на терен е по-скоро жесток, като се води от принципа, че в киното всичко е позволено, за разлика от реалния живот.Почитателите на стойностното европейско кино ще имат възможност да се срещнат с най-новата творба във филмографията на Франсоа Озон „В къщата” на 17-ия София Филм Фест през март. ... още »
Сюжетът на комедийният екшън "Нежна полиция", описван като комбинация между “Внедрени в час” и “Ченгета в резерв”, разказва за обтегнатите отношения между винаги изнервена агентка на ФБР (Сандра Бълок) и полицайка от Бостън (Мелиса Маккарти), разчитаща на необикновени методи за разкриване на престъпленията. Премиера в България: 05.04.2013Нецензуриран трейлър >> ... още »
Известни личности и роми заживяват заедно на екранСъвсем скоро Нова ТВ ще предложи на зрителите един интересен социален експеримент, който ще провокира и ще разсмива. „Шатра” е името на най-новия реалити формат, който ще стартира в ефира на Нова ТВ, а уникалното в него е, че ще събере под един покрив известни български личности с четири големи ромски фамилии. „Шатра” ще забавлява зрителите, като в същото време ще разкрива начина на живот на ромите в България, неговата пъстрота, простота, веселие и проблеми. В рамките на няколко дни БГ звезди ще трябва да живеят в ромската общност, като се съобразяват с правилата, обичаите и реда в семейството Първите, които ще влязат в „Шатра“, са попмузикантът и артист Любо от „Те“, режисьорът, сценарист и актьор Андрей Слабаков и ко-водещата в „На кафе“ Диляна Маринова-Джуджи. Реалити форматът ще поднесе много необичайни и комични ситуации, музика, танци, напрежение, драматични моменти и не на последно място, ще разкрие могат ли известните личности да живеят с ромските си домакини под един покрив и на какво могат да се научат един друг.Продуцент на предаването е продуцентска къща „Паприка Латино“ („X Factor”, „Черешката на тортата”, „Фермер търси жена”). За първи път „Шатра” се излъчва в Румъния, където постига изключителен успех, а след това в Сърбия. Какво ще се случи, когато четири ромски фамилии посрещнат българските звезди, какво ще вземат един от друг – чаша сол или чаша захар, предстои да разберем скоро с „Шатра” по Нова ТВ.Интересни факти за ромската Нова година:• Вечерта на 13-ти срещу 14-ти се събира цялото ромско семейство. Приготвят се птица с ориз или с кисело зеле, баници, баклави, правят се и сарми. • По-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. • Стопанинът разчупва питката, в която има паричка и едва след това сядат около трапезата. • Вярва се, че през нощта идва Банго Васил, закрилникът на ромите.• На сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крак" зависят щастието и късметът.• На 14-ти януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Смята се, че такава ще бъде и цялата Нова година. ... още »
Кришнан Гуру-Мърти (Канал 4): Поздравления за филма. Защо искаше да направиш филм за робството. С желанието да направиш уестърн ли дойде тази идея?Куентин Тарантино (КТ): Винаги съм искал да изследвам робството в някой филм. Винаги съм искал да го изследвам, но причината, която ме накара да допра химикала в листа е да дам на афро-американските мъже – уестърн герой. Да им дам един готин фолклорен герой, който има възможността да си отмъсти – кръв за кръвта.КГМ: И това е момента с отмъщението. То необходимо ли е за историята?КТ: За тази история, в която разказвам за бялата расистка класа, извършваща геноцид – да, отмъщението е важно – то е причината, поради което го правя. Вместо просто да разкажа нещата по исторически, където това се е случило, онова се е случило и т.н.КГМ: Значи не можеш да бъдеш изненадан от противоречията, които филма предизвиква?КТ: Не мисля, че изобщо може да се направи филм за робството в Америка, който да не е противоречив.КГМ: Много ли си разочарован от някои от отзивите. Примерно на Спайк Лий ... ?КТ: Няма как да съм по-доволен от отзивите за този филм. Те са фантастични.КГМ: Предполагам, че това дава добра гласност за филма ...КТ: Не, не, не, не. Създава се един добър дебат. Аз съм отговорен за това, че хората говорят за робството в Америка по начин, по който не са го правили от 30 години.КГМ: Но би трябвало да си загрижен за това, че филма ти може да се отдели от останалата ти кариера като филм скастрен от много повече хора.КТ: Не е скастрен от повече хора. Това, което казваш не е точно.КГМ: Аз не казвам, че е. Просто питам, дали си загрижен?КТ: Сега точно не говоря за филма. Казвам, че в момента се води диалог между хората относно робството, а това не се е случвало скоро. Това е тема, за която хората се страхуват да говорят. А сега, заради този филм, хората не се страхуват да говорят за робството. Те говорят. Някой е харесал филма и пише рецензия. Особено днес с Интернета, всеки който иска може да говори публично. Това не е било възможно преди. Така че сега някой харесва филма и пише рецензия за него. В коментарите се виждат хора, който не го харесват – и те нападат автора. Някои хора, които не харесват филма правят блог за това, а други, които го харесват – ги нападат в коментарите. Това е диалог.КГМ: Нека да те питам относно насилието. Знаеш, всеки знае, че ти правиш филми с насилие и харесваш филмите с насилие. Защо обичаш да правиш филми с насилие?КТ: Ммм ... Не знам, това е все едно да питаш Джъд Апатоу: „Защо обичаш да правиш комедии?”КГМ: Наслаждаваш се много на това? Или просто ти харесва? Или ...КТ: Това е ... мисля, че това е добро кино. Считам го за добро кино. Стоиш в киносалона, където тези сцени с пречистващо насилие се развиват. Говоря за пречистващото насилие. Има два вида насилие в този филм. Бруталността, насилието върху робите. Никой в Америка не е третирал тази тема в такава степен, в каквато аз го правя. Показвам, че в Америка е имало два холокоста. Това е единият от тях. В киното, вече сме се занимавали с холокоста на американските индианци. Но не сме се занимавали с гибелните аспекти на търговията с роби. Моят филм показва това. А след това идва пречистващото насилие на Джанго, който си отмъщава – кръв за кръвта.КГМ: За това ли мислиш, че хората обичат да гледат жестоки филми – хора, който по никакъв начин не са жестоки или извратени, но за тях е приемливо да отидат на кино и да се наслаждават на насилието.КТ: Ами да, това е филм. Това е фантазия. Това е фантазия – а не истински живот. Това е фантазия. Отиваш на кино и я гледаш. Все едно да отидеш на кино и да гледаш кунг-фу филм, в който един човек напада други 100 в даден ресторант. Това е развлечение!КГМ: Но защо си толкова сигурен, че няма връзка между това човек да се наслаждава на филмовото насилие и това – да се наслаждава на действителното насилие?КТ: Не искам ... няма да ти кажа, защо съм толкова сигурен. Не ми задавай подобен въпрос – няма да се хвана на въдицата ти. Отказвам въпроса ти.КГМ: Защо?КТ: Защото отказвам въпроса ти. Аз не съм ти роб и ти не си ми господар. Не можеш да ме караш да играя по свирката ти. Не съм маймуна.КГМ: Не мога да те накарам да отговориш на каквото и да е. Просто ти задавам интересен въпрос.КТ: А аз казвам ... аз отказвам да ти отговоря.КГМ: Добре, аз просто те питах защо. Няма проблем. Но виж сега, Джейми Фокс казва: „Не можем да обърнем гърбовете си и да кажем, че насилието във филмите, че всичко това което правим ...КТ: Тогава трябва да говориш с Джейми Фокс относно това. А мисля, че той е някъде тук, така че можеш да го направиш!КГМ: С удоволствие бих го направил, но ... интересно е, че вие имате различно мнение по въпроса, а аз просто искам да изследвам тези мнения.КТ: Аз пък не искам! Защото съм тук да продам филма си. Това е реклама за филма – нека не бъркаме нещата.КГМ: Значи ти не искаш да говорим за нищо сериозно?КТ: Не искам да говоря за това, за което ти искаш да говорим. Не искам да говоря за последиците от насилието в киното. Не искам ... причината, поради която не искам да говоря за това е, че вече съм казал всичко каквото имам да казвам по въпроса. Ако някой се интересува от мнението ми по въпроса – може да провери в Гугъл и да види всичко което съм казал през последните 20 години по въпроса. Не съм променил мнението си ни най-малко.КГМ: Не, но не си се аргументирал достатъчно добре.КТ: Работата ми не е да се аргументирам.КГМ: Не, но моята работа е да се опитам и да те накарам да го направиш.КТ: А аз ти затварям плювалника!КГМ: Това е изцяло твое ... това е изцяло твое право.КТ: Това е реклама за филма ми.КГМ: Да, но моята работа включва и това да се опитам да изследвам сериозни теми.КТ: Ами ... аз те приканвам да изследваш сериозни теми, но не и неща, за които вече безброй пъти съм говорил.КГМ: Ами ... насилието заема толкова голяма част във филмите ти и това е една приятна част от филмите ти за много хора. Точно поради тази причина отварям тази тема. Защото както знаеш, сега се намираме в много деликатен момент. Вице-президента се обръща към хората от филмовата индустрия, относно насилието в отговор на ...КТ: И ти знаеш какво е мнението ми по въпроса.КГМ: А то е, че няма връзка между нещата.КТ: Да.КГМ: Но ти не си казал защо мислиш, че няма връзка.КТ: Не е твоя работа какво си мисля аз!КГМ: Ами ... моя работа е да те попитам защо мислиш така, защото ...КТ: А аз казвам не! Затварям ти устата.КГМ: Но ти имаш отговорност като кинотворец, разбира се, да обясниш защо ...КТ: Не, нямам никаква отговорност към теб да обяснявам нещо, което не искам.КГМ: Не към мен, но към публиката, към твоите фенове. Нали знаеш, хората, които се интересуват от това което правиш.КТ: Те знаят, те са наясно с мнението ми. Обяснил съм го вече. Обяснил съм и точно това, за което ти говориш. Просто няма да го кажа за теб.КГМ: Защо?КТ: Защото не искам, защото вече съм го правил. Говорил съм по този въпрос много пъти през последните 20 години. Просто отказвам да се повтарям отново и отново само защото ти искаш да го направя за теб и за твоето предаване. И за вашия рейтинг.КГМ: Ами не, не е за нашия рейтинг. Става въпрос ...КТ: Да, точно за това става въпрос. Става въпрос за това аз да кажа тези неща за теб, за твоето шоу – това шоу, точно тук и сега.КГМ: Ами виж, това е ново предаване, не е филмово предаване, така че разискваме сериозни теми. Това е разликата.КТ: Точно така. Но ти искаш от мен да направя това, което вече съм правил преди и аз отказвам.КГМ: Добре. Това си е твое право. Нека да те питам нещо друго. Наскоро, в интервю за Плейбой, ти каза, че филмовите режисьори не стават по-добри с годините. Ти ставаш ли по-добър с годините?КТ: Смятам, че не стават по-добри, когато остареят. Мисля, че все още съм в добро състояние ... надявам се. Хората трябва да определят това. Нали?КГМ: Аз се наслаждавам на филмите ти, вероятно няма да ми повярваш. Просто ми е интересно какво мислиш ... КТ: Имам усещането, че ... правенето на филми ... режисьорите са като боксьорите. Те имат своето време. Надявам се, че аз съм от вярната страна от времето ми. Но в определен момент, боксьора започва да губи.КГМ: И въпроса е да разбереш кога този момент е дошъл.КТ: Да, въпроса е да знаеш кога да оставиш ръкавиците. Или в моя случай – мегафона.КГМ: Куентин Тарантино, благодаря ти много.КТ: И аз благодаря.превод: Стефан ДимовВидео-интервюто можете да видите ТУК ... още »
Веднага след премиерата на “Джурасик парк 3” през 2001-ва година започнаха да се носят слухове за евентуална четвърта част от успешната поредица на Стивън Спилбърг. От компанията Юнивърсъл Пикчърс нееднократно заявяваха, че се правят планове за направата на още един филм за гигантските динозаври, но в продължение на десет години проекта не набираше скорост и много наблюдатели сметнаха, че най-вероятно няма да се стигне до снимки.Едва през летния сезон на 2011-та година Стивън Спилбърг зарадва феновете на поредицата като оповести официално, че “Джурасик парк 4” ще бъде направен и че филма ще даде изцяло нов старт на франчайза. През изминалите близо две години по лентата работеха няколко сценаристи, а продуцентката Катлийн Кенеди (“Изкуствен интелект”) сподели, че не се бърза с разработването на проекта за да може да се получи възможно най-добрия финален резултат.Още преди близо дванадесет месеца Стивън Спилбърг заяви, че няма намерение да режисира “Джурасик парк 4”, но все пак изяви надежда, че филма ще бъде готов до 2015-та година. За негова радост и за радост на почитателите на поредицата от Юнивърсъл Пикчърс обявиха в официално изявление, че дълго подготвяната четвърта част ще се завърти по световните киноекрани от 13-ти юни, 2014-та година. Новината дойде изненадващо и в интернет веднага започна да се спекулира относно кой ще бъде режисьора на амбициозния проект.Първите имена, които бяха споменати са тези на създателя на “Джуманджи” Джо Джонстън (който режисира и третия “Джурасик парк”) и Джей Джей Ейбръмс (“Стар Трек”). Ейбръмс вече е работил със Стивън Спилбърг върху “Супер 8” и според последните слухове той е основния кандидат за режисьорската позиция. За момента обаче, от Юнивърсъл Пикчърс отказват да коментират въпроса за режисурата на “Джурасик парк 4”.Заедно с оповестяването на премиерната дата от студиото заявиха, че приключенската лента ще се разпространява в триизмерен формат и Спилбърг ще надзирава снимките в ролята си на изпълнителен продуцент. Имайки в предвид, че “Джурасик парк 4” ще тръгне по кината през следващата година снимките на продукцията се очакват да стартират още в самото начало на тазгодишния летен сезон. Това означава, че кастингите за главни роли вече са започнали и до няколко седмици ще стане ясно и името на човека, който ще седне на режисьорския стол. Последната версия на сценария на “Джурасик парк 4” бе написана от съпружеското дуо Рик Джафа и Аманда Силвър, чиито най-известен филм до момента е научнофантастичния “Възходът на планетата на маймуните”. Смята се, че именно техния сценарий ще бъде използван по време на снимките. Стивън Спилбърг и Катлийн Кенеди продуцират заедно с Колин Уилсън (“Гладиатор”) и Джералд Молън (“Специален доклад”), а за снимките ще бъдат похарчени над 100 милиона долара. Все още не се знае дали ще бъдат използвани триизмерни камери или ще се разчита на компютърно конвертиране по време на пост-продукцията.За момента “Джурасик парк 4” е единствения студиен филм, чиято премиера е насрочена за 13-ти юни, 2014-та година. Основни конкуренти на динозавърската лента ще бъдат “Как да си тренираш дракон 2” и “Трансформърс 4” (отново продукция на Спилбърг), които тръгват по кината съответно от 20-ти и 27-ми юни.В най-добрия случай до един месец ще бъде разпространена повече информация за четвъртия “Джурасик парк”. ... още »
