Визуалния режисьор Тим Бъртън („Батман”, „Чарли и шоколадовата фабрика”) и актьора носител на номинации за наградите ‘Оскар’ и ‘Златен глобус’, Джони Деп („Чарли и шоколадовата фабрика”, трилогията „ Карибски пирати”) ни представят новия драматичен трилър „Суини Тод : Бръснарят демон от Флийт стрийт”, вълнуваща и оригинална история, базирана на награждавания мюзикъл на легендарния писател и композитор, Стивън Сондхайм.
Деп влиза в ролята на Бенджамин Баркър, мъж, несправедливо затворен за 15 години на другия край на света, който избягва и се връща в Лондон, за да отмъсти, съпроводен от своята предана съучастничка, г-жа Нели Ловет (Хелена Бонам Картър).
Възприемайки външността на Суини Тод, Баркър се връща в старата си бръснарница, за да се изправи срещу Съдя Търпин (Алън Рикман), който с помощта на своя поддръжник Бийдъл Бамфорд (Тимъти Спол) го обрича на затвор с цел да открадне съпругата му, Люси (Лаура Mишел Kели) и неговата дъщеря.
Г-жа Ловет казва на Tод, че съпругата му се е отровила, след като съдия Tърпин се възползвал от нея. Когато съперникът бръснар, италианеца Пирели (Саша Барон Коен) заплашва да изложи истинската самоличност на Суини, Tод го убива като срязва гърлото му. Тъй като не знае какво да прави с трупа, г-жа Ловет вижда възможност да възкреси замиращия си бизнес и предлага да използва човешката плът като пълнеж за своите пайове.
Суини открива, че съдията прехвърлил аспирациите си към Джоана (Джейн Уейзнър), дъщеря му в тинейджърска възраст. Затворена в неговата къща, един ден Джоана е забелязана от Антъни (Джейми Кемпбъл Бауър), младият моряк, спасил Суини от морето. Безнадеждно влюбен, Антъни се зарича да спаси Джоана и да се ожени за нея.
Междувременно, пайовете на г-жа Ловет се харесват на жителите на Лондон и докато бизнесът се разраства, тя сънува за почтеност и съвместен живот със Суини, като неин съпруг и бившия асистент на Пирели, Тоби (Едуард Сандърс), като свой син.
Но Суини може да мисли единствено за отмъщението.
Въпреки че има някои, които твърдят, че Суини Тод наистина съществува и става отговорен за 160 убийства през 18 - и век в Лондон, по-общо прието е, че той е въображаем персонаж, за който се говори за пръв път в история, наречена – „The String Of Pearls: A Romance” – написана от Томас Пекет Прест и публикувана в „The People’s Periodical”, през ноември 1846 г.. Според легендата, Tод срязва гърлата на неговите клиенти, докато седят на стола в неговата бръснарница; след това той пуска трупове им по улей в мазето, където те биват нарязани и използвани като плънка за месните пайове на вдовицата Нели Ловет, и продавани на нищо неподозиращите жители на Лондон.
Година по-късно, историята на Прест е адаптирана за театралната сцена под заглавието „Суини Тод : бръснарят демон от Флийт стрийт”. Доста скоро, славата на Тод започва да конкурира името на друг лондонски сериен убиец от 19 – ти век – Джак Изкормвачът.
Докато историята за Тод служи за вдъхновение на много театрални продукции, както и на доста филми за киното и телевизията, именно пиесата написана от британския драматург, Кристофър Бонд, през 1973 г., първа заговаря за отмъщението Баркър / Търпин и става част от легендата за Суини Тод. Тогава, през 1979 г., използвайки пиесата на Бонд като шаблон, Стивън Сондхайм, легендарният американски автор и композитор – носител на награди ‘Оскар’, ‘Тони, ‘Еми’, ‘Грами’ и ‘Пулицър’ – представя историята за Суини Тод на по-широка публика, заедно с Хю Уийлър и техният мюзикъл, „Суини Тод : Бръснарят демон от Флийт стрийт”.
Мюзикълът дебютира на Бродуей на 1 – ви март, 1979 г., с Лен Кариу в ролята на Суини Тод и Анжела Лансбъри като г-жа Ловет, и пожъва голям успех, тъй като не прилича на нищо правено до сега. Кървав и ужасяващ, с музика вдъхновена от работата на легендарния композитор Бернард Херман („Психо”, „The Birds”), той първоначално стряска зрителите, но бързо се превръща в шедьовър на Сондхайм, съживен отново на сцената на Бродуей, през 1989 г. и 2005 г..
Въпреки че режисьора, Тим Бъртън не е гледал оригиналната версия на Бродуей, той присъства на ранно представяне в Лондон, докато е бил студент там. „Не съм голям фен на мюзикъла като жанр, но ми хареса”, припомня си той. „Не знаех нищо за Стивън Сондхайм. Афишът просто ме заинтригува. Мюзикълът е като стар филм на ужасите, но музиката е много интересна и обвързана с историята и нейните образи”.
След като получават правата на филма, продуцентите Паркс и Mакдоналд се обръщат към дългосрочния си сътрудник и сценарист на филма носител на ‘Оскар’, „Гладиатор”, Джон Логан. Преди Логан да започне да пише сценария, той прекарва шест месеца в изучаване на оригиналната пиеса.
Адаптирането на три-часов мюзикъл към дву-часов филм изисква промени. Някои песни са малко скъсени, други са просто отрязани. “Ние отрязахме някои стихове, но така също разширихме определени области”, обяснява Логан.
Добре запознат с историята, той прави значителни промени. “Ние искахме да фокусираме вниманието върху духовното пътуване на Суини Тод. В мюзикъла, Джоана, дъщерята на Tод, пее много повече; тя и Антъни са по-музикални герои, но аз усетих, че трябва да акцентирам над света на Суини Тод и над триъгълника между него, г-жа Ловет и Тоби”, обяснява Логан.
За Стивън Сондхйем филмовата версия на известния мюзикъл му предлага възможността да промени определени песни, както и да напише нови, съобразени със структурните промени в сценария. Големият писател и композитор също така одобрява избора на главните актьори и Тим Бъртън като режисьор.
Първата публика, на която част от света на Суини Тод бива разкрит е тази на Филмовия фестивал във Венеция, през септември. Там Тим Бъртън бива награден със ‘Златен лъв’ за постиженията си в киното. Показани са 8 минути от филма, включително и песента “My Friends”, изпълнена от Джони Деп. Реакцията от откъса е възторжена.
За феновете на оригиналния мюзикъл, Соденхейм признава, че част от материала е отрязан, но добавя, “Опитах се да създам силни разлики между мюзикъла и филма. В повечето филми за мюзикъли се вижда опит за буквално пренасяне на материали от театралното шоу във филма. В случая с историята за Суини Тод, филмът се базира на оригиналния мюзикъл, но развива идеята и предлага други гледни тички”.
