 Филми, които са били освиркани на фестивала в Кан
21.05.2018, 10:25 | синефиш.бг
Току-що завършилият филмов фестивал в Кан е известен с много неща, но може би е най-популярен с това, че е особено противоречив. Някои го намират за претенциозен, за странен и дори жесток към филмите, които са включени в него. Съвсем честа практика е там публиката да освирква продукциите, след изтичането на финалните надписи. Освен това френската публика е известна с това, че ако много хареса филма, следват цели 15-20 минути аплодисменти. В тази луда атмосфера най-странното е, че велики и супер успешно след премиерата си на фестивала филми са получили именно там такова негостоприемно посрещане. В последствие те са похвалени от критиката, а някои дори са обявени за шедьоври. Едва ли има отговор защо се получава така, но нека да видим някои от тези филми.
Мария-Антоанета (2006)
Версията на София Копола за трагичния живот на противоречивата Мария-Антоанета има своите защитници и противници. Повечето от зрителите по света биха избрали да дебатират интерпретацията на режисьорката на по питие след филма, но тези, посетили премиерата му в Кан, са предпочели директно да го освиркат.
Диво сърце (1990)
Дейвид Линч е свикнал филмите му да бъдат възприемани с крайни емоции и реакции. Неговият брилянтен шедьовър „Диво сърце“ печели най-голямата награда на фестивала през 1990 г. Това се случва след като малък контингент от зрителите го освиркват шумно, смятайки, че режисьорът е прекалил…
Шофьор на такси (1976)
От днешна гледна точка е трудно да си представим, че невероятният филм на Мартин Скорсезе, превърнал се в класика, който също печели „Златна палма“, е бил шумно освиркан, когато е прожектиран на фестивала. Нихилизмът и насилието са дошли твърде много на самопровъзгласилата се за естетска канска публика.
Дървото на живота (2011)
Продължавайки с тенденцията носителите на „Златна палма“ да бъдат освирквани, следващият в списъка е епичният филм на Терънс Малик „Дървото на живота“. Въпреки че по-голямата част от публиката харесала филма, много малка, но гласовита група обявила филма за претенциозен и грандомански. Докато те освирквали филма, по-голямата част зрителите заглушили шума с още по-силни аплодисменти.
Приключението (1960)
Дръзкият и бавен филм на Микеланджело Антониони вече се смята за шедьовър от всеки, който разбира от кино. Но когато за пръв път се повява в Кан през 1960 г., публиката там освирква филма толкова силно, че неговият режисьор и актьори трябвало да излязат от кино залата. След това емоциите се охладили, като по-късно даже филмът печели наградата на журито на фестивала.
Антихрист (2009)
Провокаторът Ларс фон Триер бил съвсем наясно, че филмът му "Антихрист" ще получи силна реакция, но дори и той не е очаквал лентата му да бъде така яростно освирквана по време на самата прожекция, както и след това. Реакциите към филма все още остават смесени…
Криминале (1994)
Не, аудиторията в Кан не освирква този филм, когато за първи път той се прожектира на Кроазет. Критиците дори го ласкаят. Драмата идва, когато лентата печели „Златна палма“, побеждавайки фаворита - „Три цвята. Червено“ на Кшищоф Кешловски. Голяма част от публиката, присъстваща на награждаването, била подразнена от това.
Катастрофа (1996)
Не, това не е филмът на Пол Хагис, който вероятно щеше да си заслужи освиркванията, както почти се получи през 2005 г., когато неочаквано бе награден с Оскар за най-добър филм, вместо абсолютния тогава фаворит „Планината Броукбек“. Това е филм от 1996 г. на режисьора Дейвид Кронънбърг, в който се разказва за хора, които получават сексуално удовлетворение от автомобилни катастрофи. Това може би е най-сериозното творческо постижение на канадския режисьор, но това не попречило на публиката на фестивала в Кан да спре да се бунтува гласовито срещу очевидната поквара и провокация, лееща се от екрана.
ДАС
... още »
|
