"Боен кон" на Стивън Спилбърг и "Мартенски дни" на Джордж Клуни са сред лентите, които нямат шанс да спечелят награди от Американската гилдия на сценаристите, тъй като не намериха място сред номинираните, за разлика от спортната драма "Сигурна печалба" и комедийната драма с Джоузеф Гордън-Левит - "50/50", например.
Току-що излязлата по киноекраните, включително и в България, американска версия на шведския бестселър "The Girl with the Dragon Tattoo" и екранизацията му от 2009 година - "Мъжете, които мразеха жените", с участието на Даниел Крейг и Руни Мара, е претендент за наградата на Гилдията в категорията за "Най-добър адаптиран сценарий" наред с "The Descendants", "Южнячки", "Изобретението на Хюго" и "Кешбол".
Извън надпреварата са високо оценените от критиката "Артистът", "Моята седмица с Мерилин" и "Желязната лейди", чието номиниране би било в конфликт с правилата на "Американската гилдия на сценаристите".
Преки съперници на "Сигурна печалба" и "50/50" в категорията за "Оригинален сценарий" са пиперливата комедия на продуцента Джуд Апатоу - "Шаферки", последният филм на Уди Алън - "Полунощ в Париж", и последният от сценариста на "Джуно" - Диабло Коуди, "Young adult".
През 2011 година наградите в кино категориите спечелиха Inception (за "Оригинален сценарий") и "Социалната мрежа" (за "Най-добра адаптация").
Подобно на първите две споменати заглавия, големият победител на миналогодишната церемония на Американската филмова академия - "Речта на краля", също не бе допуснат до номинации - парадокс, изтъкнат от Кристофър Нолън при награждаването му от Гилдията за работата му по "Генезис" с думите: "Това отличие щеше да има по-голяма тежест, ако определени други сценарии бяха номинирани редом с моя".
Още една година отмина, а с нея и поредната порция високобюджетни безвкусици от Холивуд заляха световните и българските киноекрани. И докато в САЩ все пак огромният пазар позволява да видиш на голям екран дори по арт проекти, които разказват смислени човешки истории, докато на заден фон нищо не се взривява, то в България става все по-трудно за мислещата публика да им се наслади в мрака на киносалона, защото нито приходите от тези ленти оправдават разхода по вноса им, нито някой в тази държава има желание тепърва да култивира вкус у публиката.
И все пак от време на време поради една или друга причина някои по-малки заглавия успяват тихомълком да се промъкнат в седмичната програма на родните мултиплекси и ни позволяват да се срещнем с номинирани за престижни награди филми, както и да запознаят публиката с актьори, които на Запад са вече добре известни и уважавани имена.
По Коледа явно наистина стават чудеса, защото малко след светлия празник зрителите ще могат да гледат „50/50“ и „Кешбол“, които почти сигурно трудно ще прескочат границата от 100 хиляди лева бокс офис, но за сметка на това безспорно се нареждат сред най-стойностните отвъдокеански заглавия за 2011 година.
„50/50“ е историята на 27-годишния Адам, който разбира, че е болен от особено тежка форма на рак, въпреки че по собствените му думи не пуши, не пие и дори рециклира. Сериозната тематика на филма предполага особено тягостно преживяване за зрителя, но на помощ се притича непоправимият Сет Роугън, чийто умопомрачителен речник и поведение успяват да разсмеят дори на фона на тежките дни, през които преминава главния герой на историята.
Важно е да се отбележи, че Роугън всъщност почти играе себе си, защото филмът е вдъхновен отчасти от личната борба с рака на сценариста Уил Райзър, чийто най-добър приятел е именно Роугън. В крайна сметка ще разберете, че дори фасадата на един човек да е видимо отблъскваща, то трябва да надникнете в по-скритите кътчета на душата му и ще разберете колко любов и грижа за близките и приятелите му се крие там.
В ролята на Адам влиза 30-годишният Джоузеф Гордън-Левит, който българската публика вероятно познава най-вече от участието му преди години в култовият ситком „На гости на третата планета“. Оттогава обаче измина дълго време, през което Левит се утвърждава все повече като един от най-добрите млади актьори с редица роли в силни независими продукции, сред които „(500) мига от любовта“, „Пакетът“ (Brick), „Пазачът“ и „Хешър“.
Големите студия също забелязаха таланта му и го включиха в безмозъчни забавления като “G.I. Joe: Изгревът на кобра“, но и в един от безспорно най-стойностните блокбастъри за последните десетина години – „Генезис“. Неслучайно Крис Нолан взе Левит и за роля в дългоочакваната трета част от сагата за Черния рицар, която очакваме през лятото на 2012 година.
Адам, в изпълнение на Левит, ни показва как коварната болест постепенно взема връх над физическите сили на тялото, но въпреки това до последно духът се опитва да остане несломим. Колкото и уязвим да е Адам, то той продължава да мисли повече за близките си и как не иска да им бъде в тежест, но и продължава да отстоява житейските си привички, вместо да ги загърби пред потенциално приближаващата смърт.
Истински се тревожи единствено, че може да си отиде от този свят, без от сърце да е казал на жена, че я обича. Ако трябва зрителят да вземе зрънце от посланието на този прекрасен малък филм, то е именно в това – да не губим време в дреболии, а да споделяме любовта си с хората, на които истински държим, защото не знаем колко време ни е отредено да бъдем на този свят.
Освен чудесното изпълнение на Гордън-Левит, който вече заслужи награда за пробив на годината от филмовия фестивал в Холивуд, внимание си струва да отделим и на голямата Анджелика Хюстън, която за съжаление вече не виждаме толкова често на голям екран. Макар и в сравнително малко екранно време, носителката на "Оскар" успява да демонстрира магнетичното си присъствие и актьорско въздействие с всеки един жест, мимика и реплика.
В другата актуална премиера също намираме един голям актьор, който все още незаслужено продължава да бъде пренебрегван от Академията и остава без заветната статуетка "Оскар", въпреки че всяка негова по-сериозна роля е напълно достойна за подобна награда.
Става въпрос за Брад Пит, който в „Кешбол“ влиза в ролята на бейзболния треньор Били Бийн – човекът, опитал се да промени конвенциалните разбирания за начина, по който функционира не само бейзболът, но и спортът като цяло. И нека присъствието на бейзбол като център на повествованието не плаши българските зрители, защото в същността си това е филм за човешките взаимоотношения и отстояването на личностните принципи, които ни формират и определят пред всички останали.
В крайна сметка само трябва да си припомним, че един незаслужено позабравен актьор като Кевин Костнър има цели три чудесни филма, които са свързани именно с бейзбола, който обаче чрез изкуството надскача границите просто на една игра и се превръща в тълуване на живота, който водим независимо дали сме американци или българи. „Поле на мечтите“, „От любов към играта“ и „Укротяване на гнева“ – три заглавия, които си заслужават вниманието на всеки, който ги е пропуснал преди години.
Сега обаче Брад Пит достойно поема щафетата от Костнър и влиза в образа на човек, който добре си дава сметка, че животът е несправедлив, но именно това му дава стимул да опита нещо коренно различно, дори когато всички околни го смятат за луд и са готови да се отрекат от него, само защото не иска да спазва вековното статукво. А и да демонстрира, че не винаги по-голямата сума пари определя и по-доброто качество на отбора или това на собствения ти живот. Както и, че никога не можеш да знаеш от коя посока ще дойде неочаквана помощ, поради което е добре винаги да гледаш на света с широко отворени очи, за да не пропуснеш златната възможност.
Били Бийн за мнозина навярно е изглеждал като полудял опортюнист, който е изгубил разсъдъка си заедно със загубата на трима основни играчи, които са примамени от несметните купища пари на Ню Йорк Янкис – клуб, който понастоящем е оценяван на 1,7 милиарда долара и отстъпва само на Манчестър Юнайтед и Далас Каубойс.
Несъмнено Бийн е бил разочарован да загуби на терена и на трансферния тепих, виждайки как в реалността всички усилия и планиране отиват напразно, когато се сблъскат с лавината от пари на един съвременен Голиат, който отдавна е погубил романтиката на спорта и го е превърнал в поредната корпорация, движена от жаждата за повече продадени тениски и прочие артикули.
Но Бийн е далеч по-притеснен, че може да загуби работата си като треньор на Оукланд, защото това вероятно ще го отведе в друг щат и ще го отдалечи от дъщеря му. Това го кара да рискува и революционизира играта с помощта на наскоро дипломирал се икономист, като двамата решават да се осланят на статистиката, а не на нюха на вехтите специалисти от бейзболния щаб на всеки клуб, които изглеждат досущ пасмина излязла от епизод на „Семейство Сопрано“.
Останалото е история, която всеки може да прочете в интернет, но за българите е плюс, че не живеем в Америка и не сме били изложени на новини по случая, което ни предоставя шанса да гледаме филма и да го съпреживяваме с главните герои, без да сме сигурни как ще свърши всичко.
По-важното, е че по време на вече като ли вечно продължаващата финансова криза този филм ни показва, че има една-единствена противоотрова на влиянието на богатите, които винаги ще стават по-богати и ще поръчват музиката – да вярваш в себе си и в това, което правиш, като винаги поставяш любимите си хора на първо място, защото само те могат винаги да те вдигнат от земята и да те направят истински щастлив.
Мнозина навярно биха отбелязали, че нито „50/50“, нито „Кешбол“ си заслужава да бъдат гледани на голям екран, защото не бъкат от специални ефекти и не са в модерното 3D. Но и двата филма са именно за хората, които наистина ценят киното като изкуство и чакат редките моменти в програмата на кината, когато могат да се видят точно такива заглавия, които се прожектират по-скоро за престиж, отколкото за реално забогатяване. Остава само да благодарим на разпространителите и да им пожелаем спорна 2012 година, през която да ни радват както с големите холивудски хитове, така и с подобни лични проекти, които ще спечелят сърцата на всеки, които рискуват да се докосне до тяхната филмова магия. ... още »
Режисьорът Стивън Содърбърг официално напусна екипа, като е твърде вероятно и самият филм въобще да не бъде завършен.
Преди седмица, Sony Pictures обявиха, че готовият сценарий не съответства на първоначалните намерения за сюжета на филма и заплашиха, че ще се оттеглят. Така, под въпрос остана и обявеният бюджет от 58 милиона долара.
Иначе самият филм трябваше да разказва историята на мениджъра на бейзболен клуб Били Бийн, който си спретва отбор от идеални играчи чрез компютърен анализ на техните качества.
Току-що излязлата по киноекраните, включително и в България, американска версия на шведския бестселър "The Girl with the Dragon Tattoo" и екранизацията му от 2009 година - "
Извън надпреварата са високо оценените от критиката "
По Коледа явно наистина стават чудеса, защото малко след светлия празник зрителите ще могат да гледат „
Важно е да се отбележи, че Роугън всъщност почти играе себе си, защото филмът е вдъхновен отчасти от личната борба с рака на сценариста Уил Райзър, чийто най-добър приятел е именно Роугън. В крайна сметка ще разберете, че дори фасадата на един човек да е видимо отблъскваща, то трябва да надникнете в по-скритите кътчета на душата му и ще разберете колко любов и грижа за близките и приятелите му се крие там. 
Големите студия също забелязаха таланта му и го включиха в безмозъчни забавления като “G.I. Joe: Изгревът на кобра“, но и в един от безспорно най-стойностните блокбастъри за последните десетина години – „
Истински се тревожи единствено, че може да си отиде от този свят, без от сърце да е казал на жена, че я обича. Ако трябва зрителят да вземе зрънце от посланието на този прекрасен малък филм, то е именно в това – да не губим време в дреболии, а да споделяме любовта си с хората, на които истински държим, защото не знаем колко време ни е отредено да бъдем на този свят.
Освен чудесното изпълнение на Гордън-Левит, който вече заслужи награда за пробив на годината от филмовия фестивал в Холивуд, внимание си струва да отделим и на голямата 
Става въпрос за Брад Пит, който в „
Сега обаче 
Били Бийн за мнозина навярно е изглеждал като полудял опортюнист, който е изгубил разсъдъка си заедно със загубата на трима основни играчи, които са примамени от несметните купища пари на Ню Йорк Янкис – клуб, който понастоящем е оценяван на 1,7 милиарда долара и отстъпва само на Манчестър Юнайтед и Далас Каубойс.
Но Бийн е далеч по-притеснен, че може да загуби работата си като треньор на Оукланд, защото това вероятно ще го отведе в друг щат и ще го отдалечи от дъщеря му. Това го кара да рискува и революционизира играта с помощта на наскоро дипломирал се икономист, като двамата решават да се осланят на статистиката, а не на нюха на вехтите специалисти от бейзболния щаб на всеки клуб, които изглеждат досущ пасмина излязла от епизод на „Семейство Сопрано“.
По-важното, е че по време на вече като ли вечно продължаващата финансова криза този филм ни показва, че има една-единствена противоотрова на влиянието на богатите, които винаги ще стават по-богати и ще поръчват музиката – да вярваш в себе си и в това, което правиш, като винаги поставяш любимите си хора на първо място, защото само те могат винаги да те вдигнат от земята и да те направят истински щастлив.
